Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по касационна жалба на Я. Т. Д. от [населено място], чрез пълномощника адв. Е. Н. В., против решение № 1540 от 27.09.2017 г. на Административен съд – Пловдив, постановено по адм. д. № 2118/2016 г. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на Я. Т. Д. против решение № 2153-15-207 от 15.08.2016 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив, в частта, в което е оставена без уважение жалба вх. № МП-82992/08.12.2014 г. срещу разпореждане № [ЕГН]/Протокол № Ра-955/18.11.2014 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, с което е разпоредено лицето да възстанови неправилно изплатената сума за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст за периода 01.01.2009 г. – 30.09.2014 г. в общ размер на 15 193, 51 лв. (главница – 10 247, 69 лв. и лихва, начислена към 18.11.2014 г. – 4 945, 82 лв.). Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебното решение, и отмяна на потвърдените с него административни актове.
В съдебно заседание страните по делото, редовно призовани, не се представляват.
Ответникът по касационната жалба – директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Пловдив, чрез пълномощника главен юрисконсулт Г. В. оспорва жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е допустима, но неоснователна, а решението на административния съд е правилно, поради което следва да се остави в сила.
Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок по...