Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], чрез адв. М. Б. срещу Решение № 5475 от 01.08.2016 г. по адм. дело№ 11212/2014 г. по описа на Административен съд София град, І отделение, 45 състав.

Касаторът твърди, че решението е постановено поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. На първо място, поддържа, че съдът се е произнесъл по част от спора, без да е бил изрично сезиран с жалба, а именно в частта относно доначисления с РА ДДС на основание чл. 86, ал. 1 вр. чл. 25, ал. 6, чл. 27, ал. 3 и чл. 130 от ЗДДС в общ размер на 72105, 14 лева, а е следвало да разгледа жалбата само относно начислените върху тази сума лихви, които са определени незаконосъобразно. На второ място, оспорва като неправилен извода на АССГ за законосъобразност на РА относно отказания данъчен кредит по доставките от [фирма], [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма], като изразява становище за наличие на достатъчно доказателства, от които да се приеме, че доставките по описаните подробно в РД и в РА фактури са действително извършени. На следващо място, касаторът излага доводи за неправилност на решението и в частта на отхвърляне на жалбата срещу РА относно установените задължения по ЗКПО за съответните данъчни периоди.Иска отмяната на решението заедно с отмяната на РА в съответните му части. Претендира разноски по делото.

Ответната страна – директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. С. при ЦУ на НАП, чрез юрк. Г. оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на обжалване пред АССГ е Ревизионен акт № 2021402136 от 10.07.2014 г., издаден от началник сектор „Ревизии“ – възложил ревизията и от главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията при ТД на НАП София, потвърден и изменен с Решение № 1771 от 06.10.2014 г. на директора на дирекция „ОДОП“ – гр. С. при ЦУ на НАП.

С оспорения РА / в потвърдената и изменена с решението на решаващия орган част/ на [фирма] е/са/:

1. отказано правото на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от [фирма], [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма] в общ размер на 25 526, 00 лева;

2. допълнително начислен ДДС на основание чл. 86 във връзка с чл. 25, ал. 6, чл. 27, ал. 3 и чл. 130 от ЗДДС, в размер на 72 105, 14 лева за данъчен период м. 12.2007 г. ведно с лихвите за забава;

3. допълнително начислен ДДС, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗДДС, в размер на 1 191, 99 лева за данъчен период м. 01.2008 г. ведно с лихвите за забава;

4. допълнително начислен ДДС, на основание чл. 86 вр. чл. 25 от ЗДДС, в размер на 5 633, 33 лева за данъчен период м. 05.2009 г., и в размер на 8 176, 67 лева за данъчен период м. 12.2009 г. ведно с лихвите за забава, включително за издадените със закъснение фактури;

5. извършено преобразуване на счетоводния финансов резултат /СФР/ за 2008 г., 2009 г., 2010 г. и 2011 г., вследствие на което са определени допълнителни задължения за корпоративен данък в размер на 33 841, 24 лева ведно с лихви за забава;

6. определени лихви за дължими, но невнесени в срок авансови вноски за корпоративен данък за 2008 г., 2009 г. и 2010 г. по реда на чл. 83 – чл. 86 и чл. 90 от ЗКПО.

Приходните органи са обосновали извод за непризнаване правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от [фирма], [фирма], [фирма], [фирма] поради непълноти в съпътстващите фактурите документи / договори, оферти, протоколи/, от което съдържание не може да се установи количествено и стойностно конкретните услуги, къде са извършени / на кой обект/ и кога. По отношение на доставката по фактура № 0000001180 от 05.02.2008 г., издадена от [фирма] ревизиращите приемат, че освен издадената фактура други доказателства за приемо-предаването на стоките / 300 бр. подпори/ не са представени нито от доставчика, нито от РЛ. Прието е, че е налице основание за увеличение на СФР със стойността по фактурите, издадени [фирма], [фирма], [фирма], [фирма] на основание чл. 26, т. 2 вр. чл. 10, ал. 1 от ЗКПО поради непризнаване на разходи, които не са документално обосновани.

С РА е извършено доначисляване на ДДС в размер на 72 105, 14 лева ведно с лихви за забава за данъчен период м. 12.2007 г. относно настъпило данъчно събитие / бартер/ във връзка с нотариален акт № 169 от 19.12.2007 г. / с учредено право на строеж в полза на [фирма] за изграждане на жилищна сграда, като РЛ следва да построи сградата и да предаде с разрешение за ползване на учредителите обектите, за които те взаимно си запазват и учредяват право на строеж/, като данъчната основа е 515, 84 лева х 698, 91 кв. м. / за всички обекти на учредителите/- себестойността на строителната услуга и ДДС е определен в размер на 72 105, 14 лева, като е използвана строителната документация на обекта, включително и количествени и стойностни сметки за архитектурни работи, ВиК работи, конструктивни работи и справка за себестойността на обектите, констативен протокол за завършен груб строеж към 19.04.2010 г.

С РА е извършено допълнително начисляване на ДДС, на основание чл. 86 вр. чл. 25 от ЗДДС, в размер на 5 633, 33 лева за данъчен период м. 05.2009 г., и в размер на 8 176, 67 лева за данъчен период м. 12.2009 г. ведно с лихвите за забава, включително за издадените със закъснение фактури, във връзка с продажби на обекти с нотариални актове № 041 от 21.05.2009 г. и № 198 от 01.12.2009 г.

Приходните органи са доначислили ДДС в размер на 1 191, 99 лева за м. 01.2008 г. относно извършени към [фирма] доставки / по 3 бр. фактури, издадени от [фирма] и [фирма]/, както и са увеличили ФР за 2008 г. с неотчетения приход през същата година в размер на 5960, 01 лева / неиздадена фактура, която да намери счетоводно отражение в сметка 702 – „Приходи от продажба на стоки“ в периода на извършване на доставката/.

С РА са извършени преобразувания на ФР на дружеството за 2008 г. – 2011 г. включително във връзка с установени от приходните органи разлики между приходите и данъчните основи на извършените доставки, произтичащи от получени авансови плащания / във връзка с договори и оферти с [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма]/.

С РА са начислени и лихви за невнесени в срок авансови вноски за корпоративен данък за 2008 г., 2009 г. и 2010 г.

Съдът е приел, че оспореният РА е издаден от органи, разполагащи с материална компетентност, в установената форма, при липса на съществени процесуални нарушения. Във връзка с приложението на материалния закон е обосновал извод за недоказаност на извършването на процесните доставки на СМР по фактурите, издадени от [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], както и на доставката на стоки по фактурата, издадена от [фирма]. Приемайки, че РА относно отказания данъчен кредит по описаните фактури с предмет – различни видове СМР от 4 бр. доставчици е материалнозаконосъобразен, съдът е приел РА за законосъобразен и в частта на извършеното увеличение на СФР със стойността по същите фактури /без ДДС/ на основание чл. 26, т. 2 и чл. 10, ал. 1 от ЗКПО поради липса на документално обосновани разходи.

С решението съдът е отхвърлил жалбата на РЛ срещу РА относно допълнително начисления ДДС в размер на 72 105, 14 лева ведно с лихви за забава за данъчен период м. 12.2007 г., приемайки, че решаващият орган правилно е изменил данъчната основа, а именно определил е себестойността на строителната услуга на базата на приложените КСС по част „конструктивна“, част „архитектура“ и справка за цени по количествени сметки – 515, 84 лева на кв. м.

С решението е приет за законосъобразен РА и относно доначисления ДДС в размер на 5 633, 33 лева за данъчен период м. 05.2009 г., и в размер на 8 176, 67 лева за данъчен период м. 12.2009 г. ведно с лихвите за забава, включително за издадените със закъснение фактури, във връзка с продажби на обекти с нотариални актове № 041 от 21.05.2009 г. и № 198 от 01.12.2009 г., както и относно доначисления ДДС в размер на 1 191, 99 лева за м. 01.2008 г. относно извършени към [фирма] доставки / по 3 бр. фактури, издадени от [фирма] и [фирма]/, включително и увеличението на ФР за 2008 г. с неотчетения приход през същата година в размер на 5960, 01 лева.

