Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по две касационни жалби: 1. на началника на РДНСК-[район] и 2. на [фирма], [населено място] против решение № 1415/20.07.2017 г. на Административен съд-Бургас, постановено по адм. дело № 2519/2016 г., с което е отменена заповед № ДК-10-ЮИР-94/26.10.2015 г., издадена от началника на РДНСК-[район], [населено място], с която е отменен акт за узаконяване № 49 от 18.09.2003 г. за строеж: „Втори и подпокривен етаж на жилищна сграда (западен близнак)”, находящ се в УПИ [номер], кв. [номер] по плана на [населено място], издаден от главния архитект на община Н. на името на К. К. Б. с адрес: [населено място], [улица], ведно с одобрените инвестиционни проекти – заснемане за указоняване.

В касационните жалби се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и се иска отмяната му. Ответникът К. К. Б. оспорва жалбите.

Ответниците А. Ф. Ш. и главният архитект на община Н. не вземат становище.

Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбите.

Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационните жалби за допустими - подадени срещу подлежащо на обжалване решение, от страни по делото, за които то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледани по същество за неоснователни.

За да постанови обжалваното решение, административният съд приема, че незаконосъобразно актът за узаконяване е отменен с процесната заповед, тъй като в съответствие с материалния закон главният архитект на община Н. е узаконил втори и подпокривен етаж на жилищната сграда на името на единствения собственик на втори жилищен етаж с учредено право на строеж.

Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му са формирани кореспондиращи със събраните доказателства обосновани фактически установявания, въз основа на които са изведени правилни крайни изводи за незаконосъобразност на заповедта.

С решение...