Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на О. К, подадена срещу Решение № 1083/ 27. 05. 2016 г., постановено по адм. дело № 2710/ 2015 г. на Административен съд - гр. П. (АС Пловдив) в частта, в която същата е осъдена да заплати на Д. М. Д. сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди и 673, 33 лева за заплатено адвокатско възнаграждение и държавна такса по делото.

Счита атакуваното решение за неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и при необоснованост, и несъобразяване с всички събрани по делото доказателства.

Изложени са съображения, че осигуряването на достъп до сградата на общината за хора с увреждания, съобразно по чл. 32, във вр. с &6 Закон за интеграция на хора с увреждания (ЗИХУ) среща трудности от технически характер, поради архитектурното оформление на сградата и на следващо място недостатъчното финансиране.

Счита, че предявеният иск на Д. Д. е останал недоказан по размер. Моли за отмяна на решението в атакуваната част или евентуално да се намали размерът на присъденото обезщетение.

Ответникът Д. М. Д., в съдебно заседание, чрез адв. Д. М. от АК Пловдив, оспорва касационната жалба, като поддържа отговора и изразеното в него становище. Моли, да се потвърди изцяло решението на Административен съд– Пловдив. Подробни аргументи са развити в представения писмен отговор.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита за правилно, че от съда е установено бездействие на административния орган на задължение по чл. 32 ЗИХУ, вр. § 6 от ПЗР на ЗИХУ. Намира, за правилен определения размер на неимуществените вреди, съобразно чл. 52 ЗЗД. Счита, че решението на съда е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима.

С обжалваното решение на АС Пловдив е ОСЪДЕНА О. К да заплати на Д. М. Д., сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, през периода от избирането му като общински съветник през 2011 г. до датата на подаване на исковата молба- 18.06.2015 г., в резултат на незаконосъобразно бездействие на кмета на общината за осигуряване на достъпна среда за хора с увреждания в сградата на О. К, въпреки взетите решения от Общински съвет Куклен, изразяващи се в унижение, страх, вътрешен дискомфорт и често изпадане в депресии, като е ОТХВЪРЛЕНА претенцията до пълния й размер от 15 000 лева.

По отношение на разноските е ОСЪДЕНА О. К да заплати на Д. М. Д., сумата в размер на 673, 33 лв. - съответната част от заплатеното адвокатско възнаграждение и държавна такса.

На следващо място е ПРЕКРАТЕНО производството по делото, в частта, относно искането на лицето да бъде задължена общината да изгради достъпна среда за хора с увреждания, които да имат достъп до административните услуги, предлагани от О.К.Р в частта с характер на прекратително определение не е обжалвано и съответно е влязло в законна сила и не подлежи на разглеждане по настоящото дело.

За да достигне до този резултат от АС Пловдив е установено, че ищецът е с общо заболяване със 100 % загубена работоспособност с чужда помощ пожизнено и дата на инвалидизацията- 30.05. 2001 г. Същият на местните избори, проведени през 2011 г. е избран за общински съветник в Общински съвет– Куклен и утвърден като такъв с Решение № 0000557 от 24.10. 2011 г. на РИК.

Адм. съд приема за безспорна липсата на изградена достъпна среда за хора с увреждания в сградата на О. К, като това обстоятелство се установява и от показанията на разпитаните по делото свидетели.

След анализ на чл. 32 ЗИХУ и § 6 от ПЗР на ЗИХУ, от съда е изведен извод, че задължението за изграждане на достъпна жизнена и архитектурна среда за хората с увреждания по своята същност и съдържание представлява фактическо действие, произтичащо пряко от нормативен акт. Според адм. съд несъмнено в случая е налице бездействие на органите на местно самоуправление на общината по смисъла на чл. 204, ал. 4 от АПК, в резултат на което за ищеца са настъпили вреди, подлежащи на обезвреда.

Намира, че претенцията спрямо ответника следва да се уважи, като се присъди обезщетение по справедливост в размер на 10 000 лева, който е най–справедлив и ще овъзмезди претърпените неимуществени вреди от незаконното бездействие на административния орган, като искът до размер на 15000 лв. следва да бъде отхвърлен като недоказан по размер.

Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд намира обжалваното решение за правилно, а подадената срещу него касационна жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА.

Неоснователни са релевираните доводи в касационната жалба, че решението на АС Пловдив е необосновано. Изложените от първоинстанционния съд мотиви, са обосновани и изведени при надлежно установена фактическа обстановка и правилно приложен материален закон. Изразеното несъгласието на касационния жалбоподател с тези изводи не е подкрепено с основателни аргументи и не обуславя наличие на касационни основания по чл. 209 от АПК.

Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон. Правилно адм. съд приема, че са налице материалните предпоставки за ангажиране на имуществена отговорност на общината по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

За да уважи частично исковата претенция за обезщетяване на претърпените от лицето неимуществени вреди, като лице с намалена подвижност, правилно съдът е приел установеност на фактическия състав на чл. 256 от АПК. Безспорно по делото е установено, че ищецът е "лице със затруднение в придвижването" по смисъла на § 1, т. 16 от ПЗР на ЗИХУ. Същият е бил избран за общински съветник през процесния период и е участвал редовно в сесиите на Общинския съвет в с. К..

На следващо място по делото е безспорно, че в сградата на О. К не е изградена достъпна жизнена и архитектурна среда за хората с увреждания. Общинският съвет е взел решение от 29.03.2013 г. (лист 9) за изграждане на рампи и асансьор за достъп на инвалиди до сградата на общината, което обаче не е било изпълнено.

Налице e неизпълнение на прякото задължение, произтичащо от нормата на чл. 32 ЗИХУ, във вр. с § 6 от ПЗР на ЗИХУ, което води до извод за установено незаконосъобразно бездействие от страна на общината - ответник. В случая за ищеца не само не е осигурена "достъпна среда" по смисъла на чл. 33 ЗИХУ и & 1, т. 2 от Наредба № 4/ 01.07.2009 г., за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания на МРРБ (Наредба № 4/ 01.07. 2009 г.), но не е осигурен и нормален достъп до неговото работно място- § 1, т. 11 от ПЗР на ЗИХУ за редовните заседания на общинския съвет и съответната ресорна комисия. Липсва осигурен „достъпен вход“ и „достъпен маршрут в сградата“, чрез подходящи стълби, рампи, коридори и т. н.- т. 4 и т. 6 на & 1 от Наредба № 4/ 01.07. 2009 г. на МРРБ.

Заседанията на общинския съвет и дейността на общинската комисия са изисквали лично присъствие и професионална активност от общинския съветник. Спрямо лицето липсват условия за "интегрирана работна среда", осигуряваща възможност да работят съвместно хора с увреждания и хора без увреждания- § 1, т. 12 от ПЗР на ЗИХУ. Засегнати са, както правата на гражданин, така и упражняването на трудовите права като общински съветник - чл. 22 и чл. 24 от ЗИХУ. Достъпът до заседанията на общинския съвет е бил силно затруднен и е налагал използване на чужда помощ при влизането и качването от входа до третия етаж, за всяка общинска сесия и през целия мандат на общинския съветник. Това затруднено придвижване е довело до неимуществени вреди, изразяващи се в унижение, страх, вътрешен дискомфорт и т. н..

Визираните от касационния жалбоподател трудности от технически характер, и недостатъчно финансиране не могат да освободят от отговорност общината, тъй като тя притежава властовите механизми и финансовите възможности за решаване на въпросите, свързани с осигуряване на достъпна среда в урбанизираните територии и "интегрирана работна среда" в сградата на общината. Съответно недобрата организираност и бюджетна обезпеченост не може да оправдае отсъствието на такава среда и то в сградата на общинската администрация. Още повече при наличието на взето решение от 29.03.2013 г. на общинския съвет за изграждане на рампи и асансьор.

Неоснователно е и алтернативното искане на касационния жалбоподател за намаляване на размера на присъденото обезщетение. Направените изводи на решаващия съд относно размерът на обезщетението съответстват на данните по делото, установяващи конкретните факти по непротиворечив начин. Засягането на неимуществената сфера е с по - голям интензитет, от обичайните случаи, тъй като освен гражданскоправната сфера, въздейства отрицателно и на трудовоправната сфера, поради липсата на "интегрирана работна среда". Налице са били сериозни опасения и притеснения относно реализирането на трудовите права.

Настоящият съдебен състав намира присъждането на обезщетение в размер от 10 000 лева за правилно и не намира основания за неговото намаляване. Същото е справедливо определено, тъй като е фиксиран паричен еквивалент, съответстващ на негативните преживявания и отражението им върху увреденото лице, като е отчетен техния обем, интензитет и продължителност.

Обжалваното решение като правилен съдебен акт следва да се остави в сила.

При този изход от спора, във връзка с направеното в отговора на жалбата искане, на процесуалния представител на ответника се следва присъждането на разноски за настоящата инстанция. В съдебното производство, е представен договор за правна защита и съдействие, който удостоверява, че разноските са в размер на 900 лева (лист 36), които съобразно чл. 143, ал. 3, във вр. с чл. 228 от АПК, следва да се заплатят от касационния жалбоподател.

Водим от горното, Върховният административен съд - трето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1083/ 27. 05. 2016 г., постановено по адм. дело № 2710/ 2015 г. на Административен съд - Пловдив.

ОСЪЖДА О. К да заплати на Д. М. Д. сумата от 900 (деветстотин) лева, представляваща адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.