Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс вр. с чл. 160 ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К).

Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК –[ЕИК], подадена чрез адв. Н. Б., против решение № 472/20.12.2017 г. на Административен съд – В. Т, постановено по адм. д. № 355 по описа за 2017 г. на този съд, в частта, в която е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт №Р04000414000900-091-01/ 17.04.2015г., потвърден с Решение №106/28.04.2017г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - гр.В.Т.К твърди, че решението в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано - основание по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на решението. По съображения, подробно изложени в жалбата моли за отмяна на съдебното решение в съответната част и отмяна на РА.

Ответникът – Дирекция "ОДОП" - гр. В. Т при ЦУ на НАП редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е депозиран писмен отговор от процесуалния представител на Директора на дирекция ОДОП гр.В. Т, в който сочи доводи за неоснователност на КЖ.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираното основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от страна по делото и в срок, поради което е процесуално допустима. По същество жалбата е частично основателна.

Предмет на спора пред АДмС – В. Т е бил Ревизионен акт № Р04000414000900-091-01/17.04.2015г., издаден от В. А. Н. длъжност Началник сектор - възложил ревизията, и П. Ц. Ц. на длъжност инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден с Решение №106/28.04.2017 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ гр. В. Т, в частта, с която на ревизираното лице са определени задължения, както следва: за ДДС за данъчни периоди месец март 2012 г. – месец март 2013 в общ размер на 31497, 15лв. и лихви в размер на 8151, 06 лв. ; - данък по ЗДДФЛ за 2012 г. в размер на 2096, 15 лв. в това число данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 603, 96 лв.; - и данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ в размер на 1492, 19лв. и лихви в размер на 418, 38 лв. ; - вноски за ДОО в размер на 427, 18 лв. и лихви в размер на 85, 26 лв.; - вноски за ДЗПО в размер на 166, 87 лв. и лихви в размер на 33, 30 лв. ; - вноски за ЗО в размер на 267 лв. и лихви в размер на 53, 29 лева. С решението Административен съд В. Т е отменил Ревизионен акт № Р04000414000900-091-01/17.04.2015 г., потвърден с Решение № 106/28.04.2017 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ - гр. В. Т, в частта по ЗДДС относно определените на данъчнозадълженото лице задължения по ЗДДС в размер на 253.00 лв. по 7 бр. фактури, издадени през периода 01.03.2012 г.- 31.03. 2013 г., издадени от доставчиците [фирма] - фактура № 2000208307/27.04.2012 г. с данъчна основа 281, 48 лв. с ДДС - 56, 28 лв., [фирма] - 3 фактури, издадени на 21.02.2013 г. с начислен ДДС в размер на 54, 84 лв., [фирма] – фактура №000331161/25.03.2013 г. с данъчна основа 12, 94 лв. и ДДС в размер на 2, 59 лв., [фирма] –фактура № 3810113615/27.03.2013 г. с данъчна основа 53, 20лв. и ДДС в размер на 10.64лв и [фирма] - фактура № 0107066788/24.08.2012 г. с данъчна основа 643, 24 лв. и ДДС - 128, 65 лв., като е отхвърлил жалбата на търговеца в останалата част. Решението в отменителната част не е обжалвано и е влязло в сила. За да постанови този резултат административният съд е посочил, че ревизионният акт е издаден от оправомощен орган и при извършване на данъчната ревизия не са допуснати процесуални нарушения. Според съда законосъобразно ревизията е извършена по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, защото е налице обстоятелството по т. 4 - липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно ЗСч (ЗАКОН ЗА СЧЕТОВОДСТВОТО) или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред. В частта по ЗДДС:

Съдът е счел за доказано, че през ревизираните данъчни периоди едноличният търговец не е отразил в счетоводството си покупките на стоки от 24 доставчици. До този извод съдът е достигнал въз основа на първичните счетоводни документи, обективиращи конкретни стопански операции, страна по които е РЛ, тяхното редовно отразяване в счетоводствата на всички преки доставчици, дадените обяснения при извършените насрещни проверки, при които доставчиците изрично са потвърдили сключването на сделките и размяната на дължимите по тях престации. От заключението на вещото лице е установено, че счетоводството на ЕТ не е водено аналитично по доставчици и по отделни видове стоки, поради което не може да бъде разграничен оборотът от продажба на стоки по отделните доставчици и по отделните документи, не е невъзможност за количествено следене на закупените стоки по вид и количество, нито кога са придобити. Съдът е констатирал, че част от спорните фактури са подписани, а за една част - като тези от доставчика [фирма] в хода на съдебното производство ревизираното лице е признало, че стоките по тези спорни фактури са получени, но не са намерели счетоводно отражение във воденото от търговеца счетоводство. Всички спорни фактури са издадени от доставчици, които са обичайни за жалбоподателя и от които доставчици има издадени други фактури за доставка на стоки, които фактури обаче са отразени в счетоводството на данъчнозадълженото лице. Установен е общ реализиран облагаем оборот по см. на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС към 31.01.2012 г. в размер на 59 225, 85 лв., поради което РЛ е следвало да подаде заявление за задължителна регистрация по ЗДДС до 14.02.2012 г., което не е направено. Органите по приходи законосъобразно са приели за дължим от 01.03.2012 г. ДДС, на основание чл. 102 ал. 3 от ЗДДС за извършените облагаеми доставки В частта по ЗДДФЛ:

Съдът е преценил като неоснователна жалбата в частта, с която на ревираното лице е определена данъчна основа за облагане с данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за периода 2012 г., по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК и е определен данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 603, 96лв. във връзка с установен недостиг на парични средства /8377, 41 лв./ и данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ в размер на 1492, 19 лева. По отношение на установено с РА задължение на ревизираното лице по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2012 г., съдебният състав е посочил, че с оглед констатациите за наличие на неотразени в счетоводството на ЕТ доставки, за които са били издадени фактури от неговите доставчици, съответно неотчетени приходи от извършените последващи продажби на тези стоки и е определена облагаема данъчна основа за облагане с ДДС по особения ред, то същите трябва да намерят своето отражение и при определяне задълженията на ревизираното лице по ЗДДФЛ. Въз основа на събраните доказателства по време на ревизията приходните органи са констатирали, че за 2012 г. [фирма] е отчел приходи на обща стойност 43972 лв. и разходи на обща стойност 39237 лева. Същевременно не са намерили отражение във воденото от търговеца счетоводство фактурите за покупки, издадени от доставчиците [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма] с обща покупна стойност 89933, 87 лева. Органите по приходите са изчислили размера на неотчетените приходи от продажби на стоките получени от неосчетоводените фактури в размер на 102 524, 61 лв., в резултат на което е определена данъчна печалба в размер на 17 325 лева. Предвид изложените по-горе мотиви в частта по ЗДДС, съдът е обосновал извода си, че правилно определените от ревизията облагаеми доходи от дейността на жалбоподателката като [фирма] са счетени и като осигурителни доходи на самоосигуряващо се лице, съответно са определени задължения за вноски за ДОО, вноски за ДЗПО и ЗЗО, доколкото не е спорно, че се касае именно за доходи от стопанска дейност като ЕТ, поради което е потвърдил РА в тази част.

