Производството е по чл. 208 и сл. и по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на С. Г. С. от [населено място], срещу решение № 390 от 09.03.2017 г. на Административен съд Бургас, постановено по административно дело № 2315/2016 г.
С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на С. Г. С. срещу Отказ за издаване на разрешение за огнестрелно оръжие рег. № 431р-10309 от 14.10.2016 г., издаден от началника на първо РУ на МВР – [населено място].
Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованос отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно тълкувал чл. 58, ал. 1, т. 4 от ЗОБВВПИ (ЗАКОН ЗА ОРЪЖИЯТА, БОЕПРИПАСИТЕ, ВЗРИВНИТЕ ВЕЩЕСТВА И ПИРОТЕХНИЧЕСКИТЕ ИЗДЕЛИЯ) (ЗОБВВПИ) като приел, че лицето има психичен проблем. В нарушение на съдопроизводствените правила съдът е отхвърлил доказателствените му искания за допускане на съдебно – медицинска експертиза и разпит на свидетел. Съдът не е отчел представената по делото етапна епикриза от 24.08.2016 г. и обстоятелството, че касаторът е бил диагностициран с психично заболяване заради страничните ефекти на медикамента „Медрол”. Моли съда да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което да отмени оспорвания административен акт на началника на районното управление.
Ответникът по касационната жалба - началникът на Първо районно управление в МВР, [населено място], не взема становище по касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че на жалбоподателя е било издадено Разрешение за носене и съхранение на късо бойно оръжие и ловно оръжие № 424/20.08.2012 г. със срок на действие до 22.08.2017 г.
С уведомително писмо УРИ 306-р-3649/10.03.2016 г. на РУ Полиция – [населено място], началникът на Първо РУ МВР [населено място] е бил уведомен, че С. С. е бил задържан в РУ – [населено място] със Заповед за задържане рег. № 306зз-309/11.10.2015 г., издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 3 ЗМВР, като задържането е било за времето от 20 часа на 11.10.2015 г. до 00, 30 часа на 12.10.2015 г., на основание получен сигнал за лице с психически отклонения, движещо се пеш по АМ Тракия, км. 245 по пътната лента в посока [населено място]. За задържането му са били уведомени негови близки, на които по-късно е бил предаден при пристигането им.
На основание това уведомително писмо, началникът на Първо РУ МВР [населено място] издал Решение № 431р-2789/14.03.2016 г., с което, на основание чл. 153, т. 6 и чл. 155, ал. 1, във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 4 ЗОБВВПИ разпоредил да се отнемат издаденото Разрешение за носене и съхранение на късо бойно и ловно оръжие № 424/20.08.2012 г., както и да се изземат късоцевно огнестрелно оръжие пистолет "Байкал" 442, ловен автомат "МР"153, както и боеприпасите за тях. На същата дата е съставен и протокол за предаване на оръжията и боеприпасите. Решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Със заявления до началника на Първо РУ на МВР – [населено място] вх.№ К – 691 от 13.09.2016 г. и вх. № К-692 от 13.09.2016 г. С. отново е поискал да му бъде издадено разрешение за съхранение и носене на късо огнестрелно и на ловно оръжие.
По заявленията е извършена служебна проверка, в резултат на която е констатирано, че С. е приложил изискуемите документи, налице е декларация по чл. 76, ал. 4, т. 2 ЗОБВВПИ, установено е, че срещу лицето няма започнало наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер, не е осъждан, няма информация за престъпна дейност, не е лекуван за употреба на наркотични вещества и не е бил настаняван в заведение за отрезвяване. Горните обстоятелства са обобщени в докладна записка с рег. № К-691 и К-692/12.10.2016 г., изготвена от младши ПИ "КОС", в която е описано и съобщеното с уведомително писмо УРИ 306-р-3649/10.03.2016 г. от РУ – [населено място] задържане на жалбоподателя през м. 10.2015 г.
Въз основа на горните фактически данни е постановен процесният Отказ рег. № 431р-10309 от 14.10.2016 г. от началника на Първо РУ на МВР - [населено място], като органът се е позовал на хипотезата на чл. 58, ал. 1, т. 4 от ЗОБВВПИ, поради което и на основание чл. 83, ал. 5 от с. з. отказал издаването на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно и ловно огнестрелно оръжие на С. С..
Въз основа на така установеното съдът приел от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила. Приел, че е спазен и материалният закон - чл. 58, ал. 1, т. 4 ЗОБВВПИ, като фактът каква точно е причината С. да изпадне в състояние, при което да му се постави диагноза „Други уточнени психически разстройства, дължащи се на увреждане и дисфункция на главния мозък”, дали поради прием на лекарството Медрол, ако твърденията в тази насока се приемат за верни, дали поради друга причина, е всъщност без правно значение, тъй като релевантно в случая е наличието на документ, съдържащ вписване на така поставена диагноза. Въз основа на това съдът направил извод за законосъобразност на оспореното решение и отхвърлил жалбата. Решението е правилно.
Правоотношенията по издаване на разрешенията за носене, употреба и съхраняване на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси са специфични обществени отношения, регулирани от специалния закон. Същият предвижда разрешителен режим за придобиване, носене и съхранение на огнестрелно оръжие и възлага контрола върху него на компетентния административен орган. Въведените строги специфични правила за придобиване и боравене с огнестрелно оръжие са насочени към елиминиране и максимално ограничаване на възможността за увреждане на трети лица или самонараняване.
Съгласно чл. 58, ал. 1, т. 4 ЗОБВВПИ разрешение за придобиване, носене, употреба и съхранение на огнестрелни оръжия не се издава на лице, което страда от психическо разстройство. Законодателят не е дал легално определение на употребеното понятие, поради което и с оглед на чл. 36, ал. 1 от Указ 833 от 24.07.1974 г. за прилагане на ЗНА (ЗАКОН ЗА НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ) смисъла му е съответен на този, които има в общоупотребимия български език. В общоупотребимия български език психично разстройство е психично заболяване. Кога е налице психично заболяване са компетентни да определят съответните специалисти. В случая на 23.10.2015 г. касаторът е диагностициран с диагноза „Други уточнени психични разстройства, дължащи се на увреждане и дисфункция на главния мозък или соматично заболяване”. Следва да се има предвид, че както в епикризата от 23.10.2015 г., така и в етапна епикриза от 24.08.2016 г., касаторът не е съобщил да приема лекарството „Медрол”, така както се твърди в настоящото производство. Обстоятелството, че това лекарство е било изписано на касатора, преди 07.10.2015 г., когато за първи път не се е почувствал добре, не означава, че последният го е приемал. Ето защо правилно първоинстанционният съд не е допуснал исканите от касатора доказателства за установяване на факти неотносими към предмета на настоящия спор. По делото са приети и неоспорени писмени доказателства – официални документи, които установяват фактическите обстоятелства дали основание на административния орган да постанови обжалвания отказ. Представената по делото Етапна епикриза от 24.08.2016 г. не опровергава съдържанието на Епикризата от 23.10.2015 г., като в същата единствено е посочено, че лицето няма психопатологични симптоми към момента.
Съдът тълкувал правилно релевантната правна норма и я приложил към неоспорените факти, за установяването, на които се е позовал на представените по делото доказателства. Това прави релевираните от касатора отменителни основания неоснователни, а обжалваното съдебно решение - правилно. При извършената, на основание чл. 218, ал. 2 АПК, служебна проверка за валидността и допустимостта на съдебното решение съдът установи, че същото е валидно и допустимо, поради което и като правилно следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 390 от 09.03.2017 г. на Административен съд Бургас, постановено по административно дело № 2315/2016 г. РЕШЕНИЕТО е окончателно.