Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от "Драголин агро" ООД, представлявано от управителя С. П., чрез пълномощника адв. М. С., против решение № 5048 от 30.09.2020 г., постановено по адм. дело № 3417/2019 г., на Административен съд - София-град (АССГ), Трето отделение, 70 състав в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед № РЗ-09-229 от 01.03.2019 г., на министъра на земеделието, храните и горите, с която е одобрен окончателния слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2018 г., в частта, касаеща заявените от дружеството площи за подпомагане, останали извън специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане".
В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението, поради необоснованост на изводите на съда, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон отм. енително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът не е обсъдил всички възражения на настоящия касатор и не е изложил мотиви по тях, необосновано е приел, че заповедта е фактически и правно обоснована и законосъобразна, тъй като теренните проверки са извършени на физическите блокове, а не на конкретните парцели на касатора. Заключението на вещото лице също възпроизвежда данните от протоколите от теренните проверки, но липсват собствени констатации на експерта, т. е. не е установено, че самите БЗС на касатора не отговарят на изискванията за допустимост. Направените снимки не отразяват БЗС, а само части от физически блокове, от проверките не става ясно какъв е броя на дървета, наличие на които е установено, както и липсва измерване на тревостоя. Иска се отмяна на решението в оспорената част и присъждане на направените по делото разноски, по представен списък по чл. 80 от ГПК (Г. П. К) (ГПК). Представена е писмена защита.
Ответникът - министърът на земеделието, храните и горите, чрез процесуалния си представител юрисконсулт С., в писмена молба от 15.02.2021 г. оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и прави възражение за прекомерност на заплатения от касатора адвокатски хонорар.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита оспореното съдебно решение за правилно и моли да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспораване съдебен акт, в частта му която е неблагоприятна за касатора, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на контрол в производството пред АССГ е заповед № РЗ-09-229 от 01.03.2019 г., на министъра на земеделието, храните и горите, с която е одобрен окончателния слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2018 г., в частта, касаеща декларираните от дружеството площи за подпомагане.
Съдът е събрал и обсъдил относимите за спора доказателства, в това число е назначил и възприел заключението на техническа експертиза, като въз основа на доказателствата е приел, за установено от фактическа страна следното:
Дружеството жалбоподател, понастоящем касатор, за което не се спори, че е земеделски производител, е подало заявление за подпомагане с УИН 22/230518/90148 за 44 парцела, находящи се в землището на [населено място] и един парцел в землището на [населено място] - всички ливади за косене с обща площ от 26, 82 хектара.
Със заповед № РД-46-504 от 12.12.2018 г. министърът на земеделието, храните и горите е одобрил проект на специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2018 г., част от Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП), чрез дешифрация на нова цифрова ортофото карта (ЦОФК) на страната по самолетно и сателитно заснемане и отразяване от теренни проверки. Жалбоподателят е подал възражение против проекта, в което е посочил 21 парцела, за които счита, че са допустими за подпомагане. Възражението е разгледано и отхвърлено, като с оспорената заповед, издадена на основание чл. 25, ал. 4 от ЗАдм (ЗАКОН ЗА АДМИНИСТРАЦИЯТА) (ЗА), чл. 33а, ал. 2 от ЗПЗП (ЗАКОН ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ) (ЗПЗП) и чл. 16г, ал. 4 от Наредба № 105/2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) (Наредба № 105/2006 г.) е одобрен окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2018 г., като част от СИЗП. Представени са протоколите от извършените теренни проверки.
От заключението на вещото лице, съдът е установил, че за кампания 2018 г. за територията на процесните парцели не е налице нова ортофото карта, поради което състоянието на БЗС е определено чрез специализирани теренни проверки на физическите блокове, в които попадат парцелите. Цялата площ на заявените за подпомагане парцели е била предмет на теренни проверки, по време на които са направени снимки с GPS устройства, на които са отбелязани географските координати на оператора, дата, час и посока на заснемането, като част от снимките, отразяват процесните парцели. Вещото лице е посочило, че не се установява несъответствие между отразеното на изображенията и констатациите в протоколите от теренните проверки, съответно и между границите на слоя с допустимите площи за подпомагане (ДПП). Изображенията, поради описаните от вещото лице специфики не се използват за определяне на границите на слоя, а само като допълнителна информация към отразените констатации и корекции в протоколите от теренните проверки. Недопустимите за подпомагане площи вещото лице е посочило в табличен вид, при установено съответствие между отразеното в протоколите и границите на слоя с ДПП. Експертът е посочил, че относно парцелите, за които е отразено, че има по-голям от допустимия брой дървета, както и че тревостоя е по-висок, от приложените снимки не може да се установи с точност този брой дървета и каква е височината на тревата. Съдът е събрал и гласни доказателства, като е изслушал показанията на един свидетел.
При така установеното, от правна страна е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган - министърът на земеделието, храните и горите, при условията на заместване) в изпълнение на правомощията по чл. 33а, ал. 2 от ЗПЗП, във връзка с реда по чл. 30, ал. 6 от ЗПЗП. Същата отговаря на изискванията за форма, както и е издадена при спазване на административно производствените правила, тъй като е спазен реда, предвиден в ЗПЗП и чл. 16а, 16б, 16в и 16г от Наредба № 105/22.08.2006 г. - производството е открито със заповед на основание чл. 16б, ал. 1 от Наредба № 105/2006 г., оповестена по предвидения ред, дадена е възможност за запознаване с проекта на специализиран слой, жалбоподателят е упражнил правото си да подаде възражение, същото е разгледано, като констатациите за част от парцелите са потвърдени., чрез последвалото издаване на оспорената заповед.
Съдът е отхвърлил възражението за пороци във формата на акта, като е посочил, че с оглед спецификата му не е възможно в заповедта да се съдържат детайлни аргументи за всеки отделен парцел. Допустимо е мотивите към административния акт да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт. В случая в административната преписка се съдържат проверими данни и доказателства за начина, по който е определен специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане", от които може да се направи извод за причините, поради които дадени площи не са попаднали в същия - таблица за площите от парцелите на жалбоподателя, които попадат извън окончателния обхват на слоя, допустим за подпомагане за 2018 г. Съображенията за изключване на части от парцелите от одобрения окончателен специализиран слой се съдържат в специализираните теренни проверки - един от алтернативно посочените в Наредбата способи за съпоставяне на данните. От доказателствата по делото, в това число и от приетото заключение на вещото лице се установява, че за кампания 2018 г. МЗХГ не разполага с ортофото карта от същата година за територията на процесните парцели и състоянието на БЗС е определено чрез специализирани теренни проверки на физическите блокове, в които попадат спорните парцели. По време на специализираните теренни проверки са направени снимки с GPS устройства, констатирано е, че недопустимите площи, неотговарящи на критериите на Наредба № 2 от 26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ (Наредба № 2/2018 г.) са в размер на 15.72 ха, с оглед което е определен процентът на наддеклариране.
След като е разгледал констатациите за всеки един от парцелите поотделно, съдът е приел, че при обобщената преценка за всички парцели, с изключение на един, правилно е прието от административния орган, че площта им е недопустима за подпомагане на основание чл. 3, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба № 2 от 26.03.2018 г., регламентиращ кои площи не са земеделски площи - тези, които са необработваемите площи, непригодни за извършване на земеделска дейност - захрастени територии, дерета, оврази, полски пътища, прокари и просеки, както и на на основание чл. 8, ал. 2 от Наредба № 2 от 26.03.2018 г. – площта е неподдържана/пустееща, заета с храсти, тръни и висока тревна растителност, без следи от земеделска дейност (паша или коситба), както и на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 2, т. 1 от Наредба № 2 от 26.03.2018 г. - трайно неподходящи за подпомагане са земеделските площи или части от тях, заети от: т. 1. дървесна и храстовидна растителност; т. 2 - нежелана растителност и временно неподходящи за подпомагане са земеделските площи или части от тях, за които в календарната година се установи, че са изоставени - земеделски площи без наличие на земеделска дейност (производство на продукция или поддържане в състояние, годно за производство).
Само по отношение на парцел БЗС № 87552-702-1-2, заповедта не е съответна на материалния закон, тъй като в заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза за този парцел е констатирано, че от заявени за подпомагане 1.17 ха, след депозирано възражение от жалбоподателя срещу проекта на заповедта са приети за недопустими 1.01 ха, а според вещото лице при направеното сравнение между изображенията от 27.10.2018 г. и констатациите и снимките от теренните проверки е установен пропуск като не е измерена подходяща за подпомагане площ в размер на 0.16 ха. Същата следва да се включи в слоя с ДПП, тъй като не са налице основания за изключване, съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2, чл. 8, ал. 2, т. 1 и 3 и на чл. 10, ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 2, т. 1 от Наредба№ 2 от 26.03.2018 г. По тези съображения съдът е приел, че заповедта по отношение цитирания парцел, за площ от 0.16 ха в БЗС 87552-702-1-2 е незаконосъобразна и я е отменил, като е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне, при което министърът на земеделието, храните и горите следва да съобрази установеното по делото относно частта от парцела, който трябва да се включи в слоя площи, допустими за подпомагане за кампания 2018 г.
В останалата част, съдът е приел жалбата за неоснователна, тъй като за останалите парцели процесната площ правилно е определена като недопустима за подпомагане, съответно е изключена от специализирания слой. Процесните земи правилно са оценени като неземеделски земи, неподържани и негодни за подпомагане, което е и фактическото и правното основание за изключването им по чл. 3, ал. 1, чл. 8, ал. 2, чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба № 2 от 26.03.2018 г. Констатации, оборващи изводите на административния орган, че земите не носят посочените характеристики не са ангажирани. Същите не са опровергани и от събраните гласни доказателствени средства с разпита на свидетеля, че всички парцели са приведени във вид съобразно изискването на чл. 4 от Наредба № 2 от 26.03.2018 г., а именно се поддържат в състояние, годно за производство и се използват за производство. Показанията на свидетеля са общи, без конкретика и касаят само една част от имотите, които не са индивидуализирани. С оглед посоченото съдът е приел, че не е допуснато нарушение на материалния закон и недопустимата площ е законосъобразно определена. Констатациите от извършените теренни проверки относно състоянието на заявените парцели в процесната част, не са оборени по надлежния ред в производството пред съда и няма основание да се приеме, че оспорената заповед не е съобразена с приложимия материален закон. Обжалваният акт е съобразен и с целите, посочени в чл. 2 от ЗПЗП и е законосъобразна за всички обсъждани парцели с изключение на БЗС 87552-702-1-2, заявен за кампания 2018 г.
По тези съображения съдът е отхвърлил жалбата по отношение парцелите, приети за недопустими за подпомагане, с изключение на цитирания парцел БЗС 87552-702-1-2, в която част заповедта е отменена и делото е изпратено като преписка за ново произнасяне. В тази част решението не е оспорено и е влязло в сила.
Така постановеното решение е правилно в оспорената част и следва да бъде оставено в сила.
Неоснователно е възражението в касационната жалба, че административният орган не е посочил в акта си и не е доказал съществуването на фактическите основания за определянето на процесните парцели, с които жалбоподателя е кандидатствал за подпомагане като площи, недопустими за подпомагане, съответно невключени в окончателния слой "Площи, допустими за подпомагане". Възражението е релевирано и в производството пред първоинстанционния съд, които го е обсъдил и с подробно обосновани мотиви правилно го е отхвърлил. Следва да бъдат споделени доводите на съда, че естеството на заповедта не предполага излагането на конкретни мотиви по отношение всеки един от заявените парцели, но достатъчно данни се съдържат в административната преписка по издаване на акта, които служат за фактическо основание за издаването му. Конкретните данни за състоянието на парцелите се съдържат в приложените протоколи от извършените теренни проверки на същите, като независимо от това че същите са кратки, достатъчно ясно описват състоянието на парцелите. Съдът правилно е приел, че данните от теренните проверки относно състоянието на конкретните парцели, не са опровергани в рамките на съдебното производство. Заключението на вещото лице, което е базирало изводите си на базата на справки в СИЗП, както и в ГИС "Google Earth", (последната система съгласно създадената с ДВ, бр. 11 от 2021 г., в сила 09.02.2021 г. норма на чл. 15, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП е друг източник на ортогонални данни и цифрови изображения, по смисъла на легалната дефиниция на §1, т. 57 от ЗПЗП, ДВ, бр. 103/2020 г., в сила от 04.12.2020 г.,) като е категорично, че констатациите от теренните проверки съответстват на информацията в СИЗП, съответно, че от записите в протоколите се установява, че цялата площ на физическите