Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба, подадена от Ж. Т. А., с адрес в [населено място], срещу Заповед № 8121К-5029/19.12.2016 г. на министъра на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 1 и чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 203, ал. 1, т. 3, вр. чл. 153, ал. 6, чл. 204, т. 1 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР (ЗАКОН ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) (ЗМВР) на служителя е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение в системата на МВР.

В жалбата и в съдебно заседание, чрез процесуален представител, се поддържат доводи за незаконосъобразност на административния акт и се излагат подробни съображения. Сочи се, че А. не е бил в непосредствена йерархическа връзка на ръководство и контрол роднина по съребрена линия по четвърта степен по смисъла на чл. 153, ал. 3, т. 1 от ЗМВР. Сочи се, че са изтекли преклузивните срокове за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР. Иска се отмяна на административния акт. Претендират се разноски.

Ответната страна – Министърът на вътрешните работи – чрез процесуален представител, в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на подадената жалба. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Към датата на издаване на оспорения административен акт Ж. Т. А. е заемал длъжността „началник на група“ „[наименование]“ към РУ [населено място] при ОДМВР - Пловдив

С издадената Заповед № 8121К-5029/19.12.2016 г. министърът на вътрешните работи е прекратил служебното правоотношение със служителя и му е наложил дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 194, ал. 2, т. 1 и чл. 197, ал. 1, т. 6,...