Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Е. Д. С. от [населено място] срещу Решение № 1764 от 23.10.2017 г. по адм. дело № 2117/2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 17-1030-001260 от 06.07.2017 г. на началника група в сектор „Пътна полици” в ОДМВР – [населено място], с която му е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а от Закон за движение по пътищата (ЗДвП) – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца.
Касационният жалбоподател излага доводи за материална незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му.
Ответната страна - Началникът на група в сектор „Пътна полиция” в ОДМВР – [населено място] не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Върховна административна прокуратура да заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
За да отхвърли жалбата на Е. Д. С. от [населено място] срещу Заповед № 17-1030-001260 от 06.07.2017 г. на началника група в сектор „Пътна полици” в ОДМВР – [населено място], АС – Пловдив е установил, че на 06.07.2017 г. жалбоподателят е управлявал собствения си автомобил, след като е бил лишен от това право и му е било отнето свидетелството за управление на МПС за неплатени глоби по реда...