Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК.

К. [] моли да бъде отменено решение № 1574/13.03.2017г. по адм. д. № 3661/2016г. на АССГ, с което е отхвърлена жалбата против акт за прихващане и възстановяване № П-22221715227799-004-001/14.01.2016г. на ТД на НАП-София в частта, с която се възстановява законна лихва в размер 30 053, 26лв като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмени бележки. Моли АПВ да бъде отменен в частта за непризнато възстановяване на лихви още 42 345, 68лв, а преписката да бъде върната на административния орган с указания за възстановяване на сумата по чл. 92 от ЗДДС. Моли да му бъдат присъдени разноски 345лв за двете инстанции.

Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция „ОДОП“-София моли решението като правилно да бъде оставено в сила като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, І отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против АПВ № П-22221715227799-004-001/14.01.2016г. на ТД на НАП-София, с който е възстановена данък върху добавената стойност 72 344, 55лв с 30 053, 26лв лихви за периода м. 10 – 12.2006г., м. 1 – 11.2007г., м. 1 – 6.2008г. и м. 9 и 10.2010г. Съдът е обсъдил подробно фактическата обстановка по делото, която не е спорна между страните и обосновано е приел, че оспореният АПВ е законосъобразен. Искане за възстановяване на данъка е подадено на 17.11.2011г. и лихвата е изчислена от изтичане на 30-дневния срок от това искане – от 20.12.2011г. до 14.01.2016г., когато е връчен АПВ. Съдът е обсъдил възраженията на касотара относно размера на лихвите и правилно е приел, че не са основателни. Изводите на съда се възприемат напълно от настоящата инстанция и не следва да бъдат повтаряни. В справките-декларации за посочените периоди дружеството не е попълнило клетка 80 по изискванията на чл. 68, ал. 3 от ППЗДДС, в който смисъл е и заключението на вещото лице. С непопълването на клетка 80 от справката-декларация в периода на приключване на процедура по приспадане по чл. 92 от ЗДДС не е налице заявено искане до данъчната администрация за възстановяване на данъка, поради което законосъобразно органите по приходите са изчислили лихвата предвид искането от 17.11.2011г. за възстановяване на данъка, от която дата е изчислен 30-дневния срок за възстановяване и от неговото изтичане – дължимата лихва. Законосъобразен е изводът на съда, че данък върху добавената стойност може да се възстанови, ако правото на възстановяване бъде упражнено от титулярът като попълни клетка 80 от справката-декларация, в който случай задължението на данъчната администрация става изискуемо и администрацията е в забава от изтичане на 30-дневния срок по чл. 92, ал. 1, т. 4 и чл. 68, ал. 3 от ППЗДДС.

Неоснователен е доводът на касатора за неправилно приложение на чл. 92, ал. 10 от ЗДДС. В тази разпоредба е предвидено възстановяване на данък, подлежащ на възстановяване, невъзстановен поради отпаднало основание, включително при отмяна на акт в предвидените в този закон срокове по ал. 1, т. 4, ал. 3 и 4, се възстановява заедно със законната лихва, считано от датата, на която е следвало да бъде възстановен по този закон. Предвидената процедура на приспадане в чл. 92 от ЗДДС и чл. 68 от ППЗДДС, налага отправяне на искане за възстановяване на данъка, останал след приключване на процедура по приспадане чрез попълване на клетка 80 от справката-декларация, в който случай за данъчната администрация възниква задължение да възстанови данък в 30-дневен срок за периодите от 2010г. и в 45-дневен срок за периодите от 2006г. – 2009г. Финалното изискване в чл. 92, ал. 10 от ЗДДС за условията за възстановяване „по този закон“ включва попълването на клетка 80 по чл. 68, ал. 3 от ППЗДДС, за да е налице забава за администрацията след изтичане на законния срок за възстановяване възникване на задължение за заплащане на лихви. Искането за възстановяване на данъка с по-високи лихви правилно е преценено от съда като неоснователно.

Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение 1800, 37лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, І отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1574/13.03.2017г. по адм. д. № 3661/2016г. на Административен съд – София град.

ОСЪЖДА [фирма] да заплати на НАП-ЦУ-Дирекция „ОДОП“-София 1800, 37лв юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване.