О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 531

[населено място], 05.02.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на двадесет и девети януари две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

ДОРА МИХАЙЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 3672 по описа за 2025 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на П. Ю. П., представляван от адв. Р. М., срещу Решение № 91/29.04.2025 г. по в. гр. д. № 103/2025 г. на Окръжен съд – Габрово, с което след като е потвърдено Решение № 373/25.07.2024 г., поправено с Решение № 585/14.12.2024 г., постановени по гр. д. № 1239/2023г. по описа на Районен съд - Габрово, е признато за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 220, ал. 1 КТ, че касаторът дължи на “Санара Булфест 97” ЕООД сумата 9 000 лева, представляваща обезщетение за неспазено тримесечно предизвестие съгласно чл. 7.2, вр. чл. 7.1 от трудов договор от 30.11.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 09.05.2023 г., до окончателното изплащане на задължението, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 313/10.05.2023 г. по ч. гр. д. 703/2023 г. по описа на РС – Габрово.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушения на материалния закон, както и че е необосновано. Жалбоподателят счита, че въззивният съд не е дал отговор на въпроса срочен или безсрочен е трудовият договор между страните, както и че неправилно е приел наличието на делегирана работодателска правоспособност в полза на лицето, подписало трудовия договор от името на ищцовото дружество. Поддържа, че след като не заплатил на работодателя обезщетението по чл. 220,...