Решение е частично неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Неправилен е изводът на първоинстанционния съд за материална законосъобразност на РА относно установените задължения по ЗДДС, чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ и КСО във връзка с неосчетоводените от РЛ фактури, издадени от горепосочените 23 доставчици, с изключение на фактурите от доставчика [фирма], по отношение на които е налице признание за реалното получаване на стоките, обективирано в молба с вх. № 5487/24.10.2017г. /л. 184 от делото/ от страна на процесуалния представител на търговеца. Касационната инстанция счита, че в тази част спорът е останал неизяснен от фактическа страна и обуславя връщане на делото на друг състав на същия съд. По отношение на тази част от спора в решението липсва подробен анализ на събраните в хода на ревизията писмени документи, касаещи процесните доставки за всеки един от доставчиците. Съдът общо е приел наличието на достатъчно и непротиворечиви доказателства, установяващи по безспорен начин предаването на съответните стоки от издателите на фактурите на РЛ, а оттук и неотчетени приходи от последваща реализация на стоките без да направи разграничение към кои фактури има други съпътстващи документи, към кои има плащане. Липсва разграничение и по отношение на доставките, за които са събрани подписани фактури и неподписаните от получател без да се обсъди заключението на ССчЕ, в което вещото лице изрично е посочило в кои има подпис, в кои има автоматично отбелязване за получател – Е. С., в кои има само подпис без име, а в Приложение 2 в табличен вид е посочено кои фактури са налични по делото, в кои има подпис, съпътстващи документи, начин на доставка. Съобразно изложеното, решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на ЕТ срещу РА относно установените задължения по ЗДДС, /с изключение на отменената част по 7 бр. фактури с начислен ДДС в общ размер на 253 лв./, чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ и КСО за съответните данъчни периоди трябва да се отмени като неправилно и делото в тази част се върне на друг състав на АДмС – В.Т.П новото разглеждане на спора, съдът следва да направи анализ на събраните доказателства, аргументирайки собствени фактически установявания за спорните по делото факти във връзка с получаването на стоките по различните фактури - подписани и неподписани, оспорени и неоспорени. В този смисъл е наложително да бъде съобразена непротиворечивата практика на Върховния административен съд касателно оспорване реалното изпълнение на облагаема доставка, за която е издадена само данъчна фактура. При извършване на ревизията по особения ред, с презумпция за истинност се ползват само обоснованите констатации на приходните органи, включително тези за укритите приходи. Действително в ЗДДС и ЗСч липсва изискване за подпис на получателя по фактурата, но в случая, този реквизит е от съществено значение за доказване на сделката и нейното фактуриране, с оглед обстоятелството, че за по-голямата част от доставките липсват други съпровождащи доставката на стока документи. Също така съдът трябва да съобрази, че подписването на фактурата за получател, в казуси като процесния, обективира признаване на неизгодния за получателя по фактурите факт на получаване на стоката и това признание следва да се преценява с оглед на всички останали събрани доказателства. При новото разглеждане на делото съдът трябва да изложи конкретни съображения по отношение на кои фактури приема за доказано прехвърляне правото на собственост върху стоките, да обсъди възраженията на ЕТ на стр. 10, 11 от касационната жалба, като в случай, че липсват действително част от процесните фактури, да задължи ответника да ги представи, да се възложат допълнителни задачи на ССчЕ, като се установи налице ли облагаем оборот към 31.01.2012 г. над 50 000 лв., вземайки предвид фактурите, за които е налице подпис за получател, за които е доказана реална доставка на стоки, както и фактурите, издадени от [фирма], по отношение на които има изрично признание за получаване стоките от страна на РЛ /л. 184/; Да се изчисли какъв ще е размерът на задълженията по ЗДДС, ЗДДФЛ и КСО, ведно със съответните лихви за процесните периоди.

В жалбата си касаторът не сочи конкретни възражения в частта относно начисления по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ данък за 2012 г. в размер на 603, 96 лв. и лихви 176, 30 лева. Предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК касационният съд следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. При извършената служебна проверка настоящият състав счита, че решенето в тази част е правилно, постановено е в съответствие с материалния закон и трябва да бъде оставено в сила.

Разноски: Решението трябва да бъде отменено и в частта за разноските присъдени на дирекция „ОДОП“ – В. Т за сумата над 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение за разликата до пълния размер от 1698, 18 лева. В останалата част на спора по претенцията за присъждане на разноски, на основание чл. 226, ал. 3 от АПК, следва да се произнесе Административен съд – В. Т при новото разглеждане на делото.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 472/20.12.2017 г. на Административен съд – В. Т, постановено по адм. д. № 355 по описа за 2017 г. на този съд, в частта, в която е отхвърлена жалбата на [фирма] против Ревизионен акт № Р04000414000900-091-01/ 17.04.2015 г., потвърден с Решение № 106/28.04.2017 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ гр.В. Т за ДДС за данъчни периоди месец март 2012 г. – месец март 2013, /с изключение на 7 бр. фактури, издадени през периода 01.03.2012 г.- 31.03.2013 г. от доставчиците - [фирма]-фактура №2000208307/ 27.04. 2012 г. с ДДС - 56, 28 лв., [фирма] - 3 фактури, издадени на 21.02.2013 г. с начислен ДС в размер на 54, 84 лв., [фирма] - фактура№000331161/25.03.2013 г. с ДДС в размер на 2, 59 лв., [фирма] - фактура№3810113615/27.03.2013 г. с ДДС в размер на 10.64 лв. и [фирма] - фактура № 0107066788/24.08.2012 г. с ДДС - 128, 65 лв./, данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ в размер на 1492, 19 лв. и лихви в размер на 418, 38 лв.; вноски за ДОО в размер на 427, 18 лв. и лихви в размер на 85, 26 лв.; вноски за ДЗПО в размер на 166, 87 лв. и лихви в размер на 33, 30 лв.; вноски за ЗО в размер на 267 лв. и лихви в размер на 53, 29 лв., както и в частта относно присъдените в полза на дирекция „ОДОП“ – В. Т разноски за сумата над 300 лева.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – В. Т в тази част.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част. Решението не подлежи на обжалване.