Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.
Образувано е по две касационни жалби: на [фирма], [населено място], и на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“-София против решение №5581/05.10.2017 г. по адм. д. №12109/2016 г. на Административен съд София град, с което е отменен частично РА №Р-22002215003743-091-001/27.11.2015 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-София, в потвърдената част с решение №1950/03.11.2016 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“-София за определен данък по ЗДДС за периода м. 09.2013 г. в размер на 5 425, 25 лв. и съответните лихви за забава и е отхвърлена жалбата в останалата част за установени задължения по ЗДДС за д. п. м. 06.2010 г. от непризнат данъчен кредит и задължения по ЗКПО за периоди: 2009г., 2010г., 2011г. и 2012 г., със съответните лихви за забава.
Всеки от касаторите излага съображения за неправилност на решението в съответната обжалвана част, желае да бъде отменено по подробно изложени доводи. Претендират се разноски.
Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност и на двете касационни жалби.
Касационните жалби са процесуално допустими като подадени в срок и от надлежна страна.
Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни.
Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е РА, в потвърдената част с решението на ДД“ОДОП“-София, с което са намалени установените задължения по ЗДДС за д. п. м. 09.13 г. допълнителен данък в размер на 31 293, 28 лв., намален с решението на ДД“ОДОП“-София до размер на 5 215, 55 лв. и съответните лихви за забава и непризнат ДК за д. п. м. 06.2010 г. в размер на 17 115, 39 лв. и по ЗКПО за 2009 г. данък в размер на 507, 81 лв., за 2010 г. данък в размер на 10 188, 80 лв. намален с...