О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 135

София, 16.03.2021 година

В. К. С на Р. Б, търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. Е

ЧЛЕНОВЕ: Б. Й

Е. С

изслуша докладваното от съдия Е.С т. д.№1322/2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Л. Й. А. срещу решение №803 от 15.04.2020г., постановено по в. гр. д.№3664/2019г. на Софийски апелативен съд, ГО, 4 състав, с което е потвърдено решение №4182/10.06.2019г. по гр. д.№7872/2018г. на Софийски градски съд, ГО, І-18 състав, за отхвърляне на исковете на Л. А. против ЗЕАД „Б. Ж. В И. Г“ ЕАД за сумата от 35 112лв. – застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Злополука“, а при условията на евентуалност – за същата сума, дължима по договор за застраховка „Живот“.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва се извода на въззивния съд, че не е доказана причинна връзка между трудовата злополука, станала на 29.05.2012г., и установената трайна нетрудоспособност на ищеца. Твърди се, че съдът неправилно се е позовал на разпоредбата на чл. 239, ал. 1 КЗ отм., приемайки че с клаузата по чл. 6.1 от ОУ на застрахователния договор, страните са изключили от покритите рискове смърт и трайно намалена работоспособност, настъпили след 1 година от деня на злополуката и които не са в причинно-следствена връзка с нея. Сочи се, че по делото липсват данни ищецът да е бил запознат с общите условия, които да го обвързват. Същевременно се твърди, че съдът буквално е приел приложимостта...