Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет. [номер] срещу Решение № 1028 от 21.02.2017 г. на Административен съд София град, постановено по адм. дело № 1454/2016 г., с което е отхвърлено искането на търговското дружество за осъждане на началника на отдел „Пътна полиция“ в Столичната дирекция на вътрешните работи да извърши фактически действия по изпълнение на обезпечителна заповед, издадена от Софийски районен съд, 31 състав по гражданско дело № 27240/2014 г., въз основа на определение от 31.07.2014 г., с която е разпоредено налагането на обезпечителна мярка по чл. 397, ал. 1, т. 3 от ГПК (Г. П. К) – спиране от движение на влекач „Скания R 420“, с държавен контролен [рег. номер на МПС] и да го задължи да изземе част втора от свидетелството за регистрация, да постави знак „Спрян от движение“, да приеме на съхранение иззетото свидетелство и да въведе причините и датата на спиране от движение в информационната система на КАТ в 14-дневен срок. В жалбата се мотивират съображения за неправилност на съдебния акт, иска се неговата отмяна и решаване на спора по същество.

Насрещната страна – Началникът на ОПП – СДВР не взема становище.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че дори да се приеме, че ред за спиране на МПС от движение на основание чл. 431, ал. 6 ГПК няма, е налице празнота в закона и на основание чл. 46, ал. 2 от ЗНА трябва да бъде попълнена, тъй като отказа да се осъществи едно право, предвидено в закона, не може да се основава на липса на ред, тъй като това би съставлявало класически пример на отказ от правосъдие, за което общия процесуален закон в административното...