Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на десети май две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Д. ЧЛЕНОВЕ: МАРИЕТА МИЛ. М. при секретар И. И. и с участието на прокурора А. П. изслуша докладваното от председателя И. Д. по административно дело № 8623 / 2021 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационни жалби на Н. Адем против решение № 99 от 18.06.2021 г. и допълнително решение № 116 от 21.07.2021 г., постановени по адм. д. № 136/2020 г. по описа на Административен съд гр. Шумен. Касаторът не навежда конкретни доводи за неправилност на обжалваните решения. Моли същите да бъдат отменение, като в касационната жалба са предявени обективно съединени искове по чл. 45 и чл. 59 от Закона за задълженията и договорите срещу адвокат Р. Н. от Адвокатска колегия Силистра в размер на 1600 лв. за неоснователно обогатяване и непозволено увреждане, реализирани в представена писмена защита по делото пред първоинстанционния съд.

Ответникът – началникът на Служба по геодезия картография и кадастър гр. Шумен, в писмено становище, оспорва първата касационна жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Ответникът – З. Мустафа, в писмено становище, не оспорва касационните жалби и моли обжалваните решения да бъдат отменени.

Ответниците – М. Сали, С. Сюлейман и Р. Ю., в писмено становище, оспорват касационната жалба срещу решение № 99 от 18.06.2021 г. постановено по адм. д. № 136/2020 г. по описа на Административен съд – гр. Шумен. Молят обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендират присъждане на направените по делото разноски.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби.

Касационните жалби са подадени в срок и са допустими, а разгледани по същество са неоснователни, като съображенията за това са следните:

С решение № 99 от 18.06.2021 г. Административен съд гр. Шумен отхвърля жалбата на Н. Адем срещу действия на органа по кадастър – началника на СГКК – гр. Шумен, извършени на основание чл. 53а, ал. 1, т. 1 ЗКИР, за изменение на КК на [населено място], по отношение на поземлени имоти с идентификатори 18188.501.116 и 18188.501.117, находящи се в [населено място], с административен адрес: [улица] № 9, състоящо се в промяна на границата между двата ПИ, в изпълнение на влезли в сила съдебни решения, съобразно внесен проект и скици, съставляващи неразделна част от съдебните решения и осъжда Н. Адем да заплати на М. Сали, С. Сюлейман и Р. Ю. направените по делото разноски в размер на 1600 лв., представляващи възнаграждение за адвокат и вещо лице.

За да отхвърли жалбата на касатора против действията на началника на СГКК – гр. Шумен, извършени на основание чл. 53а, ал. 1, т. 1 ЗКИР, по изменение на КК на [населено място], състоящо се в промяна на границата на поземлени имоти с идентификатори 18188.501.116 и 18188.501.117 съдът констатира, че волеизявлението на органа е по реда на чл. 53а, т. 1 ЗКИР. Приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и в предписаната от закона форма, като посочва, че в хипотезата на чл. 53а, т. 1 ЗКИР не се издава заповед. Първоинстанционният съд излага съображения, че административният орган в съответствие с разпоредбите на чл. 35 и чл. 36, ал. 3 АПК, на база на събраните в хода на административното производство доказателства, преценя всички факти и обстоятелства, релевантни към случая и изпълнява нормативно вменените му задължения по актуализация на КККР. Позовава се на приложените по делото доказателства, в т. ч. и на заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, с които по несъмнен начин е установено, че изменението на КК е направено въз основа на влезли в сила решения, поради което прави извод и за материална законосъобразност на оспорения акт.

Решението е постановено в съответствие с материалния закон.

Законосъобразен е изводът на съда, че оспорения акт е издаден от компетентен орган съобразно изискването на чл. 51, ал. 2 вр. чл. 53а, т. 1 ЗКИР. Правилно съдът приема, че е спазена предвидената от закона форма, тъй като съгласно чл. 53а, т. 1 ЗКИР измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри се извършват без издаване на заповед в случаите на изпълнение на влязло в сила съдебно решение, т. е. изменението се изразява чрез действие по вписването. Законосъобразен е изводът на съда, че при извършване на действието не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като в този смисъл в обжалваното решение са изложени подробни мотиви, които се споделят от настоящата инстанция.

Правилен е и изводът на съда за материална законосъобразност на оспорения акт.

От събраните по делото доказателства в т. ч. и от заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза по несъмнен начин е установено, че с влязло в законна сила на 30.08.2019 г. решение № 90 от 19.04.2019 г., постановено по гр. д. № 34/2019 г. по описа на Шуменски окръжен съд е признато за установено, че М. Сали, С. Сюлейман и Р. Ю. са собственици на реална част от ПИ с идентификатор 18188.501.117 по КККР на [населено място], с площ от 16 кв. м., съгласно комбинирана скица, която приподписана от съда е неразделна част от решението. С влязло в сила на 10.04.2017 г. решение № 126/04.07.2016 г. по гр. д. № 21/2016 г. по описа на Шуменския окръжен съд е признато за установено по отношение на Н. Адем и З. Мустафа, че М. Сали, С. Сюлейман и Р. Ю. са собственици на реална част от ПИ с идентификатор 18188.501.117 с площ от 22 кв. м., обозначена с червен цвят с цифри 3, 4, 1 и 2, съгласно приложена комбинирана скица към съдебно-техническата експертиза по делото, която приподписана от състава на съда е неразделна част от решението. От заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза е установено, че извършеното изменение в КК, състоящо се в промяна на границите между ПИ с идентификатор 18188.501.116 и ПИ с идентификатор 18188.501.117 е в съответствие с влезлите в сила решения и приложените към тях скици. Ето защо изводът на съда за материална законосъобразност на оспорения акт, е правилен.

Твърденията на касатора за нищожност на цитираните съдебни решения, са неоснователни, тъй като по делото не са приложени доказателства за прогласяване на тяхната нищожност по предвидения за това в закона, поради което същите са валидни, ползват се със сила на пресъдено нещо и съгласно чл. 297 ГПК са задължителни за съда, който ги е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Р. Б. Кадастралната карта отразява действителното състояние на имота, а именно неговото местоположение, граници и размери. В случая изменението е извършено в съответствие и в изпълнение на цитираните по-горе решения на Шуменския окръжен съд, а изготвеният от правоспособно лице по ЗКИР проект отразява коректно правото на собственост, което е в съответствие и със скиците, които са неразделна част от решенията, постановени по цитираните граждански дела. Не е в правомощията на административния орган, нито на административния съд да преценява правилността на влезлите в сила съдебни решения по граждански дела, каквито доводи сочи касационния жалбоподател.

Неоснователен е доводът на касатора за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, предвид, че първоинстанционният административен съд не обявява нищожност на постановените от гражданския съд решения, въз основа на които е извършена промяната в КК. Както беше отбелязано по-горе, не е правомощията на административния съд да се произнася по така направеното искане.

По изложените съображения обжалваното решение е правилно. При извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила.

С второто обжалвано решение № 116 от 21.07.2021 г., постановено по реда на чл. 176, ал. 1 АПК, се допълва решение № 99 от 18.06.2021 г. постановено по адм. д. № 136/2020 г. по описа на Административен съд – гр. Шумен в частта за разноските като съдът осъжда Н. Адем да заплати на заинтересованите страни М. Сали, С. Сюлейман и Р. Ю. направените по делото разноски в размер на 1600 лв., от които 1350 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение и 250 лв. – възнаграждение за вещо лице по съдебно-техническата експертиза, като по същество този съдебен акт представлява тълкуване на постановеното по делото решение в частта му за разноските, тъй като същите са присъдени в общ размер на 1600 лв., без в мотивите да се разграничи размера на адвокатското възнаграждение и това на вещото лице. По делото са приложени доказателства установяващи, че е заплатено от тримата заинтересувани страни в първоинстанционното производство общо 1350 лв. адвокатско възнаграждение, като Р. Ю. заплаща 450 лв., а М. Сали, С. Сюлейман заплащат общо 900 лв., заплатени са и 250 лв. възнаграждение за вещо лице. Следователно решението в тази му част е правилно.

Доводите на касатора, че на заинтересуваните лица не се дължат разноски и същите неправилно са конституирани от първоинстанционния съд, са неоснователни. Видно от приложените по делото съдебни решения на Шуменския окръжен съд, цитирани по-горе е, че конституираните като заинтересувани лица, а именно М. Сали, С. Сюлейман и Р. Ю. са признати за собственици на реални части от ПИ с идентификатор 18188.501.117 и въз основа на тези решения е направено изменението на КК, което ползва и тримата, следователно същите са адресати на оспорения акт и като такива са заинтересувани лица, поради което правилно са конституирани като такива. Съгласно правилото на чл. 143, ал. 4 АПК, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, право на разноски имат и заинтересованите страни, за които актът е благоприятен. В случая оспорването е отхвърлено и жалбоподателят дължи разноски на заинтересуваните лица, за които актът е благоприятен.

За да отхвърли частично искането за допълване на решение № 99/18.06.2021 г. в частта относно конкретизиране заинтересованите лицата, които имат право да обжалват постановеното решение пред Върховния административен съд, първоинстанционният съд приема, че в случая не е налице неяснота относно правото на обжалване пред касационната инстанция и, че решението отговаря на всички изисквания относно съдържание на същото по смисъла на чл. 172а, ал.1 АПК. Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че в тази му част решението не подлежи на допълване. В същото е посочено, изрично пред кой съд и в какъв срок може да се обжалва, като е разпоредено препис от същото да се изпрати на страните. Следователно постановеното допълнително решение е правилно и също следва да се остави в сила.

Що се отнася до предявените насрещни искове в касационната жалба, то същите не са предявени по предвидения за това в закона ред и не могат да бъдат разгледани в настоящото касационно производство.

Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите са заплатени следва да се осъди Н. Адем да заплати на М. Сали, С. Сюлейман и Р. Ю. сумата 2100 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.

По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 99 от 18.06.2021 г. и допълнително решение № 116 от 21.07.2021 г., постановени по адм. д. № 136/2020 г. по описа на Административен съд гр. Шумен.

ОСЪЖДА Н. Адем, [ЕГН] да заплати на М. Сали, [ЕГН], С. Сюлейман, [ЕГН] и Р. Ю., [ЕГН] сумата 2100 лв. (две хиляди и сто лева), представляваща направени по делото разноски в касационното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ М. М. п/ БРАНИМИРА МИТУШЕВА