Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс АПК.

Образувано е по касационна жалба от Н. Х. с адрес в [населено място], община Д., област К. срещу решение № 181 от 28.08.2020г. на Административен съд Кърджали по адм. дело № 163/2020г. С него се отхвърля жалбата му против решение № Ц2153-08-7 от 9.04.2020г. на директора на ТП на НОИ Кърджали, с което е отхвърлена като неоснователна, жалбата му против разпореждане № 59/протокол № N01060 от 4.02.2020г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ Кърджали, с което разпореждане е изменена личната му пенсия за инвалидност и е определена в действителен размер, в частта му относно определената начална дата на отпускане на пенсията.

Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се и иска отмяната му.

Ответникът, директорът на ТП на НОИ Кърджали взема становище чрез процесуален представител в писмен вид за неоснователност на жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения:

Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираното решение и разпореждане.

Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна. Установено е от доказателствата по делото, че със заявление от 31.10.2019г. Н. Х. е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. От приложеното ЕР на ТЕЛК № 3785 от 30.10.2019г. е установено, че по повод преосвидетелстване, считано от дата 31.10.2019г. е определена 50% ТНР с дата на инвалидизиране 30.10.2019г. и срок до 1.10.2022г. за срок от три години. Установено е, че с разпореждане от 4.12.2019г. на ръководител ПО в ТП на НОИ Кърджали в полза на Н. Х. на основание чл. 74, ал. 1 КСО, считано от 30.10.2019г. е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в минимален размер съгласно чл. 75, ал. 4 КСО в размер на 186.52 лева до определянето на размера й по реда на КСО.Уено е, че впоследствие с обжалваното разпореждане от 4.02.2020г. отпуснатата пенсия е изменена, считано от датата на отпускане 30.10.2019г. в действителен размер от 2020.36 лева.

Спорен пред административния орган и съда е въпросът за началната дата на отпусната пенсия като жалбоподателят счита, че това е датата на подаване на заявлението до ТЕЛК 16.02.2018г., а не от дата 30.10.2019г.

Административният съд е приел, че с обжалваното разпореждане не се определя началната дата, тъй като тя вече е била определена с разпореждането от 4.12.2019г. и не е предмет на производството, а сега се определя само действителния размер, поради което административният орган не е имал за предмет въпроси, разрешени с разпореждане от 4.12.2019г., а по разрешените с разпореждане от 4.02.2020г. не се спори.

Предвид установеното от фактическа страна е приел жалбата за неоснователна и като такава я е отхвърлил. Решението е правилно.

С разпореждането от 4.12.2019г. административният орган се е произнесъл по въпросът за правото, заявено за отпускане на лична пенсия за инвалидност и то е било зачетено от органа, че е налице, считано от дата 30.10.2019г. което ЕР на ТЕЛК посочва като дата на инвалидизиране. Експертното решение на ТЕЛК е издадено по повод преосвидетелстване, като ТНР до произнасяне от ТЕЛК е била 44%, а след произнасяне от ТЕЛК с решението от 30.10.2019г. е вече 50% ТНР, с дата 30.10.2019г. Това решение на ТЕЛК не е било обжалвано/няма данни за това по делото/ в частта кога е била променена ТНР и тя е с 50% от датата, посочена в решението- 30.10.2019г. При това положение административният орган по отпускане на личната пенсия за инвалидност не може да приеме друга дата за начална за отпускане на пенсията освен посочената в ЕР на ТЕЛК 30.10.2019г. Разпоредбата на чл. 94, ал. 3 КСО има предвид хипотезите когато ТНР е настъпила преди издаване на решението на ТЕЛК и това е посочено в решението, но когато има изрично посочване в решението на ТЕЛК, че датата на инвалидизиране е различна/по късна/ от датата на подаване на заявлението до ТЕЛК няма основание за отпускане на пенсия преди датата на придобиване на правото-30.10.2019г. Тези въпроси са извън настоящият предмет в който въпросът с началната дата на отпускане на пенсията е разрешен с разпореждането от 4.12.2019г. и то не е било обжалвано и е влязло в сила. Няма основание, както правилно е приел и съдът в обжалваното решение да се преразглежда този въпрос, тъй като не е бил предмет на настоящето административно производство. Настоящият състав препраща към мотивите на административния съд на основание чл. 221, ал. 2 пр. последно АПК.

При този изход на делото на ответника се дължат разноски в размер на 100 лева на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ.

Воден от орното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК Върховен административен съд, шесто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №181 от 28.08.2020г. на Административен съд Кърджали по адм. дело № 163/2020г.

ОСЪЖДА Н. Х. с [ЕГН] с адрес в [населено място], община Д., област К. да заплати в полза на ТП на НОИ разноски в размер на 100/сто/ лева. РЕШЕНИЕТО е окончателно.