Производството е по чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „Векта“ ООД /в несъстоятелност/ [населено място] срещу определение на Пловдивски апелативен съд № 260023 от 19.01.2021 г. по ч. гр. д.№ 653/ 2020 г., с което е потвърдено определение на Пловдивски окръжен съд от 03.12.2020 г. по гр. д.№ 2674/ 2020 г. и по този начин е върната исковата молба, с която частният жалбоподател предявил против „Бургойл БГ“ ООД, [населено място] иск за установяване на нищожността на всички действия довели до възлагане и на постановлението на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ рег.№ *** по изп. д.№ 2011826040567 от 30.08.2017 г. за възлагане на недвижим имот.

Жалбоподателят поддържа, че съдът неправилно отхвърлил доводите му за различие между процесуалноправната незаконосъобразност на действията на ЧСИ и материалноправната незаконосъобразност и нищожност на тези действия. Според него такава разлика съществува и доколкото ГПК урежда хипотезите на процесуална незаконосъобразност, от това не следвало, че по отношение на същите действия не са приложими и основанията по чл. 26 ЗЗД за недействителността им. В случая той бил посочил обстоятелствата, от които нищожността следвала и искът за установяването на същата бил допустим. Затова счита, че обжалваното определение е незаконосъобразно и моли да бъде отменено. Като основание за допускането на същото до касационен контрол повдига правните въпроси „Следва ли да се прилагат институтите за нищожност по отношение на Постановление за възлагане на недвижим имот?“ и „Достатъчна гаранция за законосъобразност на Постановлението за възлагане ли е само и единствено контролно отм. енително производство пред ЕДНА ИНСТАНЦИЯ на действията на съдебния изпълнител по продажба на недвижимия имот, което производство коментира само и единствено две възможни нарушения на съдебния изпълнител?“. Жалбоподателят счита, че тези въпроси имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, както и че поради неправилното им разрешаване и поради липса на мотиви обжалваният акт е очевидно неправилен. Освен това претендира за отправяне на искане до Съда на Европейския съюз за даване на негово тълкуване по формулираните правни въпроси.

Частната жалба е допустима, но не са налице предпоставките за допускане на обжалвания акт до касационен контрол.

Пред първоинстанционния Пловдивски окръжен съд е образувано гр. д.№ 2674/ 2020 г. по искова молба на „Векта“ ООД /в несъстоятелност/ срещу „Бургойл БГ“ ООД, предявен е установителен иск за нищожност на всички действия довели до възлагане и на постановление на ЧСИ рег.№ *** по изп. д.№ 2011826040567 от 30.08.2017 г. за възлагане на недвижим имот. Твърденията, от които е изведено спорното право, са за извършена от ЧСИ публична продан на недвижим имот на ищеца, приключила с възлагането му на ответника. Последният бил ипотекарен кредитор, който в качеството си на взискател участвал в проданта без да е внесъл задатък. Същият бил обявен за купувач без ЧСИ да изготви предварително разпределение по чл. 495 ГПК и без да плати разпределените с привилегии суми, едва след което да изготви постановление за възлагане. Освен това ЧСИ изпратил на 29.08.2017 г. съобщение до купувача да плати сумата по наддаването от 2 700 400 лв, а на 30.08.2017 г. издал постановлението за възлагане в което посочил, че сумата е внесена, което било невъзможно, доколкото на 01.09.2017 г. купувачът заявил, че прихваща предложената цена от вземането си. Освен това след като първите два наддавача не внесли предложените от тях суми, за купувач следвало да бъде обявен третият наддавач. Последният обаче продал вземането си на ответното дружество, това противоречало на закона, който не допускал прехвърляне с цесия на правото на участие във вече проведена публична продан. Самият договор за цесия бил нищожен поради неплащането на цената по него. От тук е изведено искане за обявяване на нищожността на възлагателното постановление. Първоинстанционният съд счел иска за недопустим и върнал исковата молба. С обжалваното в настоящето производство определение въззивният съд потвърдил връщането. Посочил, че защитата на длъжника срещу незаконосъобразните действия на ЧСИ е чрез обжалването им, а не по исков ред. Подлежащите на обжалване действия били лимитативно изброени в чл. 435 ГПК, а предпоставките, при които длъжникът можел да обжалва постановлението за възлагане, били посочени в чл. 435 ал. 3 ГПК.Плението за възлагане не било обжалвано от длъжника и било влязло в сила, с което купувачът придобил правото на собственост. Действителността на постановлението можело да се обжалва по исков ред само при нарушаване на чл. 490 ГПК и при невнасяне на цената, като друг иск за прогласяване нищожност ГПК не предвиждал.

С оглед тези мотиви на въззивния съд, поставените като основание за допускане на касационното обжалване правни въпроси са обуславящи, но те нямат претендираното значение за точното прилагане н закона и развитието на правото. По разрешаването на тези въпроси има установена практика /цитирана и от първоинстанционния съд/, която не се нуждае от осъвременяване или промяна и която е съобразена при постановяване на обжалвания акт. Защитата на длъжника срещу незаконосъобразни действия на принудително изпълнение може да се осъществи чрез оспорване по исков ред на материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение и чрез обжалване действията на съдебния изпълнител, когато се касае за процесуална незаконосъобразност. По исков ред обаче не може да се установява незаконосъобразност на изпълнително действие и всяко действие не може да се обжалва. С отрицателния установителен иск по чл. 439 ГПК не може да се установява незаконосъобразност на действия на ЧСИ, включително публична продан. Защитата на длъжника срещу нея е чрез обжалване действията на съдебния изпълнител. Нормата на чл. 496 ал. 3 ГПК изрично забранява оспорване на проданта по исков ред освен когато в проданта е участвало лице, което не е имало право да участва и когато имота е възложен на лице, което не е платило цената. Иск за прогласяване нищожност на публичната продан и на постановлението за възлагане законодателят не е предвидил, такъв иск е недопустим /определение № 28/ 23.01.2012 г. по ч. гр. д.N 497/2011 г., І г. о./. Правото на достъп до съд не включва неограничен достъп до най-висшата съдебна инстанция. В съответствие с Конституцията и общоприетите международни стандарти законът може да ограничи този достъп, което не накърнява правото /определение № 438/ 28.09.2016 г. по ч. гр. д.№ 3317/ 2016 г., ІV г. о./. То е удовлетворено, когато лицето е могло да потърси защита на правата си пред безпристрастен и независим съд, конституиран в съответствие с изискванията на закона. Затова по поставените правни въпроси няма основание за допускане на касационно обжалване.

Няма такова основание и по твърденията за очевидна неправилност на обжалвания акт. Касаторът поддържа наличие на такава с доводи за немотивираност на определението и неправилно разрешаване на поставените от него въпроси. Постановеното от въззивния съд определение обаче съдържа мотиви, от които е видно какво е решил съда и какви са съображенията му за това, а поставените въпроси са разрешени в съответствие с установената практика, поради което обжалваният акт не може да се оцени като очевидно неправилен.

Не са налице и предпоставките за отправяне на преюдициално запитване по чл. 267 ДФЕС. Касаторът не е посочил норми на съюзното право, които да имат някакво отношение към поставените от него въпроси и които да са в противоречие с дадените от въззивния съд правни разрешения, нито такива намира служебно настоящата инстанция.

По изложените съображения Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВЖЕНИЕ искането за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по формулираните от касатора правни въпроси.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение на Пловдивски апелативен съд № 260023 от 19.01.2021 г. по ч. гр. д.№ 653/ 2020 г.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: