Производството е по чл. 288 от ГПК.

Производството е образувано по жалба на [фирма], както и по касационна жалба на Р. Й. И.. Страните обжалват в различни части решение от 12.05.2011г по гр. д. № 1012/2011г на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 04.10.20 Юг по гр. д. № 52265/2009г на СРС, 43 състав по установителен иск на основание чл. 422 от ГПК

С определение №163 от 03.04.2012г настоящето производство е било спряно, до приемане на Тълкувателно решение по т. д № 3/2011г ОСГТК, след приемане на което производството е възобновено служебно.

В изложение [фирма] поставя въпроса за характера на вземането за топлинна енергия, приложим ли е общия петгодишен давностен срок или същите се погасяват при кратка, тригодишна давност. Приложена е съдебна практика на Софийски градски съд с довод за основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 от ГПК,тъй като въпросът се решава противоречиво.

В изложението на Р. Й. И. се изтъкват всички основания на чл. 280 ал. 1 ГПК и поставят следните въпроси:

Кой е носител на качеството потребител на топлинна енергия, по който въпрос противоречието сочи на основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, предвид реш. № 504/20 Юг по гр. д№420/2009г IV г. о по реда на чл. 290 ГПК, Като втори въпрос е формулирана темата « общи условия» Според защитата, щом общите условия са оспорени в процеса, съдът не може да ги приеме за общоизвестен факт.Тезата се подкрепя с позоваване на реш.№ 104/20 Юг по т. д№885/2008г II т. о, което е задължителна практика по чл. 290 ГПК, основание по чл чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, Няколко въпроса се поставят по тема, свързана с договора между етажната собственост и фирмата, отчитала топлинната енергия «Т.», трето лице помагач по делото-следва ли да се приема, че тази дейност е законна, след като фирмата нямала лиценз, коя от страните по договора следвало да го санира, когато е сключен при действието на ЗЕЕЕ отм., следва ли при липса на формално изискване на закона топлинната енергия да се отчита по друг начин, да се уважава претенцията на ищеца, тълкуван ли е правилно договора, с довод за основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т.З ГПК. Решенията от практиката не са приложени. Поставен е въпрос кой е уредът за търговски отчитане на потребената ТЕ, основният топломер ли е, следва ли да бъде регистриран като уред за търговско измерване, кой е собственикът му. Поставя се въпрос, след като системата за счетоводно отчитане на «Т. София» е програмирана така, че с въвеждане на сума автоматично да се погасава най - старото задължение на абоната, води ли това до обстоятелството, че сумите не са погасени по давност (чл. 111 б. в ЗЗД)

След преценка Върховен касационен съд ДП гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по двете касационни жалби.

По въпросите в изложението на Р. Й. И., съображенията на Върховен касационен съд са следните:

Не е налице основанието на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК по материалноправния въпрос кой е носител на качеството потребител на топлинна енергия, действително разрешен от ВКС в смисъл, че потребител на ТЕ е собственикът или титуляр на вещно право на ползване, тъй като въпросът се привързва към обжалвано въззивно решение, с което ответникът е приет за собственик, но касаторът счита този извод за противен на доказателствата, или, както в случая, направен от съда без «доказателства в тази насока». Оспорването на изводите на съда по фактите, поради нарушение на доказателствени правила, не е материалноправен въпрос по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК.

В изложението липсва формулиран правен въпрос, отнесен към темата « общи условия». Ответникът по делото е оспорвал действието, приложимостта на Общите условия, а не това, че те съществуват или че са публикувани, каквото условие е съдържал закона. По отношениена действието и значението им, решаващият съд се е позовал на нормативната уредба(чл. 106а ал. 1 ЗЕЕЕ отм., чл. 150 ал. 1 ЗЕ), а не е възприел оспорвани твърдения на ищеца-търговец, в нарушение на доказателствени правила, каквато е тезата на касатора в обосновка на основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК Цитираното в тази връзка решение реш.№ 104/20 Юг по т. д№885/2008г II т. о не засяга действащите по делото общи условия, а такива, свързани с дейността на друго дружество.При липса на формулиран въпрос, както и на обосновка, не става ясно в какво се изразява доводът, че същото правно разрешение от задължителната практика по чл. 290 ГПК е приложимо и в случая.

Въпросите, свързани а с действието на договора между етажната собственост и фирмата«Т.», отчитала топлинната енергия, нямат връзка с решаващите съображения на съда, нито имат значение за изхода на конкретното дело. Решаващите изводи на съда, по направените доводи и възражения на ответника включително, са основани на съображението, че дори да се приемат фоктите, изтъквани от защитата, те не са нито правоизключващи, нито правопогасяващи спрямо вземането, т. е задължението на ответника не би намаляло, а би се увеличило, ако за определен период не е действала услугата «дялово разпределение».Същото съображение следва да се изтъкне и Върховен касационен съд, във връзка със значението на въпросите като добави, че липсва и обосновка на сочените основания по чл. 280 ал. 1 т. 1 или т.З ГПК.

Безпредметно, оглед изхода на делото и решаващите съображения на съда, е да се отговаря на и на въпрос кой е уредът за търговски отчитане на потребената ТЕ дали това е основният топломер, следва ли да бъде регистриран като уред за търговско измерване кой е собственикът му. Тези доводи са относими към въпроси,, предмет на установяване и проверка от вещото лице по приетата експертиза първа инстанция, във връзка размера на вземането.

Поставя се въпрос, след като системата за счетоводно отчитане на «Т. София» е програмирана така, че с въвеждане на сума автоматично да се погасава най - старото задължение на абоната, води ли това до обстоятелството, че сумите не са погасени по давност (чл. 111 б. в ЗЗД).

Не става ясно кое обстоятелство по делото, кой решаващ извод на съда, е дал основание на защитата да счита така поставения въпрос за относим към случая по делото, Една главница от 915, 51 лв, формирана от суми за доплащане за периода 01.05.2002г - 30.04.2008г, за част от който период давността е била изтекла, е призната от Софийски градски съд като непогасено вземане, тъй като ответникът не е ангажирал доказателства каква част от нея е за периода, покрит от давност, Решаващите съображения на съда нямат връзка въпроса

По въпроса, поставен в изложението на Т. София АД, изтъкваното като основание за допускане до обжалване противоречие в практиката е преодоляно с приемането на TP №3 от 18.05.2012г на ОСГТК на ВКС, Според разпоредбата на чл. 111, б. в ЗЗД вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания, каквито са и процесиите, се погасяват с изтичане на тригодишна давност, която в случая въззивния съд е приложил за просрочените вземания без изравнителната сметка (в размер на 915, 51 лева ) Потребителите на топлинна енергия заплащат цената и на месечни вноски. Касае се за трайно, периодично изпълнение на еднородни задължения, с посочен в Общите условия падеж, съответно приложима е кратката, тригодишна давност, Обжалваното решение е съобразено с възприетото тълкуване в обжалваната от ищеца част, основание за допускане до касационно обжалване по жалбата на Т. София АД не е налице.

Разноските остават за сметка на страните, както са ги направили в това производство.

Воден от горното Върховният касационен съд, състав на III г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска касационно обжалване на

решение от 12.05.2011г по гр. д. № 1012/2011г на Софийски градски съд

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.