Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на Р. Л. Л. от [населено място], [община], обл.С., подадена чрез пълномощника адв.Ф. Т.. Жалбата е против решение №323 от 09.12.2016г. по адм. д. №183/2016г. на Административен съд Смолян. С него е отхвърлена жалбата на Р. Л. Л. срещу уведомително писмо изх. № 01-6500/7355 от 09.08.2016г. на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” (ДФЗ). С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение.
Ответникът - заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”, чрез пълномощник юриск.Е. Х., моли жалбата да бъде оставена без уважение и да бъде оставено в сила обжалваното решение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Предлага касационният съд да отмени обжалваното решение и да се произнесе по същество, с което да отмени обжалваното уведомително писмо, като изпрати преписката на административния орган за ново произнасяне със съответни указания по прилагане на закона. Алтернативно предлага, ако съставът на ВАС счете, че е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд със съответни указания.
Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК касационната жалба е основателна.
С обжалваното решение №323 от 09.12.2016г. по адм. д. №183/2016г. на Административен съд Смолян е отхвърлена жалбата на Р. Л. Л. срещу уведомително писмо изх. № 01-6500/7355 от 09.08.2016г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемата за национални доплащания за тютюн, по реда на Наредба №2 от 21.02.2011г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане, издадено от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”. С този акт е отказано финансово подпомагане на жалбоподателката по подаденото от нея заявление за подпомагане за кампания 2014г. С него (заявлението) тя е кандидатствала за подпомагане по схема за национални доплащания за тютюн, необвързани с производството /СНДТ/ с един парцел /Блок на земеделското стопанство, БЗС/ - № [номер] с площ от 0, 1 ха.
Първоинстанционният съд е приел, че оспореното уведомително писмо е законосъобразен административен акт, тъй като е издадено от компетентен административен орган, при спазване на установената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалноправните разпоредби. Съдът е разгледал и посоченото фактическо и правно основание в уведомителното писмо, като е приел, че оспорваният акт е издаден при правилно приложение на материалноправната разпоредба чл. 3, ал. 1, т. 7 от Наредба №5 от 27.02.2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания - в редакция на ДВ от 11.03.2014г. Приел е, че това е така защото декларираната за стопанисване земя с обща площ 0.1 ха, не попадала в обявените от МЗХ земеделски земи с изисквания начин на трайно ползване, а същата представлява семейна градина. Обжалваното решение е неправилно.
По силата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително като реквизити фактически и правни основания за издаването му, т. е. да е мотивиран. Фактически основания в оспореното уведомително писмо на зам.-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", не са изложени, а доколкото има такива, те противоречат на събраните доказателства по делото.
Като единствено фактическо и правно основание в процесното уведомително писмо е посочено това по колона 11 от таблицата към уведомителното писмо. Според обяснителните бележки към него земеделският стопанин не отговаря на условието по чл. 3, ал. 1, т. 7, б.”ж” от Наредба №5 от 27.02.2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (Наредба №5/27.02.2009г.), в редакция от 11.03.2014г. Тази разпоредба е неприложима, тъй като процесното уведомително писмо е издадено на 09.08.2016г. и съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Следователно е бил приложим чл. 3 от Наредба №5 към последното изменение в него към ДВ бр. 16 от 2015г., което не съдържа описаното в уведомителното писмо съдържание.
Въпреки това не е налице дори описаното в уведомителното писмо съдържание на чл. 3, ал. 1, т. 7, б.”ж” от Наредба №5/27.02.2009г. Според тази разпоредба в посочената редакция от 11.03.2014г. заявлението за подпомагане съдържа декларации от кандидата при подаване на заявлението за подпомагане, с които той заявява, че при участие в схемите за национални доплащания за тютюн и за говеда, необвързана с производството, в схемата за ягоди и малини, необвързана с производството, продължава да извършва земеделска дейност и е запознат, че това изискване се приема за изпълнено, когато към момента на подаване на заявлението или на плащането на помощта: – е регистриран по реда на Наредба №3 от 1999г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители (ДВ, бр. 10 от 1999г.) или в база данни за производителите на тютюн, и/или – е собственик на животно, животновъден обект или пчелно семейство, регистрирани в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти на Българската агенция по безопасност на храните, и/или – стопанисва най-малко 0, 1 хектара земеделска площ.
