О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 200

София, 22.01.2025 година

Върховен касационен съд - Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на девети декември, през две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:

Председател: Елеонора Чаначева

Членове: Васил Христакиев

Елена Арнаучковаслед като изслуша докладваното от съдия Арнаучкова т. д.№ 2412 по описа на ВКС за 2024г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по подадената чрез адв. Г. В. от САК касационна жалба на ответника „Атон - 2“ АД, [населено място], [община], обл.Плевен, представлявано от изпълнителния директор М. К. Г., срещу решение № 100/31.07.2024г. по възз. т.д.№ 31/2024г. на АС - В.Търново. С него, след отмяна на решение № 260081/25.10.2021г., по т. д. № 101/2020г. на ОС - Плевен, с което е отхвърлена съвместната молба на „Скорпио“ ЕООД и „Т. Т. ООД за откриване на производство по несъстоятелност, поради неплатежоспособност, е обявена неплатежоспособността на „Атон - 2“ АД, с начална дата 01.07.2020г., открито е производство по несъстоятелност, допуснато е обезпечение чрез налагане на обща възбрана и запор върху имуществото и е назначен временен синдик.

В касационната жалба е релевирано основанието за касационно обжалване по т.3, предл.2 на чл.281 ГПК – процесуална незаконосъобразност. Според касатора в производството по делото са допуснати редица процесуални нарушения, които са довели до неустановяване на истинското му финансово-икономическо състояние от безпристрастно и компетентно вещо лице. В тази връзка поддържа, че в изготвените няколко варианта на заключението на вещото лице при повторното разглеждане на делото се съдържа невярна информация, вещото лице не се съобразило с предоставените му документи, не е дало отговор на поставените от съда въпроси и без основание е направило корекция на счетоводните данни на дружеството, същевременно вещото лице е в отношения с физическите лица, които са законни представители на молителите, но въпреки това, въззивният съд неправилно двукратно е оставил без уважение искането му за замяна на вещото лице и за допускане на нова експертиза. Неправилно според касатора съставът на апелативния съд е отказал да допусне нова СТЕ, приемайки, че поставените от него въпроси са неотносими към предмета на делото. По тези съображения искането е за отмяна на решението и за потвърждаване на първоинстанционното решение, с което молбата по чл.625 ТЗ е отхвърлена. Претендира за присъждане на разноски.

В приложеното към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК преди всичко е въведено основанието за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност. То е обосновано с доводи, че решението е постановено „в разрез с основните начала на гражданския процес“ /чл.2 ГПК/, тъй като според касатора не са разгледани и разрешени надлежно направените от него процесуални искания за защита на имуществени права и не са приложени относимите правни норми, като по този начин решението е довело до незаконосъобразни правни последици, несъвместими с утвърдените от правото ни принципи. Касаторът поддържа, че въззивният съд е въвеждал служебно предположения за обстоятелства от съществено значение за изхода на спора, приемал е за безспорни факти, за които има възражения, не е изложил мотиви по всички спорни тези, не е анализирал пълно приетите доказателства, не е използвал законосъобразно правомощията си за изясняване на делото от фактическа страна и не е дал указания до страните относно възможността да предприемат процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства.

Въведено е основанието по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК по следните материалноправни и процесуалноправни въпроси:

1. Може ли въззивният съд служебно да назначава експертизи за изясняване на факти, които не са били доказани в първата инстанция, при направено изрично оплакване във въззивната жалба?

По него касаторът се позовава на Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013г. по тълк. д.№ 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, решение № 104 от 10.12.2020г. по т. д. № 2372/2019г., I т. о., решение № 120 от 29.01.2020г. по т. д. № 3130/2018г., II т. о., и решение № 117 от 07.05.2012г. по гр. д. № 1098/2011г.

2. Длъжен ли е съдът да съобрази заключението на вещото лице в съответствие с всички останали доказателства по делото?

3. Следва ли съдът да прецени доказателствената сила на експертизата с оглед обосноваността й и да изложи мотиви за оценката на заключението на вещото лице?

Касаторът се позовава на решение № 142 от 20.06.2017г. пo гр. д. № 3673/2016г., IV г. о.; решение № 113 от 28.02.2011г. по гр. д. № 1062/2010г., IV г. о.; решение № 108 от 16.05.2011г. по гр. дело № 1814/2009г., IV г. о., определение по гр. д. № 859/2021г., и определение по гр. д. № 1683/2022г., III г. о.

4. Засиленото служебно начало в производството по несъстоятелност не задължава ли съда и служебно да събира доказателствата, необходими за преценка доказателствената сила на други събрани и относими доказателства, включително изрично да укаже на страната при какви предпоставки ще ползва последните?

Касаторът намира, че даденото разрешение е в противоречие с постановените по реда на чл.290 ГПК решение №153 от 23.12.2010г. по т. д.№ 255/2010г., I т. о., и решение № 90 от 20.07.2012г. на ВКС по т. д.№ 1152/2011г., I т. о.

Въведено е основанието за допускане на касационно основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, обосновано с липсата на съдебна практика при „новата“ уредба на въззивното производство и действието едновременно с нея на специалните процесуални правила в чл.621а ТЗ по следния въпрос:

5. За съотношението между преклузията на процесуални права и действия на съда в изпълнение на принципа на служебното начало /чл.266 и чл.7 ГПК/, в т. ч. в случаите, когато съдът разполага с правомощието да събира доказателства и по служебен почин - чл.621а, ал.1, т.2 ТЗ.

С подадените отделни писмени отговори ответниците по касация „Тепих транс“ ООД, [населено място], и „Скорпио“ ЕООД, [населено място], поддържат, че са налице подозрения относно датата /20.08.2024г./ на подаване на пратката, съдържаща касационната жалба, твърдят и представят копие от депозиран сигнал, вх № 6760/21.10.2024г. на РП – Плевен, с искане за извършване на проверка дали не е извършено престъпление във връзка с представянето на жалбата и дотогава молят за спиране на касационното производство, на осн. чл.229, ал.1, т. 5 ГПК. Оспорват наличието на основания за допускане на обжалване и допустимостта и основателността на касационната жалба. Не претендират за присъждане на разноски.

Съставът на I т. о., въз основа на доводите на страните и данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на касационно обжалване въззивен акт.

Липсват основания за спиране на касационното производство на посоченото основание по чл.229, ал.1, т. 5 ГПК, тъй като липсват данни за образуване на производство по сигнала до РП - Плевен, съответно за разкриване на престъпни обстоятелства във връзка с подаване на касационната жалба.

Противно на неоснователно поддържаното от ответниците по касация, на приложения по делото плик, съдържащ касационната жалба, ясно личи месецът на подаване - 08. и на него има поставен баркод, като са без значение датата на получаване на пратката в приемащата пощенска станция и на постъпване на касационната жалба в деловодството на АС - В.Търново. Касационната жалба е подадена на 20.08.2024г. по пощата в преклузивния срок по чл.613а, ал.1 изр.2 ТЗ, започнал да тече от датата на вписване на решението в ТРРЮЛНЦ на 06.08.2024г. Поради изложеното, жалбата е допустима и подлежи на разглеждане.

Обжалваното въззивно решение е постановено по реда на чл.294 ГПК при повторното въззивно разглеждане на делото, след като с решение № 14/05.02.2024г. по т. д.№ 1209/2023г., II т. о., е касирано решение № 146/17.10.2022г. по възз. т.д./н/ № 64/2022г. на АС - В.Търново и делото е върнато за ново разглеждане. В отменителното решение по чл.290 ГПК е прието, че не е извършен задълбочен анализ на коефициентите на ликвидност и установените в тази връзка факти при преценка на финансово-икономическото състояние на дружеството, не е извършена преценка дали отразените счетоводно като краткотрайни активи автомобилни гуми са ликвидни и реално реализируеми, с оглед установените от експертизите показатели за обращаемост и реалната им стойност, не са изложени мотиви по оспорването от „Скорпио“ ЕООД на счетоводното записване на вземанията на дружеството в размер на 39 000лв. и не е назначена служебно експертиза за актуалните показатели на ликвидност. Първият състав на касационния съд е приел за неоснователно възражението, че молителите нямат качеството на кредитори на ответника, предвид установеното от приетото във въззивното производство експертно заключение, че представените фактури за доставка на горива са включени в дневниците за продажби и в справките-декларации по ЗДДС на ответника, с което са доказани твърдените от молителите доставки.

При повторното въззивно разглеждане, в изпълнение на дадените в отменителното решение указания, е допусната нова СИЕ с друго вещо лице В.И. за изясняване на актуалното финансово-икономическо състояние на ответника в периода след 01.07.2020г. до датата на депозиране на заключението. Поставени са конкретни задачи на вещото лице да установи дали дружеството продължава да извършва и каква е конкретната му основна дейност; какви са актуалните коефициенти на ликвидност, предвид спецификата на отрасъла, и какви са коефициентите на финансова автономност/задлъжнялост; какви са останалите икономически показатели и коефициентът на обращаемост на съответните активи; какви са краткосрочните вземания; има ли още автомобилни гуми, отразени счетоводно като краткотрайни активи; погасява ли дружеството навреме текущите си задължения; има ли просрочени задължения; има ли влезли в сила актове за публични задължения, свързани с търговската дейност, по които дружеството дължи суми, и има ли задължения с настъпил падеж, които са незаплатени в срок. Депозираното заключение е оспорено още преди приемането му с молба от 04.06.2024г. от процесуалния представител на ответника адв.Г.В. досежно стойността на притежаваните от дружеството гуми, които според ответника са подлежащи на регенерация, и досежно оспореното от ответника негово задължение към молителя. В молбата на адв.Г.В. е направено искане за допускане на нова СТЕ дали гумите могат да бъдат регенерирани, както и - на повторна СИЕ или на тройна СИЕ по поставените въпроси в молбата. Предвид оспорването на депозираното заключение, то не е прието в ОСЗ на 04.06.2024г. и е дадена възможност на вещото лице да изпълни поставените задачи, поради което са оставени без уважение доказателствените искания в молбата на адв.Г.В.. След това, на 25.06.2024г., е депозирано изцяло ново заключение, след което в ОСЗ на 03.07.2024г. адв.Г.В. е представил нови писмени доказателства по опис, които са приети, оспорил е заключението на СИЕ, поискал е отстраняване на вещото лице и допускане на нова единична експертиза. Въззивният състав е оставил без уважение искането за отстраняване на вещото лице, заключението му е прието и вещото лице е допуснато до преразпит. След това, на 08.07.2024г., е депозирано допълнение към заключение на вещото лице, в ОЗС на 16.07.2024г. процесуалният представител на ответника е представил нови писмени доказателства, които са приети, изслушано е вещото лице и са приети първоначалното и допълнителното му заключения, които са оспорени от процесуалния представител на ответника адв. Г.В. с искане за допускане на нова единична или тройна експертиза, в състава на която да не бъде включвано в. л.И.. Въззивният състав е оставил без уважение исканията за допускане на повторна единична СИЕ, евентуално - тройна СИЕ, по съображения, че заключението е изготвено въз основа на всички събрани по делото доказателства до момента на изготвяне на заключението, относими към общото икономическо състояние на ответника, а останалите възражения на ответника са по съществото на спора и по тях ще се произнесе с решението.

В сега обжалваното решение въззивният състав е установил въз основа на заключенията на в. л.Б.А./ пред първоинстанционния съд и при първото въззивно разглеждане/ и заключението на в. л. В. И. при повторното въззивно разглеждане, че ответното дружество развива дейност в две направления – товарен транспорт и търговия на дребно с горива и смазочни материали. Въз основа на експертните заключения съставът на апелативния съд е установил финансово - икономическите показатели на ответника - коефициентите на ликвидност, финансова автономност, задлъжнялост и обращаемост, задълженията на дружеството и състава на краткотрайните активи. Констатирал е, че по баланса на ответника са заприходени гуми, които обаче реално са с нулева стойност, резервни части и стоки, за които няма данни какви са конкретно, като и гумите, и резервните части са неликвидни-не могат да бъдат реализирани в парични средства за погасяване на текущи задължения. Установил е, че в краткотрайните активи на дружеството са включени и вземания от клиенти и доставчици, които обаче са или несъбираеми, или трудно събираеми, а за събраните вземания не са представени първични счетоводни документи, както и парични средства в брой или по сметката на дружеството с променлива през годините стойност, които към май 2024г. са в размер на 5 000лв. При тези данни въззивният състав е приел, че дружеството няма краткотрайни ликвидни, реализируеми активи, състоящи се от материали, стока, които да могат да се трансформират в парчни средства за посрещане на текущите му задължения. При анализа на фактите, относими към финансово-икономическото състояние на ответника, въззивният състав е съобразил, че водещият при определяне на неплатежоспособността коефициент за обща ликвидност от 01.07.2020г. е под единица и е дори 0.50, ако в краткотрайните активи не се включат гумите и резервните части, коефициентите на обращаемост са под референтните стойности и много по-лоши при сравнение с др. подобни дружества, липсва действителна ликвидност на всички елементи от краткотрайните активи, а и помощните коефициенти на финансова автономност/ задлъжнялост са под референтните стойности. При оценката на общото икономическо състояние на дружеството през периода 2017- 2024г. въззивният състав е отчел обстоятелството, че, макар през първите месеци на 2024г. да са налице собствени приходи от търговска дейност и печалба, това е само счетоводен резултат, а дружеството има и заеми, макар те да са обслужвани от дружеството за сметка на други задължения. Прието е, че, независимо от изплащането през 2024г. на задълженията към НАП и към двама от кредиторите на дружеството, това не променя извода, че е налице състояние на неплатежоспособност, тъй като спиране на плащанията е налице и в случаите, в които длъжникът е платил изцяло или частично вземания на определени кредитори, а неплатежоспособността е обективен факт за невъзможност на длъжника да изпълнява изискуеми парични задължения към всички свои кредитори, като той не може да избира с наличните парични средства кои задължения и в какъв размер да заплаща. Направен е краен извод, че към 01.07.2020г. е станало необратимо обективното финансово - икономическо състояние на ответника, характеризиращо се с трайна невъзможност за изпълнение на изискуеми парични задължения и за погасяване на тези задължения към кредиторите чрез наличните краткотрайни и реално ликвидни активи.

Настоящият състав намира, че липсва основание за допускане на касационно обжалване.

Поставените процесуалноправни въпроси № 1 и № 4 са свързани със задължението на въззивния съд за служебно събиране на доказателства в производството по искане за откриване на производство по несъстоятелност. Значимостта на въпрос № 1 за крайния изход на делото следва да бъде отречена, тъй като в производството, в което е постановено обжалваното решение – повторно въззивно разглеждане, въззивният съд не е отказал допускането на експертиза за установяване на факти, за които във въззивната жалба е въведено оплакване за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение вследствие на което делото е останало неизяснено, или за необоснованост на фактическите констатации, поставени в основата на първоинстанционното решение/хипотезата на т.3 ТР № 1/2013г. ОСГТК на ВКС/. Точно обратното, в изпълнение на дадените задължителни указания по прилагане и тълкуване на закона по чл.294, ал.1 ГПК, новият въззивен състав е допуснал нова СИЕ за установяване на действителното финансово-икономическо състояние на ответника към момента на приключване на съдебното дирене и е поставил конкретни задачи на назначеното ново вещото лице. Неоснователността на искането за допускане на обжалване по въпрос № 4 също произтича от липсата на общата предпоставка за допускане на обжалване. Въпросът не съответства на релевираните оплаквания за процесуална незаконосъобразност в касационната жалба. Касаторът не е поддържал, че при повторното разглеждане на спора в производство по искане за откриване на производство по несъстоятелност не е изпълнено задължението за служебно събиране на доказателствата, необходими за преценка доказателствената сила на други събрани и относими доказателства, включително изрично за указване на страната при какви предпоставки ще ползва последните. От друга страна касаторът не поставя въпрос, свързан с релевираното в касационната жалба оплакване за неправилно оставяне без уважение искането му за допускането на нова експертиза.

Процесуалноправните въпроси № 2 и № 3 са свързани с правомощията на съда при оценка на заключението на вещото лице в съответствие с всички останали доказателства по делото и за излагане на мотиви. От мотивите на въззивното решение не се констатира отклонение на даденото разрешение от посочената от касатора и служебно известната съдебна практика по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като заключенията на вещите лица са обсъдени и въз основа на тях са направени изводите относно финансово-икономическото състояние на ответника. Въпросите са пряк израз на несъгласие с правилността на направените крайни изводи, която обаче е изключена от предмета на селективната фаза на касационното производство.

Не е налице общата предпоставка за допускане на обжалване по чл.280, ал.1 ГПК и по въпрос № 5. Оставянето без уважение на исканията на ответника за допускане на нови експертизи по поставените задачи не е обосновано с преклузия на доказателствени искания. По него липсва и въведената допълнителна предпоставка за допускане на обжалване по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Както е изяснено в т. 4 от ТР № 1/2009 на ОСГТК на ВКС, основанието „ от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото“ предпоставя наличието на едно от следните условия: 1) създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, която следва да бъде изменена; 2) съдебна практика, създадена при остарели правна уредба или обществени условия, която следва да бъде осъвременена поради настъпили изменения в уредбата или обществените условия; 3) непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, поради което съдебната практика следва да бъде създадена или осъвременена. В случая касаторът не е въвел доводи, обосновайки някоя от хипотезите на основанието по т.3 на чл. 280, ал. 1 ГПК според изяснената в тълкувателното решение дефинитивност. Той не поддържа по поставените въпроси да е налице неправилна (създадена поради неточно тълкуване) съдебна практика, която следва да бъде изоставена, не твърди да са настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуваща съдебна практика. Въведените доводи за липса на съдебна практика не са достатъчни за обосноваване на основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като касаторът не твърди да е налице непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, които именно са налагащи създаването на съдебна практика.

Касаторът не обосновава приложното поле на въведеното основание за директен достъп до касационен контрол по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност. Изведена от съдебната практика на касационната инстанция, очевидната неправилност по чл.280, ал.2, предл. 3 ГПК насочва към особено съществени пороци на обжалвания въззивен акт, установими обективно и пряко от мотивите му, без извършване от касационния съд на проверка по същество. Очевидна неправилност по см. на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК би била налице при постановяване на въззивния акт в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното съдържание, при прилагане на несъществуваща или отменена норма или грубо нарушаване на правилата на формалната логика. Очевидната неправилност не е тъждествена с общите основания за неправилност по чл.281, т.3 ГПК. В случая от мотивите на обжалваното определение не се констатират поддържаните от касатора тежки пороци на обжалвания акт. Изложените конкретни доводи от касатора касаят правилността на обжалваното решение по см. на чл.281, т.3 ГПК.

Поради изложеното, не следва да се допуска касационно обжалване на обжалваното определение.

Мотивиран от горното, съставът на I т. о.,

ОПРЕДЕЛИ :

Не допуска касационно обжалване на решение № 100/31.07.2024г. по възз. т.д.№ 31/2024г. на Апелативен съд - В.Търново.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: