Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на В. П. П. против решение № 1976 от 08. 12. 2017 г. по адм. дело № 508/ 2017 г. на Административен съд – Благоевград, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № І-С-91/ 20.06.2017 г., издадена от кмета на община П., с която е наредено в едномесечен срок от влизане на заповедта в сила да бъде премахнат обект „едноетажна масивна жилищна сграда с мазе“ с идентификатор [номер] по КККР на [населено място], находящ се в УПИ [номер], кв. [номер] по регулационния план на [населено място], с отреждане за ниско застрояване до 10 м., имот с идентификатор [номер] по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], собственост на жалбоподателката и на ответника [фирма], [населено място] при равни части. Жалбоподателката поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като сградата не подлежи на премахване. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който оспорената заповед на кмета на община П. да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски пред двете инстанции.

Ответникът– кметът на община П. оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

О. [], [населено място] също оспорва жалбата и моли оспореното съдебно решение да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения:

Решението на Административен съд – Благоевград е постановено в противоречие с материалния закон.

Правилно съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентния орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Състоянието на обекта, предмет на оспорената пред административния съд заповед, е установено по реда на чл. 196, ал. 1 от ЗУТ (ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) (ЗУТ), от назначена от кмета на община П. комисия. Извършен е оглед на сградата, а констатациите на комисията са отразени в протокол, в който са описани вида и състоянието на обекта и е направено предложение за премахване на сградата (чл. 196, ал. 2 ЗУТ). Огледът е проведен в присъствие на жалбоподателката, като й е осигурена възможност да направи възражения, каквито същата представя пред административния орган. С това процедурата по чл. 169, ал. 2 ЗУТ е изпълнена, поради което доводите на жалбоподателката за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила са неоснователни.

Изводът на първоинстанционния съд за постановяване на оспорения административен акт при наличие на материалноправните основания за това, е направен при неправилно тълкуване и прилагане на закона. Съгласно чл. 195, ал. 6 ЗУТ кметът на общината издава заповед за премахване на строежи, които поради естествено износване или други обстоятелства са станали опасни за здравето и живота на гражданите, негодни са за използване, застрашени са от самосрутване, създават условия за възникване на пожар или са вредни в санитарно-хигиенно отношение и не могат да се поправят или заздравят. Цитираният текст въвежда две кумулативни предпоставки, които обосновават предприемането на крайната предвидена в закона мярка – премахване на строеж, а именно: сградата да е опасна за живота и здравето на гражданите, да е негодна за ползване и да не може да се поправи или заздрави. В случая е установено, че сградата, предмет на заповедта, е в лошо техническо състояние, с премахнат покрив, амортизирани междуетажни конструкции, паднала мазилка, износена дограма, с деформирани вътрешни преградни стени и е негодна за обитаване. Същевременно изслушаната и приета по делото съдебно - техническа експертиза установява също, че сградата е с масивна конструкция, а каменната зидария и външните стени са в сравнително добро състояние. Възможно е нейното заздравяване и укрепване, като се премахнат дървения гредоред и вътрешните преградни стени и се постави покрив (обяснения на вещото лице в съдебно заседание на 21.11.2017 г.). Следователно в случая не е изпълнена втората от предвидените в разпоредбата на чл. 195, ал. 6 ЗУТ предпоставки за премахване на строежа, поради което издадената в този смисъл заповед е незаконосъобразна. Ето защо като достига до заключение в обратния смисъл и приема, че не са налице основания за отмяна на административния акт първоинстанционният съд постановява решение в противоречие с материалния закон.

Възражението на ответника, че бездейстивието на собственика е причина за състоянието на сградата, няма отношение към предпоставките за постановяване на оспорената заповед, тъй като срещу поведението на собственика, изразяващо се в неподдържането на сградата в добро състояние могат да бъдат предприети други мерки, предвидени в закона.

Доводът на ответника, че сградата е застрашена от самосрутване и е опасна за преминаващите граждани, също е неоснователен. Както се посочи по – горе износени са само вътрешните преградни стени и подовете, а външната конструкция е в сравнително добро състояние.

Поради всичко изложено оспореното решение на Административен съд – Благоевград следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 1 АПК се постанови нов съдебен акт по същество, с който заповедта на кмета на община П. за премахване на жилищната сграда да бъде отменена.

При липсата на доказателства за действително направени разходи по водене на делото пред двете съдебни инстанции, съдът намира, че разноски на жалбоподателката не следва да бъдат присъждани въпреки направеното искане.

По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1976 от 08.12.2017 г. по адм. дело № 508/2017 г. на Административен съд - Благоевград и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ заповед № І-С-91/ 20.06.2-17 г. на кмета на община П.. Решението е окончателно.