Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Инспектората към ВСС против решение № 218/08.01.2018 г., постановено по адм. дело № 6010/2017 г. на Върховния административен съд, шесто отделение, с което е отхвърлена жалбата му против решение по т. 1 от протокол № [номер] от заседание на Съдийската колегия на ВСС, проведено на 02.05.2017 г., с което не е наложено дисциплинарно наказание на Н. Б. В. – съдия в Софийски районен съд за извършени нарушения по смисъла на чл. 307, ал. 2 и ал. 3 ЗСВ.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му. О. С колегия на ВСС и Н. Б. В. оспорват жалбата.

Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, петчленен състав-ІІ колегия намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на касационно обжалване съдебно решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна.

За да постанови обжалваното решение, тричленният състав на ВАС-шесто отделение приема оспореното решение на ВСС за материалноправно законосъобразно. Счетено е, че причини за забавянето са броят и обемът на делата, които правят физически невъзможно спазването на процесуалните срокове по всички производства в рамките на дължимата професионална отговорност, компетентност и служебна прецизност. Преценено е, че липсва основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на Н. В., тъй като не е налице виновно неизпълнение на служебните задължения от страна на дисциплинарно привлеченото лице, дисциплинарно нарушение не е допуснато и няма основания за налагане на дисциплинарно наказание. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Дисциплинарното производство е образувано по предложение на ИВСС за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1 ЗСВ за извършени нарушения, формулирани като такива по чл. 307, ал. 4, т. 1 ЗСВ, съобразно действащата редакция, и по чл. 307, ал. 4, т. 2 ЗСВ /изм. в ред. ДВ бр. 1/2011 г./ - действия, с които неоправдано е забавено производството по 19 дела.

За тези вменени на магистрата дисциплинарни нарушения, дисциплинарният състав с решението си мотивирано е приел, че не са допуснати посочените в предложението нарушения, тъй като не са осъществени от субективна страна. Преценено е, че неспазването на процесуалните срокове се дължи на прекомерната натовареност на съдията, която изисква извънредни усилия при решаването на делата в установените срокове, както и че забавянето на администрирането на жалбите и протестите по изброените в предложението 19 дела не се дължи на бездействието на Н. В., а на пропуски в работата на деловодството. При вземане на решението на ВСС е възприето изцяло приетото и предложено от дисциплинарния състав. Решението на ВСС е постановено при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби на ЗСВ.

Правилно решаващият тричленен състав на ВАС - шесто отделение приема, че изводът за отсъствие на основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност е направен след правилна интерпретация на разпоредбите, регламентиращи основанията за възникване на дисциплинарна отговорност – доказано дисциплинарно нарушение. Обосновано и правилно в съответствие с материалния закон, тричленният състав е извел правните изводи, като приема, че решението на ВСС да не се налага дисциплинарно наказание е законосъобразно. От доказателствата в дисциплинарното производство се установява, че в случая броят на забавените съдебни актове спрямо общия брой разгледани и приключени дела за проверявания период от Н. В. не е значителен и се дължи на високата служебна натовареност на съдията, който въпреки проявените усилия не успява да приключи всички дела в срок. Установено е, че постъпилите по делата въззивни жалби и протести са администрирани от съдия В. своевременно, а забавянето им се дължи на пропуски в работата на деловодството. Верен е изводът на решаващия състав, че причините за забавянето са с обективен характер и не могат да бъдат преодолени въпреки желанието на съдията, поради което не е налице виновно неизпълнение на служебните задължения от страна дисциплинарно привлеченото лице. Следователно не може да представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307 ЗСВ.Пнтните факти са установени от събраните доказателства, обсъдени в съдебното решение. Проверката за законосъобразност на решението на Съдийската колегия на ВСС е извършена въз основа на представените от страните доказателства и на всички основания по чл. 146 АПК. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав-II колегия, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 218/08.01.2018г., постановено по адм. дело № 6010/2017 г. на Върховния административен съд, шесто отделение. Решението е окончателно.