Образувано е по касационна жалба на С. П. от [населено място], Разградска област против решение № 112/16.10.2020г., постановено по административно дело № 141/2020г. на Административен съд-Р а., с което е отхвърлена жалбата му против решение № Ц1012-16-37/1 от 08.07.2020г. на директора на ТП на НОИ - град Разград за потвърждаване на разпореждане № [ЕГН]/08.05.2020г. на ръководителя по пенсионното осигуряване.

Касационният жалбоподател счита, че решението на административния съд е постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Поради това моли за неговата отмяна.

Ответната страна - директорът на ТП на НОИ - град Разград не заявява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура предлага на съда да остави в сила решението поради липса на касационни основания, които да налагат отмяната му.

Върховният административен съд, шесто отделение, след преценка на направените в жалбата оплаквания и становищата на страните и след проверка на съдебния акт в пределите на чл. 218 от АПК, констатира следното:

Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл. 211 от АПК срещу решение, което подлежи на касационен контрол и от надлежна страна, за която постановеното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предмет на контрол пред първоинстанционния съд е решение № Ц1012-16-37/1 от 08.07.2020г. на директора на ТП на НОИ - град Разград, с което е потвърдено разпореждане № [ЕГН]/08.05.2020г. на ръководителя по пенсионното осигуряване.

Установената от административния съд фактическа обстановка е следната: Със заявление вх.№ 2113-16-31/13.01.2020г. П. е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С разпореждане от 21.02.2020г. исканата пенсия му е отпусната считано от 13.01.2020г. в минимален размер- 186, 52 лева.

С разпореждане от 08.05.2020г. отпуснатата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст е изменена считано от 13.01.2020г., като размерът й е определен на 209, 64 лева.

Против разпореждането е постъпила жалба от П., в която се твърди, че е подал заявлението си по пощата на 06.01.2020г. и двумесечният срок е спазен. С обжалваното пред първоинстанционния съд решение на ръководителя на ТП на НОИ жалбата е отхвърлена. В решението е посочено, че заявлението е подадено от П. лично на гише „Обслужване на граждани“ в ТП на НОИ-Разград.

Административният съд е приел, че решението е законосъобразно. Изложил е мотиви, че в съответствие с разпоредбата на чл. 94, ал. 1 от КСО пенсията е отпусната от датата на подаване на заявлението, тъй като П. е пропуснал двумесечният срок. Поради това е отхвърлил жалбата.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Спорът между страните касае единствено началният момент на отпускане на пенсията за осигурителен стаж и възраст и дали жалбоподателят е спазил установеният в чл. 94, ал. 1 от КСО срок.

По отношение на П. изискуемата възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО(чл. 15, ал. 3, т. 4 от НПОС) е [възраст]. Тази възраст е навършена от П. на 05.11.2019г. Именно тогава жалбоподателят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО. Двумесечният срок по чл. 94, ал. 1 от КСО е изтекъл на 06.01.2020г., тъй като 05.01.2020г. е неработен ден.

Заявлението, с което е поискано отпускането на пенсията, е подадено от П. лично в ТП на НОИ на 13.01.2020г. Въпреки указанията на съда, дадени при правилно разпределение на доказателствената тежест, жалбоподателят не е доказал твърдението си, че е подал заявлението си по пощата на 06.01.2020г. Следва да се отбележи, че е без значение датата, на която е попълнено или подписано заявлението. За спазване на срока е необходимо заявлението да е подадено в ТП на НОИ - разград или да е изпратено по пощата преди изтичане на заканосустановения срок. В конкретната хипотеза жалбоподателят не доказва, че заявлението е изпратено по пощата преди изтичане на двумесечния срок. Поради това правилно и в съответствие с материалния закон както административният орган, така и съдът са приели, че заявлението е подадено след изтичане на двумесечния срок и пенсията следва да му бъде отпусната от датата на подаване на заявлението съобразно чл. 94, ал. 1, изр. 2 от КСО, а не от датата на придобиване на правото на пенсия.

Въз основа на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 112/16.10.2020г., постановено по административно дело № 141/2020г. на Административен съд-Р а.. Решението е окончателно.