О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 537
гр. София, 05.02.2026 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:
Председател: Жива Декова
Членове: Александър Цонев
Дора Михайлова
като разгледа докладваното от съдия Д. М. гр. д. № 3622 по описа за 2025 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „П. В. ЕАД, представлявано от адв. А., срещу онези части от Решение № 354 от 04.04.2025 г. по в. гр. д. № 71/2025 г. по описа на Окръжен съд – Варна, постановено при участие на трето лице – помагач на страната на „П. В. ЕАД Застрахователно акционерно дружество Армеец АД, в които след частично потвърждаване, респ. отмяна, на Решение № 3636/18.10.2024 г., постановено по гр. д. № 10433/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, като краен резултат е уважен предявеният от И. Н. Г. против „П. В. ЕАД иск с правно основание чл. 200 КТ за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 27.08.2022 г., в размер на 24 100 лева, ведно със законната лихва, считано от 27.08.2022 г., до окончателното изплащане на сумата.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон, както и че е необосновано. Искането е за отмяна на въззивното решение в обжалваните части и отхвърляне на иска.
Допускането на касационно обжалване касаторът, ответник в първоинстанционното производство, основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Срещу въззивното решение, с което първоинстанционното решение е потвърдено в частта, в която предявеният от И. Н. Г. против „П. В. ЕАД иск с правно основание чл. 200 КТ е отхвърлен за разликата над присъдените 24 100 лева до пълния претендиран размер от 50 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 27.08.2022 г., касационна жалба е постъпила от ищеца И. Н. Г., представляван от адв. Т.. Счита в атакуваната част решението на въззивния съд за неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон и моли то да бъде допуснато до касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. 3 ГПК.
Всяка от главните страни е депозирала отговор на касационната жалба, по която е ответник, изразявайки становище за липсата на основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение в обжалваната от насрещната страна част, респективно – за неоснователност на касационната й жалба.
Третото лице – помагач не е депозирало отговори на касационните жалби.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ГПК, приема следното – касационните жалби са подадени срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и са процесуално допустими.
За да постанови обжалвания акт, въззивният съд е приел за установено, че страните били обвързани от валидно трудово правоотношение, по силата на което ищецът заемал длъжността „докер“. На 27.08.2022 г. при изпълнение на трудовите си задължения ищецът претърпял инцидент, който с разпореждане на ТП - НОИ [населено място] бил признат за трудова злополука - при почистване на хамбар на кораб ищецът стъпил върху капак на шахта, пропаднал в нея, счупвайки дясна раменна кост. В периода от 28.08.2022 г. до 21.02.2023 г. той бил в отпуск поради временна неработоспособност. С Експертно решение № 203/20.03.2023 г. на ТЕЛК към УМБАЛ „Св. М. – Варна“ ЕАД след извършен преглед и освидетелстване на ищеца била призната временна неработоспособност за срок от 50 дни, считано от 22.02.2023 година. В амбулаторния лист от 11.04.2023 г., както и в този от 26.04.2023 г., като придружаващо заболяване бил посочен „синдром на ротационния маншон на рамото“ и пострадалият работник бил насочен към консултация с ортопед и извършване на изследване чрез ядрено магнитен резонанс, а видно от амбулаторния лист от 14.06.2023 г., същият бил изпратен за хоспитализация, тъй като диагностично-лечебният процес не можел да се осъществи в условията на извънболнична помощ. Ищецът бил в болница за периода 20.06.2023 г. - 22.06.2023 г., където била извършена оперативна интервенция, след която лечението продължило в домашни условия, като бил издаден болничен лист за периода от 20.06.2023 г. до 22.07.2023 година.
От застрахователна полица № [ЕГН], списък към нея, доклад от 08.02.2023 г. към преписка по щета от 06.02.2023 г., преводно нареждане от 10.02.2023 г. и справки за изплатено възнаграждение окръжният съд установил, че на основание договора за застраховка между работодателя и третото лице – помагач на 06.02.2023 г. на ищеца била заплатена сумата от 900 лева. Въззивният съд констатирал, че за месец август 2022 г. той получил „за трудова злополука“ 182, 41 лева, а за месец октомври му била начислена еднократна помощ в размер на 710 лева.
От протокол от ЛКК, изготвен на 27.10.2023г., и етапната епикриза, издадена на 27.10.2023 г. от АГПСМП „А. М. К. ООД, решаващият съд установил, че ищецът бил възстановен с минимална хипотрофия на мишничен мускул, като движенията му били възвърнати в пълен обем. С Експертно решение от 03.06.2024 г., издадено от експертна комисия при УМБАЛ „Света М. – Варна“ ЕАД, на И. Г. била определена трудова неработоспособност в 40% с оглед счупване на горния край на раменната кост.
С допълнително споразумение от 16.07.2024 г. ищецът бил преназначен на длъжност инвентарчик в отдел „Механичен“, сектор „Инвентарно стопанство“.
От заключението към изслушаната в производството пред районния съд съдебно-медицинска експертиза въззивният съд установил, че в резултат на инцидента И. Г. получил счупване в горния край на дясна раменна кост и увреждане на ротационния маншон на дясна раменна става, който бил увреждан и по-рано. Веднъж отключен, синдромът на ротационния маншон, обуславял болки и ограничени движения в ставата, като проведеното оперативно лечение било успешно. Вещото лице, извършило личен преглед на ищеца, установило възстановяване на пасивните и активни движения на раменната става в пълен обем. Възстановена била и мускулатурата на десния горен крайник. Вещото лице уточнило, че е налице причинно-следствена връзка между инцидента и настъпилото увреждане, като без операция лечението на ищеца било немислимо.
От заключението към съдебно-счетоводната експертиза, изслушано в производството пред районния съд, окръжният съд установил, че за периода от м. август 2022 г. до м. февруари 2022 г. на ищеца били изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност в размер на общо 25 423, 71 лева, както и сумата от 900 лева от страна на „ЗАД Армеец“ АД.
Въз основа на свидетелските показания по делото въззивният съд приел, че преди инцидента ищецът и колегите му започнали почистване на кораба, но капаците на шахтите, пълни с въглища, не се виждали, тъй като били затрупани със стока. Част от капаците не били стабилни и при стъпване в края им те се отваряли. От показанията на свидетеля С. въззивният съд установил, че работниците не били предупредени при ежедневния инструктаж, че в хамбара подът не бил стабилен. От показанията на свидетеля Г., съпруга на ищеца, окръжният съд установил, че от настъпване на инцидента съпругът й е на обезболяващи. Болките му били особено интензивни в началото, той се нуждаел от помощта на близките си в ежедневното си битово обслужване седем-осем след инцидента, а повече от година и половина спял на стол. След операцията през юни 2023 г. ищецът се върнал на работа през м. ноември, но работел при по-леки условия.
От правна страна въззивният съд е приел, че са установени всички елементи от фактическия състав на чл. 200, ал. 1 КТ и в полза на ищеца възникнало правото на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от трудовата злополука.
При определяне на справедливия размер на обезщетението въззивният съд съобразил възрастта на пострадалия, продължителността и интензитета на болките и страданията, понесени от него. Отчел, че за възстановяване на здравето му била извършена оперативна интервенция, като съобразил произтичащия от нея физически дискомфорт, както и периода, през който ищецът не е могъл да се обслужва самостоятелно. Зачел е установеното от вещото лице, че е налице възстановяване на мускулатурата на десния горен крайник и на пълния обем от пасивни и активни движения на раменната става. Съобразил е и констатираната трайна неработоспособност от 40 %, както и предписаното от медицинските органи, че не е препоръчително пострадалият да натоварва с тежка физическа работа десния си горен крайник (включително да изпълнява досегашната заемана от него длъжност „докер“). По тези съображения е приел, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди е 25 000 лева.
Окръжният съд е счел възражението на работодателя за допусната от ищеца груба небрежност за неоснователно, тъй като твърдението, че той не бил спазил изискванията относно здравословни и безопасни условия на труд останало недоказано. Посочил е, че стъпването върху капака на шахтата не би могло да се възприеме като проява на груба небрежност, защото преди да стъпи върху него ищецът проверил дали капакът е здрав и по този бил положил необходимата грижа. Установено било още, че работниците не били предупреди, че шахтите не са добре затворени или че не са заварени, поради което пострадалият обективно е бил в невъзможност да предвиди настъпването на неблагоприятните последици.
По възраженията въззивната жалба на работодателя срещу доказателствената сила на съставения протокол при извършеното разследване на трудовата злополука окръжният съд посочил, че той има обвързваща доказателствена сила относно механизма на злополуката съгласно чл. 58, ал. 6 КСО, но с такава доказателствена сила не се ползвал анализът на причините, довели до инцидента. В допълнение е посочил, че дори да се приеме, че този анализ се ползва с доказателствена сила, тя била оборена в хода на исковото производство.
На основание чл. 200, ал. 4 КТ въззивният съд намалил размера на обезщетението за неимуществени вреди с размера на получената сума по сключения договор за застраховане на работниците и служителите.
Като спорен по делото въззивният съд е преценил въпросът дали при предявена претенция за обезщетяване на неимуществени вреди вследствие на трудова злополука следва да се приспадне заплатеното на пострадалия обезщетение от държавното обществено осигуряване. Въззивният съд се е позовал на приетото в Решение № 54/23.04.2019 г. по гр. д. № 3649/2018 г. на ВКС, ІІІ ГО, и е посочил, че получаването на двете обезщетения - за неимуществени вреди по чл. 200 КТ и обезщетението от общественото осигуряване, компенсиращо загубата на трудовото възнаграждение, не било двойно плащане и не водело до неоснователно обогатяване, поради което установеното от изготвената счетоводна експертиза плащане от общественото осигуряване не следвало да се приспада от определеното обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди.
В изложението на основанията по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК „П. В. ЕАД е поставило следните въпроси:
1. „Задължен ли е въззивният съд да изложи собствени мотиви и да изследва степента на допринасяне от пострадалия при наличие на груба небрежност?“;
2. „Ако се приеме, че има допуснати пропуски и нарушения на правилата за безопасност, допуснати от работодателя, отразяват ли се и как при установяване на съпричиняване от страна на работника по чл. 201, ал. 2 КТ и по какъв начин следва да е определя процентът на съпричиняване?“;
3. „Кога съпричиняващото поведение на пострадалия съставлява груба небрежност и основание за намаляване на отговорността на работодателя на основание чл. 210, ал. 2 КТ? Как се определя степента на приноса на увредения в причиняване на трудовата злополука, съответно размера, до който следа да бъде намалено определеното по справедливост обезщетение за неимуществени вреди?“;
4. „При определяне на обезщетение за неимуществени вреди при трудова злополука длъжен ли е въззивният съд да посочи в мотивите на решението си всички обстоятелства, от значение да справедливия размер по смисъла по чл. 52 ЗЗД, и да обсъди всички критерии, посочени в ППВС № 4/1968 г., както и да посочи въз основа на които относими доказателства по делото ги намира за установени?“;
5. „При присъждане на обезщетение по чл. 200 КТ, когато ищецът претендира единствено обезщетение за претърпените от трудовата злополука неимуществени вреди, приспада ли се полученото обезщетение за временната нетрудоспособност на основание чл. 200, ал. 3 КТ?“.
Касаторът „П. В. ЕАД счита, че повдигнатите въпроси обуславят решението – общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол, и твърди, че първият от тях е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, намерила израз в Решение № 106/19.02.2024 г. по гр. дело № 2405/2023 г. на ВКС, IV ГО, вторият – в противоречие с Решение № 523/07.08.2024 г. по гр. дело № 103/2023 г. на ВКС, IV ГО, и Решение № 633/29.10.2024 г. по гр. дело № 3491/2023 г. на ВКС, III ГО, четвъртият – в противоречие с Решение № 50103/11.01.2024 г. по гр. дело № 2865/2022 г. на ВКС, III ГО, а петият – в противоречие с Решение № 149/13.01.2021 г. по гр. дело № 4301/2019 г. на ВКС, III ГО, и други.
Касаторът И. Н. Г. счита, че касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК следва да се допусне по въпроса - „Не следва ли от закона задължението на съда за прецени всички обстоятелства относно получените увреждания към момента на злополуката, продължителността на лечението и интензивността на страданията, резултат от трудовата злополука, последиците след приключване на лечението и трайното им отражение върху качеството на живота и работоспособността на пострадалия в бъдеще, за да определи справедливо размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди, изхождайки от критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД?“.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че са налице основания за спиране на производството по делото, тъй като поставеният в изложението на „П. В. ЕАД пети въпрос е обусловил правната воля на въззивната инстанция, а в същото време проблемът е предмет на разглеждане по образуваното тълк. д. № 1/2023 г. на ОСГК на ВКС, което следва да даде отговор на въпроса „Когато съдът присъжда обезщетение за търпени неимуществени вреди по чл. 200 КТ, длъжен ли е да приспадне от неговия размер полученото от пострадалия обезщетение и/или пенсия по общественото осигуряване съгласно чл. 200, ал. 3 КТ?“. По посоченото тълкувателно дело все още не е постановено тълкувателно решение и съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 8 от 7.05.2014 г. по тълк. д. № 8/2013 г. на ОСГТК на ВКС, производството по настоящото гражданско дело следва да се спре на основание чл. 292 ГПК до постановяване на тълкувателно решение.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение,
ОПРЕДЕЛИ :
СПИРА производството по гр. д. № 3622/2025 г. на ВКС, III ГО, до приключване на тълкувателно дело № 1/2023 г. на ОСГК на ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: