Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от М. А. П. от [населено място], срещу решение № 21/10.02.2017 г. по адм. д. № 31/2016 г. на Административен съд – В. Т (АСВТ), с което е отхвърлено оспорването му срещу заповед № 2/04.01.2016 г. на кмета на О. Г. О.

Касаторът поддържа в касационната жалба и съдебно заседание, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно и излага подробни съображения. Твърди, че решение № 6 от Протокол № 3/26.11.2015 г. на Общински съвет – Г. О, с което е одобрена числеността и структурата на общинската администрация и въз основа на което е издадена оспорената пред АСВТ заповед, не е било придобило стабилитет и влече като последствие незаконосъобразност на оспорената пред АС заповед. Не е било налице реално изменение на длъжностното разписание, тъй като не е намаляван броят на служителите в общинската администрация. Неправилен е изводът на съда, че не е била налице осъществена дискриминация при прекратяване на служебното правоотношение тъй като органът по назначаването не е приложил еднакви критерии, упражнявайки правомощието си да прекрати конкретно правоотношение и е налице дискриминация по признак „политическа принадлежност“. Неправилно съдът бил приел, че административният акт е издаден при спазена форма поради липса на мотиви за съкращаване на конкретния служител. Иска отмяна на съдебния акт и присъждане на разноски.

Ответникът по касационна жалба – кметът на О. Г. О, чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по...