По отношение на извършените с РА преобразувания на ФР на дружеството за 2008 г. – 2011 г. включително във връзка с установени от приходните органи разлики между приходите и данъчните основи на извършените доставки, произтичащи от получени авансови плащания / във връзка с договори и оферти с [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма]/, съдът е развил съображения за законосъобразност на РА.Уено е, че предвид счетоводните записвания в края на отчетния период сметка 412 не е закривана при приключване на доставката и авансът не е признат за приход – същият стои като кредитно салдо на сметка 412 „Клиенти на аванси“ към края на отчетния период. От друга страна, сметка 411 е дебитирана, което е идникация, че предприятието реално е извършило сделката, поради което сумата е следвало да бъде отнесена по кредита на сметка от група 70 – „Приходи от продажби“.

По отношение на твърдението на РЛ, че разходите за материали в размер на 159 962, 62 лева / отразени счетоводно като крайно салдо в сметка 302/ следва да бъдат признати за процесните периоди, съдът е приел същото за неоснователно, доколкото според заключението по ССчЕ разходите не са отразени надлежно и текущо по години, няма данни за какви материали става въпрос, нито може са направи извод, че тези разходи са във връзка с начислените/реализираните приходи.

Съдът е приел РА за законосъобразен и в частта относно лихвите за невнесени в срок авансови вноски за корпоративен данък за 2008 г.,2009 и 2010 г.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.

1.Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател, че съдът се е произнесъл по част от спора, за която не е бил сезиран с жалбата, адресирана до него. Видно от съдържанието на жалбата, подадена до АССГ / л. 5 – л. 12 от делото/ РЛ обжалва ревизионния акт изцяло в потвърдената и изменена с решението на директора на дирекция „ОДОП“ гр. С. част. На л. 6 от делото жалбоподателят изрично посочва, че оспорва констатациите в РА в частта относно начисления данък в размер на 72 105, 14 лева за извършения бартер на основание чл. 130 от ЗДДС на основание чл. 86, ал. 1 от ЗДДС вр. чл. 25, ал. 6 и чл. 27, ал. 3 от ЗДДС, както и начислените лихви за забава и правилното определяне на данъчното събитие. Следователно, при правилна преценка на волята на оспорващия АССГ е разгледал спора за законосъобразността на РА в частта относно доначисления ДДС в размер на 72 105, 14 лева за извършения бартер на основание чл. 130 от ЗДДС на основание чл. 86, ал. 1 от ЗДДС вр. чл. 25, ал. 6 и чл. 27, ал. 3 от ЗДДС, ведно с начислените лихви за забава.

2. Останалите възражения в касационната жалба се отнасят до неправилна преценка на доказателствата и неправилно прилагане на материалния закон.

І. Относно частта по ЗДДС:

1. Във връзка с приложението на материалния закон, следва да бъде посочено, че съгласно националния данъчен закон и константната практика на СЕС по тълкуване на чл. 167, чл. 168 и чл. 178 от Директива 2006/112/ЕО, възникването и надлежното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит изисква установяване преди всичко наличието на действително осъществени облагаеми доставки на стоки и услуги. От т. 33 от Решение на Съда на ЕС от 6 декември 2012 г. по дело С – 285/11, следва, че по принцип правото на приспадане не би могло да му бъде отказано, ако се установи, че разглежданите в главното производство доставки на стоки са реално осъществени и впоследствие тези стоки са били използвани от получателя за целите на неговите облагаеми сделки. В т. 32 от цитираното решение е посочено, че преценката за това дали данъчно задълженото лице може да упражни право на приспадане на основание на доставки на стоки, се извършва въз основа на всички елементи и фактически обстоятелства по делото, в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право.

Съгласно чл. 68, ал. 2 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. Данъкът е изискуем, съгласно чл. 25, ал. 6 от ЗДДС, към момента на възникване на данъчното събитие и като последица от тази изискуемост, данъкът следва да се начисли. При доставка на стоки данъчното събитие настъпва към момента на прехвърляне на правото на собственост, респективно правото на разпореждане с вещта като собственик по дефиницията на чл. 14, §1 от Директива 2006/112/ЕО/ фактическото предаване на стоката/, а при доставката на услуги – към момента на извършването им /чл. 25, ал. 2 от ЗДДС/. В тежест на данъчно задълженото лице е да установи, че е получател по действително осъществена доставка на стоки/ услуги.

Правилен е изводът на АССГ за законосъобразност на РА по фактурите, издадени [фирма], [фирма], [фирма], [фирма]. Предмет на фактурите са различни видове СМР, които не са конкретизирани количествено и стойностно /като единична цена/, а са посочени само общо с отразена обща стойност. В хода на ревизията са представени договори за възлагане на услуги с [фирма] и [фирма], в които не е посочен конкретен предмет / няма описани СМР, не е посочен обекта, на който ще се извършват услугите/, а се препраща към оферта, която е неразделна част от същите. Оферти са налични по делото, като такива придружават и фактурите, издадени от [фирма] и [фирма].Всички оферти изхождат само от доставчика, по-голямата част от тях нямат адресат, нямат дата на издаване, за кой обект се отнасят, какво е количеството СМР и какви са единичните цени на СМР. Към по-голямата част от фактурите са представени приемо-предавателни протоколи, които също са с общо съдържание – има описани СМР, но не става ясно какво е тяхното количество и каква е единичната им цена и къде са извършени / на кой обект/. Няма данни за чия сметка са материалите, които е следвало да бъдат вложени, респ. и документи за закупуването им и предаването им. Въз основа на подробно анализираните от съда писмени доказателства, ангажирани от РЛ в хода на ревизията, правилен е изводът за недоказаност на извършването на процесните доставки на услуги. Касационната инстанция намира, че във фактурите липсва пълно описание на предмета на стопанската операция, т. е. те не отговарят на изискването на чл. 226, т. 6 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета и на разпоредбата на чл. 114, ал. 1, т. 9 ЗДДС - в описанието на услугата не се съдържа релевантната информация, необходима за индивидуализирането на престацията /трябва да е посочен вида на услугата/. Във фактурите са описани само общо СМР, но няма посочено количество на всяка една от СМР, единична цена. Непълнотата на фактурата възпрепятства установяване съответствието на действително извършена сделка, възможността за доказване реалността на доставката, респ. установяване настъпването на данъчното събитие, и е самостоятелно основание за отказ на правото на приспадане на данъчен кредит по тази фактура. В Решение на СЕС от 8.05.2013 г. по дело С-271/12, постановено по преюдициално запитване, отнасящо се до тълкуването на Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета, е прието, че правото на приспадане на ДДС може да се откаже на данъчнозадължените лица, получатели на услуги, които разполагат с непълни фактури, дори ако в допълнение към последните след приемането на решението за отказ е предоставена информация с цел да се докаже действителното извършване, естеството и стойността на фактурираните сделки. В случая въпреки представените договори / само за част от доставките/, оферти и протоколи не може да се установи какви са конкретните СМР – тяхното количество, каква е единичната им цена, къде са извършени. В тази връзка въпросът дали доставчиците разполагат с кадрови и материален ресурс да осъществят процесните СМР не следва да бъде обсъждан поради липсата на достатъчна яснота относно количеството, цената на отделните СМР и обекта, на който следва да се извършат. Следователно, правилно и обосновано АССГ е заключил, че РА относно отказания данъчен кредит на [фирма] по фактурите [фирма], [фирма], [фирма], [фирма] е материалнозаконосъобразен.

Решението е правилно и в частта на отказаното на РЛ с РА право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 0000001180 от 05.02.2008 г., издадена от [фирма]. РЛ е представило само копие на спорната фактура заедно с фискален бон за плащане по фактурата. Както обосновано съдът е приел липсват доказателства за приемо-предаването на стоките, предмет на фактурата / 300 бр. подпори/ - какви са тези стоки, как са индивидуализирани, колко е единичната им цена, къде е извършено предаването им от доставчика на получателя и от кого. В този смисъл изводът на АССГ за законосъобразност на РА и в тази част е обоснован при правилна преценка на събраните доказателства и при правилно тълкуване и прилагане на ЗДДС.

2. Решението е правилно в частта на отхвърляне на жалбата на РЛ срещу РА относно доначисления ДДС в размер на 72 105, 14 лева ведно с лихви за забава за данъчен период м. 12.2007 г. Спор по фактите не е налице. Както правилно е приел съдът, себестойността на строителната услуга е определена към датата на сключване на нотариалния акт / НА № 169 от 19.12.2017 г./ въз основа на представените от самото дружество количествено – стойностни сметки по отделните части – „конструктивна“, „архитектурна“, ВИК и изготвената справка за себестойност на обектите / л. 155 и л. 164 и сл. от делото/. В този смисъл решаващият орган, изменил РА в посочената част, е посочил, че задълженията на РЛ по ЗДДС за всички обекти на учредителите на правото на строеж следва да се определи върху 515, 84 лева/ кв. м. и дължимият ДДС за м. 12.2007 г. е за сумата от 72 504, 14 лева ведно с лихви за забава. Основното възражение на касатора, поддържано и пред първата инстанция, е свързано с определените лихви за забава, като се позовава на писмо на изпълнителния директор на НАП / на л. 13-л. 18 от първоинстанционното дело/. Писмото не съдържа властническо волеизявление, тълкуването на разпоредбите от ЗДДС, направено от приходния орган, не е от издателя на законовия акт и по арг. на противното от чл. 51, ал. 1 от ЗНА, не е задължително. От друга страна, въпросът относно датата на данъчното събитие при т. нар. бартерни сделки е нормативно разрешен в чл. 130, ал. 2 от ЗДДС и съответно, съдът е съобразил и тълкуването, дадено с Решението на СЕС от 19 декември 2012 г. по дело С – 549/11. Правилно е прието, че датата на данъчното събитие е датата на учредяване на правото на строеж / датата на сключване на нотариалния акт/, към която дата може да се изчисли и фактическата себестойност на строителната услуга. Неоснователно е твърдението на РЛ, че датата на данъчното събитие е датата на въвеждане на сградата в експлоатация/ през м. 12.2008 г./, поради което моли РА относно начислените лихви за забава за периода м. 12.2007 г. до м. 12.2008 г. да бъде отменен. Това твърдение противоречи на цитираните и приложени материалноправни разпоредби на чл. 130, ал. 2 от ЗДДС, чл. 25, ал. 6 от ЗДДС, доколкото фактическата себестойност на строителната услуга е определяема към момента на подписване на нотариалния акт съобразно данните от проектосметната документация. Това означава, че извършеното с РА доначисляване на ДДС за м. 12.2007 г. в размер на 72 105, 14 лева ведно с лихвите за забава е в съответствиес материалния закон и събраните по делото доказателства. Съобразно изложеното, като е потвърдил РА в тази част, АССГ е постановил правилно решение.

3. Изводът на съда за законосъобразност на РА относно доначисления ДДС в размер на 5 633, 33 лева за данъчен период м. 05.2009 г. и в размер на 8 176, 67 лева за данъчен период м. 12.2009 г. ведно с лихвите за забава, включително за издадените със закъснение фактури, във връзка с продажби на обекти с нотариални актове № 041 от 21.05.2009 г. и № 198 от 01.12.2009 г., както и относно доначисления ДДС в размер на 1 191, 99 лева за м. 01.2008 г. относно извършени към [фирма] доставки / по 3 бр. фактури, издадени от [фирма] и [фирма]/, е правилен.

А.Както се установява по делото, с НА № 041 от 21.05.2009 г. [фирма] продава на С. Г. Ф. апартамент 12 ведно със складово помещение 0 21 за сумата от 72 000 лева, като във връзка с продажбата са издадени фактури на обща стойност 31 833, 33 лева и ДДС 6 366, 66 лева / фактури № 85 от 09.03.2009 г., № 87 от 29.05.2009 г./.

С НА № 198 от 01.12.2009 г. ревизираното лице продава на А. М. Г. апартамент 7 ведно със складово помещение № 17 за сумата от 62 400, 00 лева, като във връзка с тази продажба са издадени фактури на обща стойност 11 116, 67 лева и ДДС 2 223, 33 лева / фактури № 109 от 26.02.2010 г. и № 112 от 31.05.2010 г./.

Не е спорно, че фактурите са включени в дневниците за продажби да съответния данъчен период и в подадената СД за периода.

С РА е извършено доначисляване на ДДс в размер на 5 633, 33 лева за м. 05.2009 г. и в размер на 8 176, 67 лева за м. 12.2009 г., а за начисления със закъснение ДДС за м. 02.2010 г. и м. 05.2010 г. е начислена лихва в размер на 78, 78 лева.

Правилно е прието от съда, че датата на данъчното събитие е датата на нотариалния акт – 21.05.2009 г., респ. 01.12.2009 г., като е следвало да бъде издадена фактура за цялата сума и начислен ДДС в съответния размер съгласно чл. 113, ал. 4 от ЗДДС и чл. 86 от ЗДДС. В този смисъл по първия нотариален акт / на стойност 72 000 лева/ е следвало да се издаде фактура с ДО 60 000 лева и ДДС 12 000 лева, поради което доначисляването е в размер на 5 633, 33 лева за м. 05.2009 г. По втория нотариален акт стойността на имота е 62 400, лева, поради което фактурата е следвало да бъде с ДО 52 000 лева и ДДС в размер на 10 400 лева съответно, данъчните органи са доначислили ДДС в размер на 8 176, 67 лева за м. 12.2009 г. Законосъобразно са определени и лихви за забава в размер на 78, 78 лева във връзка с начисления със закъснение данък.

Б. Правилно е решението на съда относно доначисления ДДС в размер на 1 191, 99 лева за м. 01.2008 г. относно извършени към [фирма] доставки / по 3 бр. фактури, издадени от [фирма] и [фирма]/. РЛ не е изпълнило задължението по чл. 113, ал. 4 от ЗДДС,като обосновано съдътприема, че фактурите са свързани с дейността на консорциума и са във връзка с изграждането на жилищната сграда, за която дейност е учреден консорциума съобразно приложения договор от 18.05.2005 г.

Касационната инстанция намира, че решението в посочените му части е правилно, като конкретни доводи за неправилност и необоснованост не се изложени в касационната жалба.

ІІ. В частта по ЗКПО:

1. Решението е правилно в частта на отхвърляне на жалбата на [фирма] срещу РА относно извършеното увеличение на СФР за съответните данъчни периоди, представляващи ДО по фактурите, издадени от [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма]. Както се установи, от страна на РЛ и от неговите доставчици не са представени доказателства за реалност на стопанските операции, за които са осчетоводени разходите, оспорени от ревизиращите органи. Т.е. в издадения първичен счетоводен документ е записана стопанска операция, за която липсват данни да е извършена от посочения във фактурата доставчик и това означава, че първичният счетоводен документ не отразява вярно стопанската операция. Следователно, правилен е изводът на съда за законосъобразност на РА в посочената част с оглед наличието на предпоставките за прилагане на чл. 26, т. 2 от ЗКПО вр. чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, като правилно процесните разходи не са признати за данъчни цели и законосъобразно е увеличен СФР в годината на счетоводното им отчитане.

2. Решението е правилно в частта на потвърдения РА относно извършените на основание чл. 78 от ЗКПО преобразувания на ФСР за 2008 г., 2009 г., 2010 г. и 2011 г.

2.1.При съпоставка на отчетените приходи и данъчните основи на извършените доставки, приходните органи са установили разлики, произтичащи от получени авансови плащания. За получените плащания са издадени фактури, които са отразени в СД по ЗДДС, но не са отразени като приход за целите на ЗКПО. Констатирано е, че за същите са взети следните счетоводни операции – дебит сметка 411 „Клиенти” / кредит сметка 412 „Клиенти по аванси”, като в края на отчетния период сметка 412 не е закривана при приключване на доставката и авансът не е признат за приход. Същият стои като кредитно салдо по сметка 412 „Клиенти по аванси” към края на съответния отчетния период. Установено е, че получените аванси са във връзка с договори и оферти с [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма]. Анализирайки фактурите и приемо-предавателните протоколи към тях, приходните органи са установили, че договорните отношения във връзка с по-голямата част от фактурираните аванси са приключени и съгласно т. 5.1. „Признаване на приходи” от Счетоводен стандарт /СС/ 18 „Приходи”, с получените аванси е следвало да се кредитира сметка 703 „Приходи от продажба на услуги”, както следва: - със сумата от 60 533, 00 лева за 2008 г.; - със сумата в размер на 86 227, 17 лева за 2009 г.; - със сумата от 24 334, 87 лева за 2010 г.

Съобразно така констатираното на основание чл. 78 от ЗКПО приходните органи са увеличили финансовия резултат на дружеството за процесните години с неотчетените приходи.

Предвид установеното, че доставките са приключили според отразеното в приемо-предавателните протоколи / част от административната преписка/, правилно е прието от съда, че авансите е следвало да бъдат признати като приход, като се дебитира сметка 412 срещу кредитирането на сметки гр. 70.

2.2. Правилен е изводът на съда за законосъобразност на РА в частта на увеличението на ФР на основание чл. 78 от ЗКПО със стойността на фактурите, свързани с дейността на консорциума / съгласно отразеното в т. 3.Б от мотивите на настоящото решение относно ЗДДС/.

2.3. Неоснователно е искането на жалбоподателя разходите за материали / на стойност 159 962, 61 лева съгласно крайното салдо в сметка 302 за 2008 г. и които не са налични, тъй като били вложени в обект „[наименование]” през 2009 г./ да бъдат признати през съответните данъчни периоди. Самото РЛ посочва, че липсва счетоводно отражение за отнасянето им като разход по сметка 601 справка на аналитичен регистър на сметка 302 за 2008 г., 2009 г. и 2010 г. Констатациите на в. л. по ССчЕ не дават отговор на поставения въпрос, тъй като е установено, че са налице разходи за материали в размер на 159 962, 62 лева за периода 2007 г. – 2011 г., но със същите не може да бъде намален ФР на дружеството, тъй като не са отразени надлежно и текущо по години, няма данни за какви точно материали става въпрос и не може да се направи безспорен извод, че тези разходи са именно във връзка с начислените/реализираните приходи. От друга страна, обосновано съдът е отбелязал, че самото вещо лице констатира, че е налице „презаведено” счетоводство на РЛ, което е в нарушение на принципа на съпоставимост и на текущо начисляване на приходите и разходите.

3. Решението е правилно в частта относно приетия за законосъобразен РА относно определените лихви за невнесени в срок авансови вноски за корпоративен данък за 2008 г., 2009 г. и 2010 г. Конкретни доводи в касационната жалба не се излагат в тази насока. Съобразно цитираните разпоредби на чл. 83 – 86 и чл. 90 от ЗКПО приходните органи са изчислили размера на дължимите авансови вноски за корпоративен данък за съответната година, които не са били внесени в срок. В табличен вид на стр. 44, стр. 47 и стр. 50 от РД са описани сумите за дължими авансови вноски за корпоративен данък за всяка една от процесните години, изчислени на основание чл. 175 от ДОПК вр. чл. 1 от ЗЛДТДПДВ.

По тези съображения, касационната жалба се явява неоснователна и обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, в полза на ответника по касация следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 995, 55 лева на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК вр. чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, изчислено съобразно материалния интерес по делото.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 5475 от 01.08.2016 г. по адм. дело № 11212/2014 г. по описа на Административен съд София град, І отделение, 45 състав.

ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК] да заплати на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. С. при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 995, 55 лева.

Решението не подлежи на обжалване.