Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ /ИА „МА“/ срещу решение №208/10.02.2017 г. по адм. д.№2848/2016 г. по описа на Административен съд Варна, с което по жалба на Н. И. Д. е отменена Заповед №ЧР-1373/03.10.2016 г. на изпълнитения директор на ИА „МА“. Със заповедта на Н. Д. - старши инспектор в сектор „Кораби“, отдел „Преглед, освидетелстване и регистрация на кораби и корабопритежатели“, дирекция „Морска администрация – [населено място]“, ранг V младши, е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и служебното му правоотношение е било прекратено. Поддържат се оплаквания срещу решението на Административен съд Варна като неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствени правила, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.
Ответникът – Н. И. Д., редовно уведомен, не се яявява и не се представлява в съдбно заседание. В писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с право на оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
Процесната заповед е издадена на основание чл. 97, ал. 1 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) /ЗДСл/, чл. 90, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 92 във връзка с чл. 108, ал. 1 изр. първо във връзка с чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДсл. Дисциплинарното наказание е наложено за неизпълнение на Заповед №В-З-149/12.08.2016 г. на директора на Дирекция „Морска администрация – [населено място]“ /ДМА - [населено място]/, с която е наредено Н. Д. за времето от 12.00ч до 16.00ч на 13.08.2016 г. /събота/ да работи в условията на извънреден труд, на основание чл. 50а от ЗДСл. Със заповедта е прието, че Д. е извършил съзнателно и виновно следното нарушение на служебните си задължения: „На 13.08.2016 г. /събота/ в 12.00 ч. не се е явил на кея пред рейдовата кула – [населено място], откъдето е трябвало да се качи на борда на дежурния катер „[наименование]“ и за времето от 12.00 ч. до 16.00ч на същия ден да упражнява активен превантивен контрол с цел установяване на нарушения и предпазване от възникване на инциденти и произшествия в района на к. к.[наименование], к. к.[наименование], [населено място] залив до местност „[наименование]“ на юг. Описаното според заповедта представлява неизпълнение на Заповед №В-З-149/12.08.2016 г. на директора на ДМА – [населено място] за работа в условията на извънреден труд, издадена на основание чл. 50а от ЗДСл, чл. 24, ал. 2, т. 2 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ във връзка с чл. 7, ал. 7 от Правилник за вътрешния трудов ред в ИАМА във връзка с чл. 21, ал. 1 от Наредба за заплатите на служителите в държавната администрация, поради увеличеното присъствие на летуващи туристи по северното черноморско крайбрежие, както и предстощия празник на града на 15.08.2016 г., обявен за неприсъствен ден.
Първоинстанционният съд е отменил заповедта, като е приел, че не е спазено задължителното изискване преди налагане на дисциплинарното наказание – чл. 93, ал. 1 от ЗДСл да изслуша и да приеме писмените обяснения на държавния служител. Съгласно тази разпоредба, дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства. В случая, с писмо изх.№1561/19.09.2016 г. е уведомен Д. за образуваното дисциплинарно производство и е поканен на 21.09.2016 г. в ИА „МА“ – София /той се е намирал в [населено място]/ да даде обяснения. Дадените от дисциплинарния орган само 2 дни на служителя за обяснения и евентуално представяне на доказателства не са достатъчен срок, който би му дал възможност адекватно и пълноценно да реализира защитата си. Не са взети предвид и дадените по електронна поща обяснения от Д., както и молбата му изслушването да бъде отложено, тъй като има предварително направена резервация за пътуване. Не може да се приеме, че дисциплинарният орган е спазил задължението си да изслуша Д. и да приеме обясненията му. С неспазването на изискванията за провеждане на дисциплинарното производство по чл. 93, ал. 1, чл. 96, ал. 3 от ЗДСл и на чл. 7, ал. 1 и чл. 8, ал. 1 от Правилата за работа на дисциплинарния съвет към ИАМА /на л. 23-24 от дисциплинарната преписка/, е накърнено правото на защита на дисциплинарнонаказаното лице. Както е установил първоинстанционният съд, решението на дисциплинарния съвет за налагане на дисциплинарното наказание „уволнение“ е от 12.09.2016 г., т. е. преди да бъде уведомено и изслушано лицето или да бъдат приети писмените му обяснения. Уведомяването е направено с писмо от 19.09.2016 г., а изслушването е определено за 21.09.2016 г.. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Правилата за работа на дисциплинарния съвет, дисциплинарно дело в ИАМА се образува на основание заповед на изпълнителния директор за всеки конкретен случай. Преди да наложи наказание по чл. 90, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДСл, както е в процесния случай, дисциплинарнонаказващият орган взема становището на дисциплинарния съвет. Чл. 7, ал. 1 от същите Правила предвижда, че дисциплинарният съвет провежда едно или повече заседания за изясняване на фактите и обстоятелствата по извършеното нарушение, а според чл. 8, ал. 1 от Правилата, след като изясни фактите и обстоятелствата по извършеното нарушение, изслуша обясненията и обсъди събраните доказателства, но не по-късно от пет работни дни от връчването на заповедта по чл. 3, ал. 1, дисциплинарният съвет се произнася с решение. В случая, дисциплинарният съвет се е произнесъл с решение преди да бъде уведомен и изслушан Д.. Даден му е кратък срок и за обяснения и то след приемане на решението да се предложи за налагане най-тежкото наказание, което е осуетило възможността му да реализира пълноценно защитата си. Със заповедта на директора на ИАМА за образуване на дисциплинарното производство е даден срок за приключването му – 30.09.2016 г., т. е. налице е било достатъчно време за изслушване на служителя и от дисциплинарния съвет и от наказващия орган.
Правилно е и становището на първоинстанционния съд, че в случая не се установява по безспорен начин извършеното от Д. дисциплинарно нарушение. Същият има право да откаже полагането на извънреден труд, на основание чл. 144 от Кодекса на труда, във връзка с чл. 50а от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ). Според чл. 50а, ал. 1 от ЗДСл, извънреден е трудът, който се полага от държавния служител извън установеното за него работно време, освен в случаите по чл. 50, въз основа на мотивирана писмена заповед на органа по назначаването. Съгласно разпоредбата на чл. 50а, ал. 2 от ЗДСл, относно допустимостта, продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд се прилагат съответните разпоредби на Кодекса на труда. Нормата на чл. 144 от КТ предвижда, че извънреден труд се допуска по изключение само в следните случаи: 1. за извършване на работа във връзка с отбраната на страната; 2. за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия; 3. за извършване на неотложни обществено необходими работи по възстановяване на водоснабдяването, електроснабдяването, отоплението, канализацията, транспорта и съобщителните връзки и оказване на медицинска помощ; 4. за извършване на аварийно-възстановителни работи и поправки в работните помещения, на машини или на други съоръжения; 5. за довършване на започната работа, която не може да бъде извършена през редовното работно време; 6. за извършване на усилена сезонна работа. Следователно законодателят е предвидил изчерпателно и императивно случаите, в които работниците и служителите могат да бъдат задължени от работодателя да полагат извънреден труд.
В случая не са налице хипотезите, които позволяват извънреден труд по чл. 144, т. 1-6 от КТ, видно от текста на заповед №В-З-149/12.08.2016 г. В чл. 7, ал. 6 от Правилата за вътрешния трудов ред 2016 г. на ИАМА, е предвидено, че при необходимост, директорите на съответните дирекции предлагат на изпълнителния директор график на специалистите, които ще бъдат на разположение, а според ал. 7 от същата разпоредба извънреден труд се допуска по изключение, съгласно определените в т. 1-5 и ал. 8 условия на работа, почивки и заплащане на труда. По делото не се установява да са били налице основания по чл. 144 от КТ, нито в заповед Заповед №В-З-149/12.08.2016 г. на директора на ДМА-[населено място] са дадени указания за спазване на изискванията за продължителност и заплащане на труда на служителя полагащ извънреден труд, поради това за Д. е била налице възможността по чл. 148 КТ във връзка с чл. 50а от ЗДСл, да откаже да положи извънреден труд. Според чл. 148 от КТ, работникът или служителят има право да откаже полагане на извънреден труд, когато не са спазени правилата на този кодекс, на друг нормативен акт или на колективния трудов договор.
При определяне на дисциплинарното наказание не е спазена разпоредбата на чл. 91, ал. 1 от ЗДСл, според която при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание се вземат предвид: 1. тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите; 2. формата на вината на държавния служител; 3. обстоятелствата, при които е извършено нарушението; 4. цялостното служебно поведение на държавния служител. Не се установява извършването на дисципилнарното нарушение от обективна страна, настъпилите от него вредоносни последици, ако има такива, както и формата на вината като субективно отношение и поведение на дееца. Не е взето предвид цялостното служебно поведение на държавния служител и липсата на предходни наказания. Както е установил и първоинстанционният съд, неправилно дисциплинарният орган е приел, че по отношение на лицето има наложено с влязла в сила заповед предходно дисциплинарно наказание, тъй като е в ход съдебно производство по жалба на Д. срещу предходна заповед за налагане на дисциплинарно наказание и същата не е влязла в сила.
Решението на Административен съд Вяарна е валидно и допустимо, а разгледано по същество е правилно, постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон и процесуалните правила към приетата за установена фактическата обстановка. Касационната жалба е неоснователна, поради което решението следва да се остави в сила.
В отговора на касационната жалба, подаден от Н. Д. чрез адв. Д. Д. от ВАК, е поискано присъждане на направените разноски, но липсват доказателства за направени такива, поради което съдът намира, че не следва да се произнася по направеното искане присъждане на разноски.
Водим от изложените мотиви, Върховният административен съд, състав на шесто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №208/10.02.2017 г. по адм. дело №2848/2016 г. на Административен съд Варна. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.