ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 37

гр. София, 21.01.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав: Председател:Мая Цонева

Членове: Красимира Медарова

Даниел Луков

като разгледа докладваното от Д. Л. К. частно наказателно дело № 20258003200033 по описа за 2025 година

Производството пред ВКС е образувано на основание чл. 44, ал. 1 НПК по повод повдигнат спор за подсъдност от Районен съд – Мадан с разпореждане № 2/13.01.2025г. по чнд № 1/2025г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, намери следното:

Първоначално в Районен съд – Пловдив е образувано чнд № 6733/2024г. по постъпило искане от РП - Пловдив за кумулиране на наказанията на осъдената Н. И. по различни съдебни актове, включително и такива, издавани от съдилища на държави-членки на ЕС.

С разпореждане № 64/07.01.2025г. производството по делото е било прекратено и същото е било изпратено на РС – Мадан по съображения, че се явява съд, чийто съдебен акт по отношение на осъдената И. е влязъл последен в сила.

След получаване на делото, в РС – Мадан е образувано чнд № 1/2025 г. С разпореждане № 2/13.01.2025г. по чнд № 1/2025г. съдът е прекратил съдебното производство по същото и повдигнал пред ВКС спор за подсъдност.

Аргументите му се свеждат до това, че искането на прокуратурата е за групиране и на наказанията, наложени на И. за престъпления по предходни присъди, постановени в други държави-членки на Европейския съюз, част от които са били признати и приети за изпълнение в Р. Б. с Решение №238/09.10.2023г. на Окръжен съд – Плевен, влязло в сила на 23.10.2023г. Също така съдът е изразил становище, че съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от НК, тълкувана във връзка с текста на чл. 39, ал. 1 от НПК, компетентен да разгледа делото е РС – Пловдив, тъй като неговата подсъдност се определя съобразно правилата за престъпления, извършени в чужбина и съгласно чл. 37, ал. 1, т .2 от НПК се явява съд по местоживеене на лицето.

Видно от приложената по делото справка за съдимост на лицето, по отношение на Н. И. има постановявани множество присъди, част от които от съдилища на държави-членки на Европейския съюз. Последният влязъл в сила съдебен акт по отношение на нея е издаден от РС – Мадан, който с протоколно определение № 36/19.12.2024г. е одобрил споразумение за решаване на делото и на същата е наложено наказание лишаване от свобода за извършено престъпление по чл. 196 от НК.

При така изложените факти, ВКС намира, че компетентен да разгледа искането на РП – Пловдив за определяне на общо наказание на Н. И. е именно РС – Мадан.

В случая РС – Мадан неправилно е приел, че е приложима нормата на чл. 37, ал. 1, т. 2 от НПК. Тази разпоредба определя кой съд е компетентен да разгледа обвинението за извършено в чужбина престъпление, като се произнесе по въпросите, визирани в нормата на чл. 301 от НПК. Разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от НПК посочва съда, компетентен да определи общо наказание, когато по отношение на едно лице има няколко санкции, наложени с влезли в сила съдебни актове, постановени от различни съдилища, с които окончателно са решени въпросите по чл. 301 от НПК. В тези случаи нормата на чл. 39, ал. 1 от НПК сочи като компетентен съд този, който е постановил последната влязла в сила присъда.

В разглеждания казус съгласно чл. 8, ал. 2 от НК, с който се транспонира Рамково решение 2008/675/ПВР на Съвета на ЕС от 24.07.2008г., влязлата в сила присъда, постановена в друга държава – членка на ЕС, за деяние, което представлява престъпление по българския НК, се взема предвид във всяко наказателно производство, което се провежда срещу същото лице в Р. Б. Според решение от 21.09.2017г. на СЕС по дело № С – 171/2016г., е недопустимо вземането предвид на присъдата на чуждата държава – членка да бъде обусловено от предварителното провеждане на национална процедура по признаване на тази присъда. Такава присъда трябва да бъде зачетена от българския съд като факт с процесуално и материалноправно значение към момента на нейното влизане в сила. В международното право се прави разлика между признаването и изпълнението на присъда, постановена от чуждестранен съд, и вземането предвид на последиците на такава присъда.

Тази разлика произтича от това, че изпълнението на наказанието е елемент от съдържанието на присъдата на издаващата държава, а чуждото предходно осъждане е вторична нейна правна последица, която следва да се взема предвид при всяко новообразувано наказателно производство в нашата страна.

Затова последиците от присъдите на държавите –членки на Европейския съюз следва да се зачитат по същия начин, както се вземат предвид предходни присъди на българските съдилища.

Цитираната в разпореждането на РС – Мадан съдебна практика е неотносима към настоящия казус, тъй като касае съвсем различна проблематика.

В случая споразумението е одобрено с определение на РС – Мадан, което определение е последният влязъл в сила съдебен акт, постановен по отношение на осъдената И. от наказателен съд в Р. Б. Предвид равностойността на последствията от присъдите, постановявани в държави – членки на Европейския съюз и с оглед на казаното по-горе, съгласно разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от НПК, компетентен да разгледа искането на РП - Пловдив за определяне на общо наказание на осъдената И. се явява РС – Мадан.

Водим от горното и на основание чл. 44, ал. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение ОПРЕДЕЛИ:

ИЗПРАЩА чнд № 1/2025г. по описа на Районен съд – Мадан за разглеждане от същия съд.

Препис от настоящото определение да се изпрати на Районен съд – Пловдив за сведение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.