В случая в уведомителното писмо препратката е към неизпълнение на последното изискване на чл. 3, ал. 1, т. 7, б.”ж” от Наредба №5/27.02.2009г., което е за стопанисване най-малко 0, 1 хектара земеделска площ. Така е, защото в обяснителните бележки към уведомителното писмо е направена препратка от това изискване към чл. 2 от Регламент 73/2009г. и чл. 3 от Наредба №5 от 10.03.2010г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища (Наредба №5/10.03.2010г.). Тази наредба също е била отменена от 24.02.2015г., следователно преди издаване на уведомителното писмо. Разпоредбата на посочения чл. 3 от Наредба №5/10.03.2010г. (преди отмяната на нормативния акт) има описаното в обяснителните бележки към уведомителното писмо съдържание. Според ал. 1 използвани земеделски площи са тази част от земеделските площи, която е заета от обработваема земя, постоянни пасища, трайни насаждения и семейни градини, независимо от вида на собствеността и дали се използват за производство на земеделска продукция. Земеделската площ по ал. 1 може да бъде със смесено ползване като комбинация от земеделски парцели, заети от обработваема земя, постоянни пасища и трайни насаждения.
Така поставени посочените в уведомителното писмо нормативни изисквания сочат, че за да извършва земеделска дейност по смисъла на закона е необходимо земеделският стопанин да стопанисва най-малко 0, 1 хектара земеделска площ, която да е заета от обработваема земя, постоянни пасища, трайни насаждения и семейни градини, или да е със смесено ползване. В случая се установява, че тези изисквания са налице към подаденото заявление за подпомагане от Р. Л. Л.. Видно е от представените по делото скица и решение на ПК Н., че заявеният парцел №[номер] е с площ от 1, 186 дка (или 0, 1186 ха) с което покрива нормативното изискване за минимална площ от 0, 1 ха. В същите скица и решение на ПК Н. е посочен начин на трайно ползване „нива”. А от приложената към заявлението за подпомагане скица от Разплащателната агенция от 22.04.2014г. е посочено, че заявеният парцел е „семейни градини”. Това, че парцелът се обработва се установява и от разпитания пред административния съд свидетел Ю. Л.. По този начин се покрива и второто нормативно изискване за обработваема земя или семейни градини.
С оглед на това необосновани са изводите на административния съд, приети и преписани дословно от становището на ответника заместник-изпълнителния директор на ДФЗ, представено на 15.09.2016г. (л. 46-47 от делото), че заявената земя „не попада в обявените от МЗХ земеделски земи с изисквания начин на трайно ползване”. Уведомителното писмо е незаконосъобразно, поради което при неправилно приложение на материалния закон от административния съд, е отхвърлена жалбата срещу него. Това налага отмяна на обжалваното решение е вместо него постановяване на друго решение, с което да бъде отменено и уведомителното писмо и преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне по заявлението за подпомагане при спазване на описаните по-горе указания по тълкуването и прилагането на закона.
С оглед изхода на спора основателна е претенцията на касатора Р. Л. Л. за присъждане на направените в производството пред двете съдебни инстанции разноски по делото. Същите са както следва: по първоинстанционното производство - 10 лв. д. т. и 150 лв. възнаграждение за адвокат и по касационното производство - 5 лв. д. т. Или общо разноските й са в размер на 165 лв. Разноските са своевременно поискани, поради които и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК те следва да бъдат възстановени на жалбоподателката от бюджета на органа, издал оспорения административен акт.
При този изход на спора искането на касационния ответник като неоснователно следва да бъде оставено без уважение.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №323 от 09.12.2016г. по адм. д. №183/2016г. на Административен съд Смолян, и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ уведомително писмо изх. №01-6500/7355 от 09.08.2016г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемата за национални доплащания за тютюн, по реда на Наредба №2 от 21.02.2011г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане, издадено от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”.
ВРЪЩА преписката на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за произнасяне, при спазване дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" с адрес: [населено място], [улица] да заплати на Р. Л. Л. от [населено място], [община], обл.С., сумата от 165 (сто шестдесет и пет) лева разноски по делото. Решението е окончателно.