Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], чрез адв. С. като процесуален представител, против решение № 1501 от 29.09.2017 г., постановено по адм. дело № 676/2017 г. по описа на Административен съд - Бургас. И. се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процедуалните правила и необоснованост. Претендира се отмяната му и постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед или делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Ответникът - кметът на община С. не изразява становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на [фирма] против заповед № 8 - Z-175/27.01.2017 г. на кмета на община С., с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е наредено да се премахне незаконен строеж "сграда за обществено обслужване - магазин и навес", находящ се в поземлени имоти (ПИ) с идентификатори [номер] и [номер] по КККР на [населено място], в местността "М.".

За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в установената писмена форма, при спазване на предвидената в чл. 225а, ал. 2 ЗУТ процедура и в съответствие с материалния закон. Обосновал е извод, че сградата представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, който е незаконен на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ като изпълнен без строително разрешение, не е търпим съгласно § 16, ал. 1 и § 127, ал. 1 ПР ЗУТ и затова подлежи на премахване. Решението е правилно.

Констатациите, направени в констативния акт от 29.11.2016 г., които са възпроизведени в заповедта, не са оборени в съдебното производство. Строежът представлява едноетажна, масивна постройка с метална конструкция и ограждащи плоскости, с размери в план 11.60 м./29 м., ползва се за магазин, разположен в по-голямата си част в имот с идентификатор [номер], собственост на трети лица. Към източната му част е изграден навес с приблизителни размери 6м/26 м, свързан функционално с обекта. Конструктивните елементи на навеса са трайно и здраво свързани с металната конструкция на сградата. Строежът е изпълнен без необходимите строителни книжа.

Законосъобразно и обосновано съдът е приел, че процесният магазин е с характеристиките на строеж съгласно § 5, т. 38 ДР ЗУТ. Видът и параметрите на сградата са потвърдени от заключението на съдебно-техническата експертиза. Сградата се намира в земеделска земя, без промяна на предназначението й. Строежът е пета категория, изпълнен без строителни книжа. Жалбоподателят твърди, че същият попада в обхвата на разрешение за строеж от 1986 г., с което е разрешено изграждането на дървени бунгала. Такава идентичност по делото не е установена. Отделно от това жалбоподателят не оспорва факта, че разрешението за строеж е издадено на основание чл. 120 ППЗТСУ отм. , т. е. за временно строителство. За тези обекти е приложим режима по § 50а ЗТСУ отм. , съгласно който разрешението за строеж губи действието си с изтичане на срока, за който са разрешени, но не по-късно от три години от влизане в сила на изменението на ППЗТСУ (ДВ, бр. 6/1998 г.). След този момент строежът, разрешен като временен, е подлежал на премахване като незаконен по реда на чл. 160 ЗТСУ отм. , При тези данни правилно е прието от съда, че липсата на разрешение за строеж сочи на незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ.

Изводът на съда, че строежът не е търпим, поради което подлежи на премахване, е законосъобразен. Жалбоподателят не сочи конкретна година на изграждането му. С оглед данните по делото вещото лице е посочило като възможен период на построяване 1972 - 1986 г. Правилно съдът е изследвал предпоставките, предвидени в § 16, ал. 1 ПР ЗУТ. Отчел е обстоятелството, че територията, в която е построена сградата, е неурегулирана и за нея няма одобрен ПУП. Законосъобразно е направеното заключение, че спазването на процедурата по Закон за опазване на работната земя е ирелевантно обстоятелство за преценката относно търпимостта на строежа. Отделно от това жалбоподателят не представя доказателства в подкрепа на твърдението, че процедурата е проведена. Посочените в касационната жалба протокол от 09.05.1972 г., акт за трасиране от 12.07.1972 г., протокол от 20.12.1983 г. и др. не са представени нито в първоинстанционното производство, нито пред касационната инстанция. В тежест на жалбоподателя е да установи твърдените от него факти и обстоятелства чрез надлежни писмени доказателства. Специални знания в случая не са необходими. Доводите за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в непоставяне на допълнителни задачи на вещото лице в тази насока, са неоснователни. Промяна на предназначението на територията, в която е извършен строежа, от земеделска в неземеделска не е установена.

Неоснователно е възражението в касационната жалба за издаване на заповедта по отношение на ненадлежен адресат. Независимо от обстоятелството, че [фирма] не е извършител на строежа, то дружеството фигурира като собственик в АДС от 11.09.1996 г. на магазини, сред които и процесната сграда.

Предвид изложеното и при извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК проверка настоящият състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което следва да се остави в сила.

По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1501 от 29.09.2017 г., постановено по адм. дело № 676/2017 г. по описа на Административен съд - Бургас. Решението е окончателно.