Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроицесуалния кодекс (АПК) във връзка със ЗУТ (ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) (ЗУТ).

Образувано е по касационна жалба на А.С от [населено място], чрез процесуалния й представител адв.. М, против решение № 4153 от 24.07.2020г., постановено по адм. д. № 13365/2018г. по описа на Административен съд София – град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на А.С и [фирма] срещу решение № 544 от 26.07.2018г. на СОС, с което е одобрен план за регулация и застрояване на м. ж. к „Дружба II част“, район Искър при граници: [улица], ул. „Обиколна, [улица]и [улица]в частта относно ПИ идентификатор № 68134.1505.1581, попадащ в УПИ № І – 1581, кв. 14а по плана на [населено място]. С решението А.С и [фирма] са осъдени да заплатят разноските по делото.

В касационната жалба се твърди неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, на процесуалния закон и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че e неправилен извода на съда за законосъобразност на решение на СОС в оспорената му част. Напротив твърди незаконосъобразност на същото на първо място поради противоречие на процедираното изменение на ПУП в противоречие с ОУП. Посочва, че имота на жалбоподателката по ОУП попада в зона „Жк“, а именно за комплексно жилищно строителство, съответно допустимата височина на предвиденото застрояване е до 26м. и Кинт 3, а с оспореното решение на СОС за имота е предвидено средно застрояване с височина до 15м., при което не може да се достигне максимално допустимият коефициент за интензивност за застрояване на имота. В тази връзка твърди, че оспореното решение на СОС в частта, предмет на производството е в противоречие с ОУП и е нецелесъобразно, което е потвърдено от приетата и неоспорена по делото СТЕ. Твърди и че е допуснато нарушение на...