блокове, предмет на проверката е недопустима за подпомагане. В този смисъл е неоснователно възражението в касационната жалба, че не са обследвани конкретните парцели, а физическите блокове като цяло. Конкретните БЗС са част от физическите блокове, които по смисъла на легалната дефиниция на §1, т. 26 от ЗПЗП са непрекъсната площ земя, ограничена от трайни топографски елементи, съответно констатациите за цялото важат и за парцелите като части от физическите блокове. При теренните проверки, обективирани в протоколите от същите е обследван както начина на трайно ползване, така и конкретното състояние на площите. Изготвяните при теренните проверки снимки представляват доказателство както за обстоятелството, че действително е извършена проверка, така и подкрепят констатациите относно конкретните площи които отразяват. Всички констатации са на основание направените при теренните проверки измервания. Правилно съдът е приел, че констатациите от проверките не са опровергани, като в тази връзка е неоснователно и възражението, че съдът не е обсъдил всички възражения в първоначалната жалба, което е твърдяно като съществено нарушение на съдебнопроизводствените правила. Съдът е обсъдил и гласните доказателства, като правилно е приел, че същите са много общи, направен е опит да се установи извършено почистване на парцели на жалбоподателя, но липсват данни кои са същите и каквато и да е конкретика, като не става ясно за кои парцели са показанията и дали не са относими към частите от физическите блокове (БЗС на жалбоподателя), които са включени в слоя площи, допустими за подпомагане.
Следва да бъде отхвърлено и възражението в касационната жалба, относно изводите на съда, базирани на заключението на назначената съдебно-техническа експертиза от вещо лице геодезист. Възразява се, че експертът е работил само с данните от протоколите от теренните проверки, без собствени констатации, като за някои от парцелите липсват снимки или изображения от ГИС "Google Earth", поради което не е ясно как е изградил извода се, че дешифрирането по отношение процесните парцели е правилно. Възразява се също така, че съдът преди да приеме заключението е следвало да изиска обяснения от вещото лице, както и да изиска отговори на въпросите относно спазването на изискванията на чл. 8, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Наредба № 2/2018 г. - брой дървета или храсти на хектар, мозаечното им разположение, какви са линейните елементи по смисъла на чл. 11, ал. 3 от Наредба № 2/2018 г., относно твърдения характер на пустеещи земи за част от спорните парцели и други подобни.
Експертизата е назначена по искане на жалбоподателя, като вещото лице е отговорило на всички поставени от него въпроси при възлагане на задачата, съгласно молба от дружеството - жалбоподател. При изслушване на заключението на вещото лице в с. з. на 10.03.2020 г., процесуалният представител на жалбоподателя е заявил, че оспорва същото, тъй като вещото лице не е извършило собствени проверки, а е преразказало записаното в протоколите от теренните проверки, но не е направено искане за поставяне на допълнителна задача по въпросите, които в касационната жалба се сочат като неизяснени. Не е направено искане за назначаване на друга експертиза или събиране на други доказателства, с които да се опровергаят изводите на вещото лице, с които страната не е била съгласна. При това процесуално бездействие, възраженията не могат да бъдат споделени, като да се възразява против констатации на експерта, възприети от съда, едва в рамките на касационното производство е недопустимо. Това, което се твърди, че е следвало да направи съдът далеч надхвърля рамките на служебното му задължение по чл. 170, ал. 3 и чл. 171, ал. 4 от АПК. Не е налице съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Съдът правилно е приложил материалния закон и по-специално нормите на Наредба № 2/2018 г., като изводите му се споделят от настоящата инстанция и не следва да бъдат преповтаряни на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК.
По изложените съображения, решението като валидно, допустимо и правилно, не страдащо от пороците, посочени в касационната жалба, следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото е основателна претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, които следва да бъдат определени на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ на 100 лева, като се осъди касаторът да ги заплати.
Ето защо и на основание, чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5048 от 30.09.2020 г., постановено по адм. дело № 3417/2019 г., на Административен съд - София-град (АССГ), Трето отделение, 70 състав в оспорената част, с която е отхвърлена жалбата на "Д. А" ООД против заповед № РЗ-09-229 от 01.03.2019 г., на министъра на земеделието, храните и горите.
ОСЪЖДА "Драголин агро" ООД, представлявано от управителя С. П. да заплати на Министерството на земеделието, храните и горите сумата от 100 (сто) лева, направени разноски за касационното производство за юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.