Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Р. Б. от гр. Г. против Решение № 1069 от 20.10.2020 г., постановено по административно дело № 1577/2019 г. по описа на Административен съд София област, с което е отхвърлена жалбата й против Заповед №ЗСПД/Д-СО-СВ/717/06.11.2019 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Своге, с която е прекратено изплащането на месечната помощ по чл. 7, ал. 1 от Закон за семейните помощи за деца за детето М. М., считано от 01.09.2019 г. По съображения за неправилност, относими към касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК - нарушение на материалния закон, се претендира отмяна на атакувания съдебен акт.

Ответникът по касация - директорът на Дирекция "Социално подпомагане" – гр. С., при редовно призоваване, не излъчва процесуален представител и не ангажира становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, като предлага оставянето й без уважение.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна.

Със заповедта, предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София област, на жалбоподателката, на основание чл. 10, ал. 4 от ЗСПД (ЗАКОН ЗА СЕМЕЙНИ ПОМОЩИ ЗА ДЕЦА) /ЗСПД/, чл. 6, ал. 1, т. 2 и чл. 17, ал. 11 от Правилник за прилагане на ЗСПД (ЗАКОН ЗА СЕМЕЙНИ ПОМОЩИ ЗА ДЕЦА) /ППЗСПД/...