Производството е реда на чл. 145 – 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на М. П. М. срещу заповед № П-121/28.02.2017 г. на Министъра на финансите, с която е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител поради съкращение в щата. По наведени в жалбата доводи за незаконосъобразност на административния акт, изразени в постановяването му при липсата на законовите изисквания, посочени в него и при допуснати нарушения на основни принципи като безпристрастност по чл. 10 АПК, забраната за преследване само заради подаването на предложение или сигнал по чл. 108, ал. 2 АПК се иска отмяната ѝ. В жалбата са изложени подробни съображения в подкрепа на твърденията му.

Ответникът – Министъра на финансите, чрез процесуалните си представители в съдебно заседание оспорва жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна, като претендира присъждане на деловодни разноски. По делото са постъпили писмени бележки от името на Държавата, представлява от Министъра на финансите, в която са изложени подробни съображения за неоснователност на жалбата на М., но Държавата не е страна в настоящето производство, в което Министърът на финансите участва като ответник в качеството му на орган по назначението по смисъла на чл. 30 във връзка с чл. 106, ал. 1 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл), а не като неин представител по реда на ГПК. В същите са изложени подробно мотивирани твърдения за законосъобразност на същата на всички основания по чл. 146 АПК, както и съображения за неоснователност на наведените от жалбодателя доводи за допуснато нарушение по чл. 10, ал. 2 АПК, като е направено искане жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 171 АПК представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбодателят...