Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба(молба ) на Г. В. Г.,подадена лично от него както и втора касационна жалба подадена чрез адвокат К. К. срещу решение №210 от 21.06.2017г., постановено по адм. дело №17/2017 г. на Административен съд – Враца. В касационната жалба се сочат доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.Поддържат се доводи, че неправилно съдът е приел, че пасивно легитимиран да отговаря на предявените искове е ГД "Изпъление на наказанието" като самостоятелно юридическо лице, а Министерство на правосъдието счита, че не е пасивно лигитимирано да отговаря по предявените искове.Необосновани се явяват и изводите на съда относно липсата на неоснователни действия и бездействия от страна на ГД "ИН ".От събраните доказателства безпорно според касатора е устаножвено нарушение и неизпълнение на задължението по чл. 86, ал., т 4 и т. 5 от ЗИНЗС. Касаторът иска от съда да отмени обжалваното решение и да уважи изцяло исковата претенция.

Ответниците – Министерство на правосъдието и ГД "Изпълнение на наказанията " не се представляват. Ответникът ГД "ИН " в писмено становище, счита касационната жалба за неоснователна.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Предлага решението като правилно, законосъобразно и обосновано да се остави в сила.

Върховния административен съд, състав на трето отделение, след като прецени доводите в касационна жалба, на представителя на прокуратурата и събраните по делото доказателства в рамките на сочените касационни основания, както и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния...