№ 539

София, 29 ноември 2010 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. първо наказателно отделение, в съдебно заседание на 12 ноември две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Величкова

ЧЛЕНОВЕ: Евелина Стоянова

Ивета Анадолска

при участието на секретаря Румяна Виденова

и в присъствието на прокурора Руско Карагогов

изслуша докладваното от съдията Ивета Анадолска

н. дело № 488/10 година

Производството е образувано по искане на главния прокурор на Р. Б. за изменение по реда на възобновяването на въззивно решение № 68/19.11.2009год., постановено по в. н.ч. х.д.№ 361/09г. на П. окръжен съд.

В искането, поддържано в съдебно заседание от представителя на Върховната касационна прокуратура, е релевирано основанието по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК.

Осъденият В. С. К., редовно уведомен не се явява. Постъпило е писмено становище от защитника му за основателност на искането.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като прецени доводите на страните и провери правилността на атакувания съдебен акт, в пределите на искането за възобновяване, намира следното:

С въззивното решение е потвърдена присъда от 11.09.2008г, постановена по н. ч.х. д.№ 196/09г. на районен съд - гр.Радомир, с която е признат за виновен подсъдимия за извършено престъпление по чл. 130, ал. 1 НК и освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78АНК, с налагане на административно наказание глоба в размер на 500лв.

Искането е

процесуално допустимо.

Съдебният акт е влязъл в законна сила на 19.11.2009год., искането-постъпило във ВКС на РБ-на 22.07.2010год., но същото е в интерес на осъденото лице.

По същество е

основателно

,

по следните съображения:

Касационната инстанция намира, че е налице твърдяната материална незаконосъобразност на атакуваният съдебен акт, при индивидуализиране на наказанието.Към момента на извършване на инкриминираното деяние от К.-07.04.2007год., той е бил непълнолетен /роден е на 18.12.1989год./ Инстанциите по фактите са игнорирали разпоредбата на чл. 2, ал. 1НК. Наказанието е определено в разрез с разпоредбите на чл. 62, т. 2, чл. 63, ал. 1, т. 5НК и тази на чл. 15, ал. 2 ЗАНН.

Наред с това, към момента на извършване на деянието е действала разпоредбата на чл. 78а, ал. 6НК/ в редакция Д.в. бр. 86/05год., в сила от 29.04.2006г./-в случаите, когато непълнолетните извършители са освободени от наказателна отговорност им се налага административно наказание”обществено порицание”.

Всички доводи, изтъкнати в писменото становище на защитника на осъденото лице, изградени на базата на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, не подлежат на преценка, поради иницирането на настоящето производство от главния прокурор та РБ, с релевиране на друго правно основание, в чиито рамки може да се осъществи проверката на атакувания съдебен акт.

По изложените съображения, настоящата инстанция намира, че наказателното дело следва да бъде възобновено, а въззивното решение-изменено, с налагане на наказание”обществено порицание”, което да бъде изтърпяно, чрез публичното му огласяване в населеното място, в което живее осъденият-с.Долни Р., община Р.. Съобразно правомощията по чл. 44, ал. 1, т. 1 от Закон за местното самоуправление и местната администрация, кметът на населеното място следва да огласи присъдата по местоживеене на дееца.

Водим от горните съображения, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

РЕШИ:

ВЪЗОБНОВЯВА наказателно дело №361/09год. по описа на окръжен съд-гр.Перник.

ИЗМЕНЯ въззивно решение № 68/19.11.2009год. по в. н.ч. х.д. № 361/09г. на П. окръжен съд, като налага на В. С. К. наказание”обществено порицание”, чрез публично огласяване на присъдата в с.Долни Р., община Р..

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: