Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс/АПК/ във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно осигурително процесуалния кодекс/ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление: [населено място], [жк], [жилищен адрес], ап. 62, представлявяно от Е. И. – управител, срещу решение №5885/15.09.2016 г., постановено по адм. д.№6241/2015 г. на Административен съд София град /АССГ/. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт /РА/ № Р-2213-1311066-091-01 от 04.12.2014 г. издаден от органи по приходите в ТД на НАП София – град, потвърден с решение № 429/25.03.2015 г. на Директора на дирекция „ОДОП“ София. С оспорения РА е отказано право на приспадане на данъчен кредит по всички фактури издадено от [фирма] за период от 23.09.2013 г. до 31.10.2013 г.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост, касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Неправилни, според касатора са изводите на съда, относно реалността на доставките по фактурите издадени от [фирма]. В хода на съдебното производство е установено, че по всички фактури има плащания на договорената цена по банков път, което обстоятелство не е обсъдено от първоинстанционния съд.

На второ място се твърди, че ревизионният акт издаден срещу доставчика, не обвързва жалбоподателя и не може направените изводи в ревизионно производство срещу трето лице, да имат отношение за възникване право на данъчен кредит по отношение на [фирма].

Въз основа на тези доводи, претендира отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по същество на спора, с което ревизионния акт да бъде отменен. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – Директорът на Дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП София, чрез процесуален представител в проведеното по делото открито съдебно заседание, заявява становище за неоснователност на...