Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] – гр. [населено място] чрез пълномощника си адв. Д. И. срещу решение № 685/25.04.2017 г., постановено по адм. дело № 1967/2016 г. по описа на Административен съд – гр. П., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № Р-16001615009516-091-001/01.06.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с решение № 519/01.08.2016 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. П. при ЦУ на НАП относно коригиран резултат за периода на месец август 2016 г. от ДДС за възстановяване в размер на 68 177, 97 лв. и начислени лихви в размер на 154, 05 лв. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 1 АПК. Твърди се от касационния жалбоподател, че съдът неправилно е приел, че няма право на възстановяване на ДДС, тъй като процесните фактури били незаконосъобразно анулирани, а също и че бил налице влязъл в сила ревизионен акт, който не подлежи на корекция и че такава е могло да се извърши в по-ранен момент по време на административното или съдебно обжалване на ревизионните актове на получателите по доставките [фирма] и [фирма]. На този довод на съда касационният жалбоподателя възразява, че посочените получатели по доставките са спечелили делата за непризнат данъчен кредит на първа инстанция и затова счита, че не може да се извърши корекция, която е обратна на постановеното по съдебно решение, макар и невлязло в сила. Незаконосъбразни според жалбоподателя са и изводите на съда, че анулирането на фактурите е в нарушение на чл. 78, чл. 85 и чл. 116 ЗДДС. Не...