Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ж. П. ЧЛЕНОВЕ: С. Б. А. А. при секретар А. А. и с участието на прокурора В. Й. изслуша докладваното от съдията С. Б. по административно дело № 8599 / 2021 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Е. М. против решение № 3561 от 02.06.2021 г. по адм. дело № 464/2018 г. по описа на Административен съд София-град, допълнена с касационна жалба от служебния процесуален представител адвокат Юруков. Излагат се твърдения, че решението е недопустимо, алтернативно неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Моли за отмяна на решението и претендира заплащане на разноски.

О. Г. дирекция Охрана не дава становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че жалбата е процесуално допустима, но по същество е неоснователна. Посочва, че обжалваното решение е постановено при изяснени фактически обстоятелства и правилно прилагане на материалния закон. Не са налице касационни основания за отмяната му.

Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Административен съд София-град е бил сезиран с искова молба, наименована жалба, с която Е. М. е предявил иск против Главна дирекция Охрана за претърпени неимуществени вреди в размер на 25 000 лева, за периода от 27.11.2013 г. до 11.12.2017 г., за това, че на 11.12.2017 г. бил превозван от служители на Главна дирекция Охрана от [населено място]до Специализирания наказателен съд гр. София с бус, без колани за безопасност и без седалки, в нарушение на Закона за движение по пътищата и поради което бил притеснен, не можел да се задържи, подскачал в буса и си ударил кръста, действията били извършени в нарушение на чл. 3 и чл. 13 от Европейската конвенция за правата на човека. С допълнителна молба с вх. № 8091/19.03.2018 г. уточнил исковата си претенция, претендирайки вреди за периода от 27.11.2013 г. до 11.12.2017 г., причинени от превозване по идентичен начин, с което бил поставен в унизително положение чрез нечовешко отношение в застрашителна среда. Конкретизирал причинените вреди като [заличен текст] и, невъзможност да спи и да се храни, болки и страдания. С допълнителна молба от 19.07.2019 г. уточнил исковата претенция, като произтичаща от това, че ответникът го е поставил в застрашена среда без предпазен колан, без седалка, с което го подложил на жесток психически тормоз, от което развил,[заличен текст] всеки превоз бил издевателство.

В съдебно заседание жалбоподателят определил иска си с правно основание чл. 4, 3 от ДФЕС за нарушено правото на ЕС за нарушение на чл. 91, 1, буква в от ДФЕС и чл. 100 от ДФЕС, чл. 1, чл. 4 и чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС, за това, че служителите на Главна дирекция Охрана от задържането му на 27.11.2013 г. и осъществяването на превози до съдилища в процесния период му причинили вреди, произтичащи от липсата на седалки в буса и на колан за безопасност, при което от нерви развил[ заличен текст].

Съдът приел, че исковата претенция не следвало да се разглежда на основание чл. 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз, доколкото не били приложими цитираните разпоредби на чл. 91 от ДФЕС, тъй като не бил налице трансграничен ефект, свързан с приложение на правото на ЕС, тъй като за процесния период конвоирането на жалбоподателя се извършвало само в рамките на гр. София. Съдът квалифицирал исковата претенция като такава по чл. 1, ал. 1 във връзка с чл. 4 от ЗОДОВ, подадена от легитимирана страна по иска по чл. 203 от АПК. Съдът отхвърлил така предявения иск поради липса на предпоставка за ангажиране на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ изразяваща се в незаконосъобразни действия или бездействия на органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да постанови отхвърляне на исковата претенция, съдът приел, че съобразно събраните доказателства не се установява нормативно изискване за използване на обезопасителни колани в конкретното превозно средство при конвоиране на обвиняеми и подсъдими, за които се иска или е постановена мярка за неотклонение задържане под стража, или лица, изтърпяващи наказания в местата за лишаване от свобода, до органите на съдебната власт.

Съдът подробно анализирал нормативната уредба, касаеща осъществяването на конвойна дейност, като не установил изискване за поставяне на обезопасителни колани в приложимите Правила за конвойната дейност, Правилника за устройството и дейността на Главна дирекция Охрана и Закона за съдебната власт. Административният съд приел, че оборудването на автомобилите съобразно изискванията, на които следва да отговарят, било предмет на проверка и преценка при регистрация на автомобилите, извършвана от съответните органи, компетентни да извършват регистрацията, съгласно Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Във връзка с изискванията на Наредбата и на Закона за движение по пътищата и като кредитирал изцяло заключенията от допуснатата съдебно-техническа експертиза, по поставените й въпроси, съдът достигнал до извода, че липсвало изискване за използване на обезопасителни колани в конкретното превозно средство при конвоирането на ищеца, не било налице незаконосъобразно бездействие, респективно действие на служебните лица, непосредствено осъществили конвоя, нито на други длъжностни лица от Главна дирекция Охрана.

Решението е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния закон. Съдебният акт е подробно и надлежно мотивиран, фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Изложените касационни оплаквания са неоснователни.

Административният съд е изяснил релевантните за исковата претенция факти. Обсъдил е доказателствата, свидетелските показания, становищата и приложимата правна уредба. За приетото въз основа на този анализ фактически и правно се е обосновал. Мотивираният извод за неоснователността на иска е в съответствие с фактически установеното. Правилно е приложен материалния закон. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. В случая ищецът не е установил наличието на всички елементи от състава на претендираното обезщетение по чл. 1 ЗОДОВ, относно твърдяното от него незаконосъобразно действие и бездействие на длъжностни лица при Главна дирекция Охрана, изразяващо се в поставянето му в застрашена среда при превозването му в бус, без колани за безопасност и без седалки, в нарушение на Закона за движение по пътищата.

Правилно първоинстанционният съд е отхвърлил исковата молба на Е. М. относно претендираните с нея неимуществени вреди, като резултат от незаконосъобразно действие и бездействие на длъжностни лица при Главна дирекция Охрана, изразяващо се в поставянето му в застрашена среда при превозването му в бус, без колани за безопасност и без седалки, в нарушение на Закона за движение по пътищата. По делото безспорно е доказано, че Е. М. е превозван в процесния период от местата за лишаване от свобода до органите на съдебната власт с превозно средство, което отговаря на нормативно установените изисквания за неговата регистрация. На следващо място безспорно е установено, че в буса са спазени изискванията за нормални условия за пътуване, както на конвоиращите служители, така и на конвоираните лица отопление, вентилация, климатик и осветление. От събраните в хода на делото доказателства и от заключението на проведената съдебно-техническа експертиза безспорно е установено, че седалките монтирани в помещението за превоз на конвоирани лица съответстват на правилата, условията и реда за осъществяване на конвойна дейност от служителите на Главна дирекция Охрана, осигурена е пътната безопасност чрез включена сигнална система, наличие на пилотен автомобил и предварително уточнен маршрут.

Следва да бъде отбелязано, че по отношение на конвойната дейност, освен общите правила за пътна безопасност при осъществяване на превози, съществува и допълнителна категория охранителна безопасност. Двете следва да бъдат взети предвид на приоритетен принцип според тежестта им към момента на осъществяване на конвойната дейност, поради което охранителната безопасност е поставена на първо място, тъй като тя е определяща за този вид превози.

В съдебно заседание от 09.02.2022 г. касационният жалбоподател направи искане да бъде отправено преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по следния въпрос: Как да се осъществи залегналото в чл. 91, 1, буква в от ДФЕС право на осъществяване от страна на държавата безопасността на транспорта по отношение на превозване на задържани лица, като багаж, без седалки за безопасност. Въпреки указанията на съда, искането не беше формулирано в нарочно представена писмена молба.

По горепосоченото искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, настоящият касационен състав излага следните съображения:

Нормата на чл. 267 от ДФЕС (Договора за фунцкиониране на Европейския съюз) /ЕС/, както и практиката на СЕС, свързват преценката за необходимостта от преюдициално запитване с прякото значение на тълкуването на правото на Съюза при постановяване на решението по конкретен правен спор. Основните предпоставки за възникване на задължение за отправяне на преюдициално запитване са следните: запитващата юрисдикция да е последна инстанция по материалното право, повдигнатите въпроси да се отнасят до тълкуване на правото на ЕС, въпросът да е относим към основния спор и да касае реален, а не хипотетичен правен проблем по него, въпросът да не е идентичен с предишно запитване по подобно дело, отговорът да не произтича ясно и недвусмислено от предишно решение на Съда на ЕС, да е налице съмнение или неяснота относно значението и смисъла на разпоредбата или акта, чието тълкуване се иска.

Поставеният въпрос е неясен, не е формулиран като такъв, касаещ тълкуване на конкретна правна норма от правото на ЕС и в този вид е неотносим към спора. Както се сочи в константната практика на Съда на Европейския съюз по чл. 267 ДФЕС, юрисдикциите имат право да определят дали е необходимо решение по въпрос на правото на Съюза. Те не са длъжни да отправят въпрос относно тълкуването на правото на Съюза, повдигнат пред тях, ако въпросът е ирелевантен и ако отговорът му не би могъл по никакъв начин да повлияе решаването на спора. (Решение от 6 октомври 1982 г. по дело Cilfit и др., 283/81, точка 10, Решение от 18 юли 2013 година по дело C-136/12, Consiglio nazionale dei geologi, т. 26, Решение от 06.10.2021 г. по дело С-561/19, Consorzio Italian Management и Catania Multiservizi, т.34).

Поради това искането за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз следва да бъде оставено без уважение.

Предвид изложеното касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото разноски не следва да се присъдят.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Е. М. за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по въпроса: Как да се осъществи залегналото в чл. 91, 1, буква в от ДФЕС право на осъществяване от страна на държавата безопасността на транспорта по отношение на превозване на задържани лица, като багаж, без седалки за безопасност.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3561 от 02.06.2021 г. по адм. дело № 464/2018 г. по описа на Административен съд София-град.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ ЖАНЕТА ПЕТРОВА

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ СВЕТЛАНА БОРИСОВА

/п/ АГЛИКА АДАМОВА