Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], представлявано от управителя Ч. Д. Х., подадена чрез процесуалния представител, против решение № 200 от 23.06.2017г. на Административен съд – В. Т, IV състав, постановено по адм. д. № 158/2017г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № Р- 0001116001185-091-001/31.08.2016г. на ТД на НАП - В. Т, потвърден с Решение № 38/16.02.2017 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - гр. В. Т при ЦУ на НАП, в частта, в която по ЗДДС за данъчен период м. 09.2015г. е отказано право на данъчен кредит в размер на 10 000 лв. и са определени лихви за внасяне в размер на 722, 91 лв., и по ЗКПО за 2015г., в която е извършено преобразуване на финансовия резултат в увеличение и е установен допълнително дължим корпоративен данък в размер на 2 349, 37 лв. и лихви в размер на 99, 92 лв. С решението административния съд е осъдил [фирма] да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. В. Т при ЦУ на НАП юрисконсулско възнаграждение в размер на 925 лева. В касационната жалба се поддържа, че решението е необосновано, при постановяването му са допуснати съществени нарушения на процесуалния и на материалния закон. Наведените оплаквания са касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложени в жалбата съображения, касаторът моли Върховния административен съд да отмени решението и вместо него да постановено друго, с което да бъде отменен обжалваният ревизионен акт в обжалваната част.

Ответникът - директорът на Дирекция "ОДОП" – гр. В. Т при ЦУ на НАП, оспорва касационната жалба в писмен отговор от 08.08.2017г.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховения административен съд,...