Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Карлово, чрез ст. юрк. М. С. С. – Г., против решение № 441 от 21.03.2017 г., постановено по адм. д. № 31/2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отменена заповед № 2987 от 19.08.2015 г. на директора на ДСП – Карлово, преписката е изпратена за ново произнасяне по същество в съответствие с мотивите на решението и ДСП – Карлово е осъдено да заплати на Е. Н. Ч. разноски в размер на 10 лв. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни съображения, изложени в жалбата касаторът моли решението да бъде отменено и да се постанови друго, с което да се потвърди оспореният административен акт.

Ответникът по касационната жалба – Е. Н. Ч. изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното съдебно решение е неблагоприятно.

С обжалваното решение, Административен съд – Пловдив е отменил заповед № 2987 от 19.08.2015 г. на директора на ДСП – Карлово, с която на Е. Н. Ч. е отказано отпускане на еднократна помощ по чл. 8в от Закон за семейните помощи за деца (ЗСПД); преписката е изпратена за ново произнасяне по същество в съответствие с мотивите на решението.

За да постанови това решение съдът е приел, че неправилно с административния акт е отказано отпускането на...