Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на П. Н. П., от [населено място], подадена срещу решение № 709 от 28.04.2017 г. по адм. дело № 1974/2016 г. на Административен съд Пловдив.

В касационната жалба се излагат се съображения за неправилност на обжалваното решение. Поддържа се, че делото не е изяснено от фактическа страна и съдът е извършил неправилна преценка на събраните писмени доказателства. Иска се отмяна на решението и отмяна на административния акт.

Ответникът - директорът на ТП на НОИ-Пловдив чрез юрисконсулт К. М. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Поддържа, че част от твърдяния от жалбоподателката осигурителен стаж не е доказан с първични счетоводни документи. Претендира разноски за касационната инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, шесто отделение, след като прецени доводите в касационната жалба и данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно.

Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение състав на Административен съд Пловдив е отхвърлил като неоснователна жалбата на П. Н. П. срещу Решение №2153-15-196 от 01.08.2016г. на Директор ТП на НОИ – Пловдив, с кое­то е оста­вена без уважение жалбата й срещу разпо­реж­дане №[ЕГН] по Протокол № 2140-15-310/25.04.16г. на Ръководите­ля на “ПО” при същото поде­ле­ние, с което на основание чл. 68, ал. 1-2 от КСО е отказано отпускане на пенсия за оси­­гурителен стаж и възраст по заявление вх. №2113-15-30/04.01.16г. За да постанови оспореният административен акт първоинстанционният съд е стигнал до правилния извод, че пенсионният орган правилно са определили общия размер на осигурителния й стаж съобразно представените документи. Решението е правилно.

От фактическа страна е безспорно установено, че със заявление вх. №2113-15-30/04.01.16г. П. е поискала от пен­сион­­ния орган отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст, вкл. и във връз­ка с приложение хипотезата на чл. 9а ал. 2 КСО. При извършената проверка на наличните документи пенсионният орган с разпореждането си от 25.04.2016г. е приел, че за жалбоподателката не са налице предпоставките за отпускане на лична пенсия както в общата хипотеза на чл. 68, ал. 1-2 от КСО, така и в специалната хипотеза на чл. 9а ал. 2. Правилно не е зачетен трудов стаж при рабо­. [], поделение Консервен комбинат/КК/[наименование] [населено място] през различни периоди, заключени между 1976 – 1979 години с обща продължителност 2г.,7 м. и 21 дни. Насрещната проверка в комбината, съществуващ като [фирма] е установила, че бившия работодател анулира издадения образец УП- № 30, тъй като документът не е бил подписан, а името на П. не фигурира във ведомостите на Цех № 2/1976-1977/. Заедно с това са представени и азбучниците на Цех № 2 за тези две години. С Удостоверение от 12.01.2016г. дружеството е анули­ра­ло и данните от обр. УП.3 от 29.05.1987г., обр. УП-3 от 1999г., заедно със записа в трудовата й книжка за този период. Било издадено ново Удостоверение с дата 12.02.2016г., в което са посочени отделни периоди, заключени между 1978 – 1989 години, в които П. действително била работила в комбината, било като сезонен работник, било като отчетник, като заедно с това са предста­вени и преписи от формите “лична сметка за трудовия стаж” на лицето на пе­рио­да. От последните се установява, че е невъзможно П. да е работи­ло едновременно на длъжностите през от­дел­ни­те периоди, посочени в т. 3 и т. 4 от издаденото и през 1987г. и анулирано сега Удостоверение. Освен това по тези две точки е налице дублиране на по-голямата част от стажа.

По отношение периода, касаещ оформения и стаж при ДСП – Пловдив като личен асистент в периода 10.08.2006г. – 01.01.2010г., на П. е бил признат общ стаж от 3г.,4м. и 21 дни по представеното Удостоверение от 09.02. 2016г. и съобразно вписаното в писмото на ДСП – Пловдив от дата 01.02.2016г. за работа при 8 часов работен ден. По отношение на този период правилно съдът е приел за неоснователно възражението на П., тъй като оформеният и признат й осигурителен стаж от пенсионният орган е в размер от 3г.,4м. и 21, т. е. както е настоявала жалбоподателката.

Претендираният осигурителен стаж за периода 04.08.2003г. – 10.08.2006г. по подаденото заедно с основното заявление друго такова на дата 04.01.2016г., правилно е отказан да бъде признат, тъй като П. не попада в кръга на лицата по чл. 9 ал. 6 КСО.

При тези данни правилно първоинстанционният съд е приел, че за П. не са налице предпоставките на чл. 68, ал. 1-2 за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на 69, ал. 1-2 от КСО през 2016 г. жените придобиват при навършена възраст 60г. и 10м., и придобит осигурителен стаж 35 г. и 2м. Към датата на заявлението П. има придобит осигурителен стаж от трета категория труд 28 г. 08м. и 03 дни. При условията на чл. 68, ал. 3 от КСО П. също не е придобила право на пенсия, тъй като има навършени 61г05м16 дни.

По изложените съображения настоящият касационен състав на съда намира, че не са налице твърдяните касационни основания. Обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на ТП на НОИ-Пловдив юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 100, 00/сто/лева, определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 709 от 28.04.2017 г. по адм. дело № 1974/2016 г. на Административен съд Пловдив.

ОСЪЖДА П. Н. П., от [населено място], ЕГН [ЕГН], да заплати на ТП на НОИ-Пловдив юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 100, 00/сто/лева. Решението не подлежи на обжалване.