Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] - [населено място] чрез процесуалния си представител адв. И. М. срещу решение № 6904/21.11.2017 г., постановено по адм. дело № 1453/2017 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № Р-22000116000078-091-001/07.11.2016 г., потвърден с решение № 82/17.01.2017 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. С. при ЦУ на НАП за непризнато право на данъчен кредит общо в размер на 1 033 429, 65. по фактури, издадени от [фирма] за данъчни периоди на месеците септември и октомври 2015 г. и по фактури от [фирма] за данъчен период на месец ноември 2015 г., както и лихви за забава общо в размер на 43 037, 04 лв. за преждевременно упражнено право на данъчен кредит по фактури, от [фирма] през данъчни периоди на месеците юни и август 2015 г., както и от кредитно известие за разваляне на доставка, издадено от [фирма]. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът не е обсъдил доказателствата по делото и не е направил правилни изводи, а е преповторил аргументите, изложени в обжалвания ревизионен акт от органите на НАП и тези в решението на директора на дирекция „ОДОП“ – гр. С.. В касационната жалба се излагат твърдения, че всички доставки са с предмет предаване владение на недвижими имоти по предварителни договори с отлагателно условие за прехвърляне на собствеността и последващо прехвърляне на собствеността с нотариален акт по тези доставки, както и че неправилно съдът бил приел, че данъчното събитие възниква към фактическото предаване на...