Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Агенция по заетостта против решение № 245 от 29.06.2017 г. по адм. дело № 82/2017 г. на Административен съд - Смолян.
С обжалваното решение Административен съд - Смолян е отменил заповед № РД-11-00-244/22.02.2017 г. на изпълнителния директор на Агенция по заетостта гр. С., с която, на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ), е прекратено служебното правоотношение на Х. Ю. К., на длъжност "младши експерт" в дирекция "Бюро по труда" гр.[населено място].
Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради постановяването му в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон и е необосновано - касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК.
Касационният жалбоподател излага доводи, че поставянето на годишна оценка "неприемливо изпълнение" на Х. Ю. К. е комплексна и са взети предвид изпълнението на длъжността и степента, в която са постигнати изискванията на преките задължения, определени в длъжностната характеристика, включително въз основа на конкретните възложени задачи по работните цели, заложени в индивидуалния работен план и показаните компетентности. Намира, че съдът неправилно е упражнил контрол относно правилността на поставената обща оценка при оценяването на държавния служител, която е изцяло в дискреционната власт на административния орган. Счита за неправилно становището на съда, че оценката на служителката следва да отразява изпълнението само на работния план и изключва компетентностите, заложени в длъжностната характеристика по аргумент от чл. 9, ал. 1 от Наредба за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА). По отношение на работния план заявява, че съответства на чл. 9, ал. 3 и 4 НУРОИСДА, определени са конкретни, измерими, постижими цели. Заключителната среща със служителя е проведена в срока по чл. 11, ал. 3 НУРОИСДА, оценяващият ръководител е спазил показателите за оценка на изпълнението на длъжността - степен на постигане на целите в работния план и показаните компетентности. На служителката е поставена оценка "неприемливо изпълнение", която е конкретно мотивирана. Поради това намира за неправилни изводите на съда за липса на обективно изясняване на обстоятелствата. Според касатора, съдът не е следвало да кредитира показанията на разпитания по делото свидетел. Поддържа, че съдът в нарушение на съдопроизводствените правила не е уважил искането от 09.05.2017 г. на процесуалния представител на органа по назначаване за отлагане на делото по уважителни причини. При тези съображения претендира отмяна на обжалваното решение и присъждане на разноски по делото.
Ответникът по касационната жалба - Х. Ю. К., чрез пълномощника си, представя писмен отговор, в който поддържа, че обжалваното решение е правилно и не са налице касационни основания за отмяната му. Счита, че съдът правилно и в изпълнение на чл. 169 АПК е проверил дали административният орган е спазил изискванията за законосъобразност, установени в ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) и Наредба за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация. Според ответника по касация, съдът обосновано е приел, че годишното оценяване на служителката е извършено в нарушение на приложимите нормативни правила и оценката не е обективна и безпристрастна, изложените от оценяващия ръководител факти и обстоятелства не съответстват на действителното фактическо положение, а в преписката по издаване на оспорената заповед липсват доказателства, които да подкрепят изводите на оценяващия ръководител в годишната оценка. Счита, че тази оценка противоречи напълно на поставените оценки за постигнати резултати от служителката през 2016 г. от същия оценяващ ръководител, както и за целия период от 2011 до 2016 г., през който е получавала оценки "изпълнението отговаря на изискванията". Излага доводи, че оценка "неприемливо изпълнение" по чл. 16, т. 5 НУРОИСДА означава служителят едновременно да не е изпълнил преобладаващата част от целите в индивидуалния работен план и да не е показал очакваните знания, умения и поведение, отговарящи на изискванията в приложение № 1, а в обсъждания случай такива обстоятелства не се установени. Счита, че оценката по отделните пунктове е пристрастна и неаргументирана, като подробно по отделните цели, заложени в работния план посочва защо не са изпълнени в цялост. Поради това намира, че съдът правилно е счел оспорената заповед за незаконосъобразна и я е отменил. Относно доводите за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила сочи, че, противно на твърдяното в касационната жалба, искането на ответната страна за отлагане на делото е било уважено.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
Съдът, с обжалваното решение е установил вярно правнозначимите факти за спора, правилно е ценил събраните писмени и гласни доказателства и въз основа на коректен анализ на доказателствения материал е достигнал до обоснован извод за незаконосъобразност на обжалваната заповед.
От фактическа страна по делото е установено, че Х. Ю. К. е назначена на длъжност "младши експерт" в дирекция "Бюро по труда" гр.[населено място] по служебно правоотношение със заповед № 185 от 01.06.2011 година. Според приложената по делото длъжностна характеристика, заеманата от жалбоподателката, сега ответник по касация, длъжност е на пряко подчинение на директора на дирекция "Бюро по труда"гр.[населено място], който е оценяващ ръководител.
Съгласно представения по делото формуляр - приложение № 2 към чл. 19, ал. 1, т. 1 НУРОИСДА, служителката е атестирана за периода 01.01.20016 г. - 31.12.2016 година. Оценено е изпълнението на изготвения индивидуален работен план, подписан от оценяващия ръководител и оценявания служител на 29.01.2016 г., в който са договорени общо 6 цели.
На 12.07.2016 г. е проведена междинна среща между оценяващия ръководител и оценяваната служителка. При тази междинна среща, във формуляра е отразен коментар на оценяващия ръководител за възложени допълнителни задачи и дейности на служителката - деловодство и титуляр по схема "Обучения и заетост", а от 08.07.2016 г. и упълномощено лице по чл. 13, ал. 3, т. 5 ЗФУКПС във връзка с наличието на незаети длъжности в дирекция "Бюро по труда" гр.[населено място]. По повод изпълнението на новите функции и задачи, оценяващият ръководител е направил коментар, че служителката не може да работи напълно самостоятелно и се нуждае от чести напътствия и помощ, както и не приема с готовност работата в бек офиса. По повод изявленията на служителката, че е кандидатствала само за трудов посредник и желае да работи само като трудов посредник, е отбелязано, че ще изпълнява задълженията си като младши експерт в екип "бек офис" само до комплектоване на екипа и заемане на незаетите длъжности. Договорено е служителят да повиши компетентността си в изброените области. Коментарът е подписан от оценяващия ръководител и оценявания служител без възражения.
В раздел 3 от формуляра е попълнена годишната оценка на изпълнението, която според оценяващия ръководител е "неприемливо изпълнение", с мотиви по всяка от целите от индивидуалния работен план и относно - аналитична компетентност, ориентация към резултати, работа в екип, комуникативна компетентност и професионална компетентност.
На 25.01.2017 г. жалбоподателката е запозната с оценката и е подала възражение на 30.01.2017 година. Контролиращият ръководител е потвърдил годишната оценка, като е възприел мотивите на оценяващия ръководител.
С оглед получената най-ниска оценка "неприемливо изпълнение" за изпълнението на служебните функции и задачи, органът по назначаването е издал оспорената пред съда заповед, на основание чл. 107, ал. 2 ЗДСл, с която е прекратил служебното правоотношение на служителката Х. Ю. К..
От правна страна съдът аргументирано е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената писмена форма и предписаното от закона съдържание, но в нарушение на материалния закон.
Посочил е, че съгласно чл. 76, ал. 1 ЗДСл, държавният служител ежегодно се оценява за изпълнението на длъжността. Оценяването се извършва въз основа на: 1. постигането на предварително определени цели в индивидуалния работен план и 2. показаните компетентности. Оценяването се извършва на три етапа, предвидени в чл. 9 - 11 от наредбата. Общата оценка следва да отразява изпълнението на целите на работния план и показаните компетентности от служителя за целия период на атестиране. Оценяването трябва да бъде обективно и безпристрастно.
Предвид това нормативно положение, съдът правилно е констатирал, че представеният формуляр за оценка на индивидуално изпълнение на длъжността формално съобразява всички етапи на процедурата, но дадената обща оценка не отразява изпълнението на работния план и показаните компетентности на служителя за целия оценяван период през 2016 година. Съдът правилно е отбелязал, че при оценката на изпълнението са използвани нормативно посочените форми на неприемливо изпълнение по т. 3 от Приложение № 1 към чл. 15 НУРОИСДА, без да са изпълнени с конкретно съдържание и данни, относими към дейността на служителката. Изтъкнал е, че съгласно чл. 18, ал. 2 НУРОИСДА оценяващият ръководител би могъл да поиска мнение за работата на оценявания от други служители, които работят с него, както и да отчете наличната информация за мнението на външни потребители относно работата на оценявания, но в случая това не е изпълнено. Аналогични са съображенията на съда относно липсата на конкретност при оценката на нивото на показаните компетентности от служителката. Дадените примери за поведението й в тази насока не са подкрепени с данни по административната преписка, които да обосноват извод, че е била оценена с оглед обективно установени факти и обстоятелства. Съдът е изложил съображения, че общата оценка следва да отразява изпълнението на целите на работния план и показаните компетентности на служителя за целия период на атестиране. За оценявания период служителката е получавала положителни оценки и е получила допълнителни възнаграждения за постигнати резултати, на основание чл. 67, ал. 7, т. 5 ЗДСл. При тези съображения, подробно изложени в решението, съдът правилно и обосновано е приел, че годишната оценка, в нарушение на чл. 76, ал. 7 ЗДСл, не отразява безпристрастно и обективно изпълнението на длъжността, заемана от служителката Х. Ю. К. и съответно обжалваната заповед е издадена при липса на материалноправни предпоставки за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателката (сега ответник по касация).
Изложените мотиви са релевантни към обжалвания резултат и се споделят от касационната инстанция.
Неоснователни са доводите в касационната жалба за недопустимост на съдебния контрол относно правилността на поставената обща оценка на държавния служител. В обсъждания случай съдът не е надхвърлил пределите на служебната проверка по чл. 168 и чл. 169 АПК. Вярно е, че съдът не разполага с правомощие да проверява правилността на преценката на органа за нивото на изпълнение на служебните задачи и показаните компетентности, т. к. е в рамките на дискреционните му правомощия. Но, съобразно правилото на чл. 169 АПК, съдът следва да провери законосъобразно ли са упражнени тези правомощия, т. е. посочил ли е органът в какво точно се заключава неприемливото изпълнение по всеки от критериите. Именно в тази насока са правните аргументи на съда, който се е занимал с релевантния за спора въпрос дали оценката е основана на конкретни, обективно съществуващи и проверими факти. Както правилно е приел съдът, използването на нормативно регламентираните хипотези на неприемливо изпълнение по показателите в приложение № 1 към чл. 15 НУРОИСДА, без конкретна фактология, меродавна за дейността на служителката, не съставлява изпълнение на законовото задължение по чл. 76, ал. 7 ЗДСл оценката да почива на обективно установими факти и обстоятелства. В този контекст, съдът не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила като е събрал и ценил гласни доказателства относно работата на служителката. Гласните доказателства в тази насока са с оглед обективността на оценката по какъв начин комуникира служителката на работното си място. Неприемливи са съображенията в касационната жалба, че професионалните й контакти били ограничени и поради това не е реализирана възможността да се съберат данни от нейни колеги и външни потребители. Това обстоятелство не може да бъде пречка да се поиска мнение за работата на оценявания от други служители и преценена налична информация от външни потребители.
Не намират опора в данните по делото възраженията в касационната жалба, свързани с начина на оценяване на служителката. Съдът правилно е отбелязал, че количественото неизпълнение в максимална степен на поставените цели не е достатъчно да обоснове извод за неприемливо изпълнение на работата, както и, че е необходим комплексен подход на оценяване и по двата критерия: постигане на предварително определени цели в индивидуалния работен план и показаните компетентности. В тази връзка, съдът вярно е посочил, че коментарът на оценяващия ръководител при проведената междинна среща засяга преимуществено изпълнението на допълнително поставените задачи, но не включва оценка на изпълнението на целите от работния план към този момент. Правилно са отчетени противоречивите резултати за работата й през отделните периоди в рамките на оценявания такъв, както и основателно е отчетено полученото от служителката допълнително възнаграждение на основание чл. 67, ал. 7, т. 5 ЗДСл - за постигнати резултати. Противно на твърдяното в касационната жалба, получаването на допълнително възнаграждение за постигани резултати е индикатор за положителна оценка за служебната й дейност. Правилно съдът е посочил, че неизпълнението на част от поставените цели в работния план е по обективни причини, а за друга част от целите е коментиран само количественият показател, но не и качеството на свършената работа и причините, поради които не е постигнат максималния заложен резултат. С оглед тези съображения, съдът е извел обосновано заключение за незаконосъобразност на оспорената заповед и отменил същата.
Оплакването, че съдът е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, като не е уважил искането за отлагане на съдебното заседание на 10.05.2017 г., не кореспондира с данните по делото и е неоснователно.
Предвид изложеното, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на обжалваното решение, поради което следва да се остави в сила.
С оглед изхода на спора, на Х. Ю. К. следва да се присъдят направените деловодни разноски пред касационната инстанция в размер на 500лв., съгласно приложения списък на разноските и адвокатско пълномощно.
Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 245 от 29.06.2017 г. по адм. дело № 82/2017 г. на Административен съд - Смолян.
ОСЪЖДА Агенция по заетостта да заплати на Х. Ю. К. сумата 500лв. разноски пред касационната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.