Решение №3402/16.03.2021 по адм. д. №12383/2020 на ВАС

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), чрез процесуалния му представител юрисконсулт И. З., против решение № 4564 от 11.08.2020 г., постановено по адм. дело № 13402/2019 г. на Административен съд - София-град (АССГ), Трето отделение, 61 състав, с което е отменено, по жалба на "М. А" ООД, негово Уведомително писмо № 76 подмярка 4.2, с изх. № 01-2600/5650 от 30.09.2019 г., в частта му по раздел II, с който е отказано финансиране и са приети за недопустими част от разходите по проектно предложение с идентификационен № BG06RDNP001-4.001-0456 по процедура за подбор № BG06RDNP001-4.001 по подмярка 4.2 "Инвестиции в преработка/маркетинг за селскостопански продукти" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г., относно определените за недопустими разходи по раздел II, т. 2 (разходи за строително-монтажни дейности (СМР) за изграждане на подобект 2 "Вертикална планировка с площадкови мрежи" в размер на 143 460.23 лева и по т. 3 разходи за СМР за изграждане на подобект 3 "Озеленяване" в размер на 7 669.82 лева. С решението преписката е изпратена на изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне по същество по заявлението за подпомагане относно разходите, за които писмото е отменено (т. 2 и т. 3), при спазване на указанията по приложението на закона, дадени в мотивите на съдебното решение.

В частта на решението, с която е отхвърлена жалбата на "М. А" ООД против същото Уведомително писмо в частта му по раздел II, за останалата част от определените като недопустими разходи - по т. 1, т. 4 и т. 5 решението не е обжалвано и е влязло в сила.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон отм. енително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва се прието от съда, че административният орган е нарушил нормата на чл. 30, ал. 9 от Наредба № 20/2015 г. за прилагане на подмярка 4.2 "Инвестиции в преработка/маркетинг за селскостопански продукти" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. (Наредба № 20/2015 г.), като се сочи, че същата не е приложима, тъй като съгласно новосъздадената норма на чл. 9б, ал. 2 от ЗПЗП (ЗАКОН ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ) (ЗПЗП), ДВ, бр. 2/2018 г., в сила от 06.01.2018 г., производството пред управляващия орган или ДФЗ се провежда посредством Информационната система за управление и наблюдение на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове (ИСУН) по реда и при условията на Закон за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) за посочените в нормата мерки, сред които е и процесната. Със същото изменение на ЗПЗП в Преходните и заключителните разпоредби (ПЗР) на Закон за изменение и допълнение на ЗПЗП - §12, ал. 1 изрично е предвидено само заварените производства, започнали преди 06.01.2018 г. да се довършат по досегашния ред, т. е. при приложимост на Наредба № 20/2015 г., което не е относимо към процесната процедура за подбор, открита със заповед от 09.02.2018 г. Съгласно приложимия ЗУСЕСИФ за процедурата са утвърдени Насоки за кандидатстване, определящи всички условия за провеждането й, в това число за допустимост. Процесните корекции са направени съобразно приложимите насоки и приложение № 9, които са публикувани в ИСУН и на интернет страницата на програмата, поради което не е налице приетото от съда нарушение на административно производствените правила. Заповедта на заместник-министъра на земеделието, храните и горите, определяща референтните цени, според които са наложени корекциите, няма задължение да бъде публикувана, като референтните цени служат на администрацията да извърши съпоставка с предложението на оферента. Административният акт е мотивиран като са посочени и фактически и правни основания за издаването му. По тези доводи за неправилност на оспореното съдебно решение се иска отмяната му и да бъде отхвърлена жалбата против Уведомителното писмо в частта му по раздел II, т. 2 и 3 от същото. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и разноски за касационната инстанция. Прави се възражение, в условията на евентуалност, за прекомерност на заплатения от ответната страна адвокатски хонорар.

Ответникът - "М. А" ООД не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита решението за неправилно в оспорената част и предлага да бъде отменено, като се отхвърли първоначалната жалба против Уведомителното писмо, издадено от изпълнителния директор на ДФЗ.

Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна, по част от релевираните доводи.

Предмет на производството пред АССГ е цитираното Уведомително писмо № 76 подмярка 4.2, с изх. № 01-2600/5650 от 30.09.2019 г., в частта му по раздел II, т. 1, 2, 3, 4 и 5, с които е отказано финансиране, за съответните разходи, приети за недопустими по проектно предложение с идентификационен № BG06RDNP001-4.001-0456 по процедура за подбор № BG06RDNP001-4.001 по подмярка 4.2 "Инвестиции в преработка/маркетинг за селскостопански продукти" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от ПРСР 2014-2020 г., подадено от "М. А" ООД.

Съдът е обсъдил представените по делото доказателства, в това число и заключението на назначената съдебно-техническа експертиза и вярно и точно е установил фактите по спора. Фактическите установявания не се оспорват, спорни са изградените въз основа на същите правни изводи.

Съдът е установил, че жалбоподателят е кандидатствал в процесната процедура със заявление за подпомагане с идентификационен № BG06RDNP001-4. 001-0456 от 16.05.2018 г., подадено в ИСУН, като общата стойност на проектното предложение съгласно формуляра за кандидатстване е 3 911 460, 00 лева и предвижда изграждане на "Цех за производство на сушени и дълбоко замразени био плодове и био зеленчуци". В бизнес плана е посочена основна цел за подобряване на цялостната дейност, икономическата ефективност и конкурентоспособността на кандидата, чрез внедряване на нови производствени мощности за сушене и замразяване на био плодове, въвеждане на нови продукти и производствени процеси, по–добро използване на факторите за производство и подобряване опазването на околната среда. Инвестицията предвижда създаване на: подобект 1 "Производствено-складова база с климатизация" (самостоятелна сграда); подобект 2 "Вертикална планировка с площадкови мрежи"; подобект 3 "Озеленяване", подобект 4 "Технологична линия и хладилници"; фотоволтаична система, автономна; "Административно–битова сграда" (самостоятелна сграда); ограда плътна, масивна.

Към формуляра за кандидатстване са представени и придружаващите го общи и специфични документи, в електронен формат.

С оспореното писмо, изпълнителният директор на ДФЗ е уведомил дружеството, че след проведена оценка проектното предложение получава 80 точки по критериите за оценка, включено е в списъка на проектните предложения за финансиране, с одобрен размер на финансовата помощ - 1 793 039, 77 лева, представляващ 50 % от одобрените инвестиционни разходи. Този резултат е получен след извършени корекции в проектобюджета, на основание оценката на оценителната комисия приела за недопустими за финансиране разходите по т. 1 от уведомителното писмо - СМР по изграждане на Подобект 1 "Производствено–складова база с климатизация" (самостоятелна сграда), в заявен за финансиране размер от 714 334.40 лева, от които недопустими за финансиране са разходи в размер на 75 600.40 лева, разходите, свързани с доставка на Трафопост МКТП - оборудван в размер на 75 600, 00 лева, непопадащи в обхвата на референтен номер СМР ЗД от Приложение № 9 "Списък с наименованията на активите, дейностите и услугите, за които са определени референтни разходи" от Условията за кандидатстване. По отношение на разходите по т. 2 за СМР по изграждане на подобект 2 "Вертикална планировка с площадкови мрежи" в заявен от жалбоподателя за финансиране размер от 437 500, 00 лева, за недопустими за финансиране са приети разходи в размер на 143 460, 23 лева, редуцирани на основание т. 16 от Раздел 14.3. "Недопустими разходи" от Условията за кандидатстване, във връзка с чл. 48, параграф 2, б. д) от Регламент (ЕС) № 809/2014, поради прилагане на референтни цени, като пределни разходи при извършване на СМР. Размерът на площта, заявена за финансиране за СМР за Подобект 2 - 3 500 кв. м, попадащ под референтен номер 5.2Д и Подобект 3. "Озеленяване" (2000 кв. м), попадащ под референтен номер 5.3Д, надхвърля определеният максимално допустим размер на площта, който не трябва да надвишава 2, 5 пъти размера на разгърнатата застроена площ на Подобект 1"Производствено-складова база с климатизация" (1268, 80 кв. м) и Подобект 4 "Административно-битова сграда" (209, 80 кв. м). По отношение разходите за СМР за Подобект 3 "Озеленяване" в заявен за финансиране размер от 23 800, 00 лева, административният орган е определил за недопустими разходите в размер на 7 669, 82 лв, редуцирани на основание т. 16 от Раздел 14.3. Недопустими разходи от Условията за кандидатстване, във връзка с чл. 48, параграф 2. б. д) от Регламент (ЕС) № 809/2014, поради прилагане на референтни цени, като пределни разходи при извършване на СМР.Аистративният орган е установил, че размерът на площта за финансиране за СМР за Подобект 2. и Подобект 3, надхвърля определения максимално допустим размер на площта, който не трябва да надвишава 2, 5 пъти размера на разгърнатата застроена площ на Подобект 1 и Подобект 4.

По делото е приета като доказателство заповед № 03-РД/135 от 24.01.2018 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с която са определени референтните цени в лева без ДДС, по процесната подмярка, в това число и максимално допустимия размер на площта за финансиране за разходи за СМР за "Вертикална планировка без площадкови мрежи", "Вертикална планировка с площадкови мрежи" и "Озеленяване". В същата е уточнен и начинът за изчисляване на допустимата площ, включително ставката с оглед обстоятелството под кой референтен номер попада дейността.

По повод депозираното заключение на назначената техническа експертиза, съдът е приел, че същата е определила размера на корекциите именно на базата на цитираната заповед за определяне на референтните цени, за която е установено, че не е публикувана в ИСУН.

При тези фактически данни от правна страна съдът е приел, че съгласно чл. 9б, т. 2 от ЗПЗП, производствата пред управляващия орган или ДФЗ - РА за мерките и подмерките по ПРСР, между които и процесната мярка се провеждат посредством ИСУН по реда и условията на ЗУСЕСИФ, като за конкретното производство намират приложение и правилата на Наредба № 20 от 27.10.2015 г. за прилагане на подмярка 4.2. Съдът правилно е определил характера на оценителната комисия като помощен орган и е съобразил и оценил като правилни извършените от същата действия, съответно е приел, че оспореното писмо като административен акт е издадено от компетентен орган.

По отношение съответствието на административния акт с материалния закон и административно производствените правила, в частта по т. 2 и т. 3 от уведомителното писмо, (предмет на касационната жалба), съдът е приел, че съгласно чл. 30, ал. 2, т. 8 от Наредба 20/2015 г., ДФЗ извършва оценка на основателността на предложените за финансиране разходи по ал. 1 чрез съпоставянето им с определените референтни разходи за допустимите за финансиране активи и услуги и/или сравняване на представените оферти. По определението в §1, т. 50 от Наредба № 20/2015 г. "референтни разходи" са цени и пределни стойности, ползвани от РА за сравняване при определяне основателността на разходите за различни инвестиции. Референтните цени нямат отношение към изготвянето на проекта, а към оценката за неговото съответствие с критериите за подпомагане. В рамките на проверката на подадените заявления административният орган разполага с правомощието да извърши преценка на допустимостта на разходите, предназначени за постигане целите на проекта. С издадената заповед № 03-РД/135 от 24.01.2018 г. на изпълнителния директор на ДФЗ са обявени референтните разходи за СМР, финансирани по ПРСР по подмярка 4. 2, но липсват данни същата да е обявена в ИСУН, както и на сайта на МЗХГ и на ДФЗ.Зедта не е била достъпна до кандидатите, нито пък административният орган се е позовал на същата в уведомителното писмо, в оспорената част на раздел ІІ, т. 2 и т. 3. Смисълът на нормата на чл. 30, ал. 9 от Наредбата е да се осигури публичност и прозрачност на процеса на финансиране, като до знанието на кандидатите достигнат конкретните референтни цени, за да могат да представят съответстващи с тези цени проекти, съответно изначално да им е известен риска част от разходите да не бъдат одобрени, ако не са съобразени с така определените от Разплащателната агенция референтни разходи. В случая, с издадената заповед са определени референтните цени, но кандидатите не са имали възможност да се запознаят с тях. На сайта на ДФЗ са публикувани Насоките за кандидатстване и списък с активите, дейностите и услугите за които са определени референтни разходи за СМР, но без посочени конкретни стойности, т. е. същите не могат да изпълнят предназначението си във вида, в който са публикувани. Липсата на публикувани конкретни стойности на референтни разходи представлява нарушение на основния принцип на административното право за достъпност, публичност и прозрачност, залегнал в чл. 12 от АПК.Аистративният орган не е изпълнил задължението си да осигури откритост, достоверност и пълнота на информацията в административното производство по издаване на заповеди за одобряване на безвъзмездно финансиране по ПРСР 2014-2020 г., защото именно незнанието на размера на допустимите разходи е причина за несъобразяването с тях, т. е, е налице съществено нарушение на административно производствените правила.

Съдът е приел, че е налице и нарушение, тъй като органът не е изложил конкретни мотиви защо част от разходите не съответстват на референтните цени и по какъв начин е изчислен общият размер на отказаните разходи. Само посочването, че неодобрените разходи попадат в Списък с активите, дейностите и услугите, за които са определени референтни цени под съответния референтен номер - 5.2Д и 5.3Д не е достатъчно за да се приеме, че заповедта съдържа мотиви, защото липсва каквато и да е обосновка за отнасянето на заявените разходи към посочените в списъка референтни цени, липсва и препратка към референтните цени, което е самостоятелно основание за отмяна на оспорения акт. Мотиви не могат да бъдат извлечени и от други документи в преписката, което препятства и правото на защита на жалбоподателя, както и преценката за законосъобразност на съда. Заключението на вещото лице също е изградено на базата на определените със заповедта референтни цени, които не са съобщени на жалбоподателя, както и не са приобщени по никакъв начин към акта или преписката.

По тези съображения, съдът е постановил отмяна на оспореното уведомително писмо, в частта му по раздел II, т. 2 и т. 3.

Така постановеното съдебно решение е неправилно поради необоснованост на изводите на съда, довело и до неправилно приложение на материалния закон.

Възражението в касационната жалба, че съдът неправилно е приел приложимост на нормите на Наредба № 20/2015 г., в това число изискването на чл. 30, ал. 9 от същата за публикуване на списъка с наименования на активите, дейностите и услугите, за които са определени референтни разходи, подлежащ на съгласуване от министъра на земеделието и храните, който следва да се публикува на електронната страните на РА и в ИСУН, не по-късно от датата на публикуване на обява за откриване на процедура за подбор не може да бъде споделено, макар по различни съображения от тези, изложени от съда. Вярно е посоченото в касационната жалба, че съгласно чл. 9б от ЗПЗП, създаден със ЗИД на ЗПЗП, ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 06.01.2018 г., за ПРСР за периода 2014-2020 г. производствата пред управляващия орган или ДФЗ-РА се провеждат посредством: 1. Интегрираната система за администриране и контрол по реда на глава трета от този закон за мерките и подмерките по чл. 21, параграф 1, букви "а" и "б", чл. 28, 29, 20, 31, 33 и 34 от Регламент (ЕС) № 1305/2013 г. и посредством 2. Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕСИФ (ИСУН) по реда и условията на ЗУСЕСИФ - за останалите мерки и подмерки.

Мерките по точка първа - тези по чл. 21, параграф 1, букви "а" и "б", чл. 28, 29, 20, 31, 33 и 34 от Регламент (ЕС) № 1305/2013 г. касаят инвестиции в развитието на горските площи и подобряване на жизнеспособността на горите, агроекология и климат, пращания по "Натура 2000" и Рамковата директива за водите, биологично земеделие, плащания за райони, изправени пред природни или други специфични ограничения, свързани с хуманното отношение към животните и екологични услуги и услуги във връзка с климата в горското стопанство и опазване на горите, т. е. процесната мярка не попада в приложното поле на чл. 9б, ал. 1, т. 1 от ЗПЗП. Тя е сред "останалите мерки" по смисъла на чл. 9б, ал. 1, т. 2 от ЗПЗП, съответно за нея са приложими правилата и реда на ЗУСЕСИФ, като се провежда посредством ИСУН. Изводите на решаващия съд са в същия смисъл, като правилно е прието, че съгласно нормата на чл. 9б, т. 2 от ЗПЗП, за процесната процедура са приложими редът и условията на ЗУСЕСИФ. Правилно първоинстанционният съд също така е посочил, че съгласно § 4, ал. 3 от ЗУСЕСИФ предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, както и плащанията, верифицирането или сертифицирането на разходите по програмата по ал. 1 (ПРСР) се извършват при условията и по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено в Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20 декември 2013 г.) и Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (ОВ, L 347/549 от 20 декември 2013 г.), в ЗПЗП (ЗАКОН ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ) или в акт по неговото прилагане.

Вярно е също така посоченото в касационната жалба, че съгласно § 12, ал. 1 на ЗИД на ЗПЗП, ДВ, бр. 2/2018 г., в приложимата редакция, (преди изменението от ДВ, бр. 98/2019 г., в сила от 13.12.2019 г.) започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от ПРСР периода 2007 – 2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от ПРСР за периода 2014 – 2020 г. се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг. Производството по процесната мярка няма характер на "започнало производство", тъй като същото е открито след 06.01.2018 г., със заповед № РД-09-186 от 26.02.2018 г. на заместник-министъра на земеделието, храните и горите и ръководител на управляващия орган на ПРСР 2014-2020 г., съответно за него не е приложим "досегашния ред". За процесното производство за подбор са приложими правилата на ЗУСЕСИФ - глава трета "Предоставяне на безвъзмездна финансова помощ", като в изпълнение на правомощието си по чл. 26 от ЗУСЕСИФ, ръководителят на управляващия орган на програмата е утвърдил за процесната процедура Насоки за кандидатстване, в това число правила за допустимост. Приемът е обявен в ИСУН. Всички релевантни документи са обявени в ИСУН, в това число са обявени Насоките за кандидатстване, ведно с приложенията, включително и приложение № 9, съдържащо списък с наименованията на активите, дейностите и услугите, за които са определени референтни разходи. Цитираните документи са обявени и на интернет страницата на програмата, т. е. са изпълнени изискванията на чл. 26, ал. 6 от ЗЕУСЕСИФ за същите документи. С посоченото обаче, противно на твърдението в касационната жалба, не е удовлетворено напълно изискването на чл. 26, ал. 6 от ЗУСЕСИФ, доколкото в случая освен Насоки за кандидатстване е издаден и друг документ по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, определящ условията за кандидатстване и изпълнение на одобрените проекти, а именно цитираната заповед №03 - РД/135 от 24.01.2018 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. В същата изрично като основание за издаването и е посочен чл. 20а, ал. 2 от ЗПЗП и чл. 41 от Постановление №189 (ПМС № 189/2016 г.) от 26.07.2016 г. за определяне на национални правила за допустимост на разходите по програмите, съфинансирани от ЕСИФ във вр. с чл. 48, § 2, д) от Регламент (ЕО) №809/2014 г. на Комисията от 17.04.2014 г. за определяне на правила за прилагане на Регламент (ЕС) №1306/2013 на ЕП и на Съвета.

Съгласно чл. 41, ал. 1 от раздел III от ПМС № 189/2016 г., относим към ПРСР, базата данни, съдържаща референтни цени, приложима към разходите по чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗУСЕСИФ, с изключение на принос в натура и разходи за амортизация, трябва да отговаря на следните условия: 1. обновяване на базата данни всяка календарна година до 31 март, а в година на прием на заявления за подпомагане по съответната мярка или подмярка – в месеца, предхождащ обявяване на приема, и в случай, че са изминали повече от 4 месеца от последното обновяване на базата данни; 2. определяне на референтни цени и обновяване на базата данни въз основа на информация за предлагани цени на активи, дейности и услуги от поне трима производители, доставчици и изпълнители, при наличие на такива в страната, чрез ползване на статистически данни и информация за усреднени цени, експертни заключения за действителна пазарна стойност на активи, дейности и услуги или други подходящи способи; 3. веднъж на две години се извършва пазарно проучване въз основа на информация за предлагани цени на активи, дейности и услуги от производители, доставчици и изпълнители от поне три държави – членки на ЕС, за съпоставяне със съдържащите се в базата данни референтни цени; при установени съществени отклонения се анализират причините за тези отклонения и доколко те налагат промени в подхода за определяне на референтни цени и обновяване на базата данни. Съгласно чл. 41, ал. 2 конкретните условия, свързани с детайлните правила на допустимост и/или недопустимост на конкретни категории разходи, финансирани от ЕЗФРСР, се определят съгласно чл. 9а от ЗПЗП (ЗАКОН ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ). Следва изводът, че дори и да е неприложимо изискването на чл. 30, ал. 9 от Наредба № 20/2015 г., конкретните референтни разходи по списъка с наименованията на активите, дейностите и услугите, за които са определени референтни разходи следва да бъдат публикувани съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 и чл. 26, ал. 6 от ЗУСЕСИФ, въвеждащи изискване за публикуване на всички утвърдени насоки и документи, определящи условията за кандидатстване и за изпълнение на одобрените проекти.

По тези съображения следва да се приеме, че са правилни изводите на съда за допуснато нарушение на административно производствените правила, макар и не поради посоченото правно основание по Наредба № 20/2015 г. Липсата на обявени към датата на публикуване на обявата за прием на заявления конкретни референтни разходи на Интернет страницата на РА и в ИСУН, безспорно представлява процесуално нарушение, предвид изискването за публичност на критериите, вътрешни правила и установената практика при упражняване оперативната самостоятелност на органа по прилагане на закона и постигане на целите му.

Неправилно обаче, с оглед конкретните данни по делото, съдът е приел, че чрез непубликуването на заповед № 03-РД/135 от 24.01.2018 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с която са определени референтните цени в лева без ДДС, по процесната подмярка е допуснато съществено нарушение на административно производствените правила. Както се посочи, в ИСУН и на интернет страницата на програмата е публикувано приложение № 9 относно активите, дейностите и услугите за които са определени референтни цени. В цитираното приложение, в т. 2 е определен и максимално допустимия размер на площта (измерена в квадратни метри) за финансиране на "Вертикална планировка без площадкови мрежи" (5.1), "Вертикална планировка с площадкови мрежи" (5.2) и "Озеленяване" (5.3), като изрично е определено същата да не надвишава 2.5 пъти (два пъти и половина) размера на разгънатата застроена площ на заявените за подпомагане разходи за СМР на сградите, свързани с допустимите дейности. Кандидатите за предоставяне на безвъзмездната финансова помощ, в частност жалбоподателят, са били наясно, с предвидените в Насоките за кандидатстване условия за допустимост на разходите, както и с това за кои активи, дейности и услуги има определени референтни цени. В случая, кандидатът е следвало да съобрази посоченото в т. 2 на Списъка на активите, дейностите и услугите за който са определени референтни разходи относно максимално допустимия размер на площта, измерена в кв. м, за финансиране на разходи за СМР за позиции 5.2 и 5.3 (за които са наложени корекциите на бюджета) като същите не надвишават 2.5 пъти размера на разгърнатата застроената площ на заявените за подпомагане разходи за СМР по изграждане, реконструкция, основен ремонт, текущ ремонт и довършителни работи на сгради, свързани с допустимите дейности по процедурата. Съгласно т. 2.1 от Списъка при изчисляването на разгърнатата застроена площ следва да бъдат включени само сградите, за чиито СМР по изграждане, реконструкция, основен ремонт, текущ ремонт и довършителни работи се кандидатства за подпомагане. Видно от проектното предложение на кандидата, същият кандидатства за финансиране за подобект 2, "Вертикална планировка с площадкови мрежи", (позиция 5.2 от Списъка) с 3500 кв. м и за подобект 3 (позиция 5.3 от Списъка) "Озеленяване" с 2000 кв. м, или общо 5500 кв. м. Размерът на разгърнатата застроена площ на сградите, относно които кандидатства за подпомагане за СМР възлиза на 1478, 60 кв. м общо, от които за подобект 1 "Производствено складова база с климатизация" - 1268, 80 кв. м и подобект 4 "Административно-битова сграда" - 209, 80 кв. м или сумирано 1478, 60 кв. м. Последният размер увеличен два пъти и половина, съгласно условието по т. 2 и т. 2.1 от Списъка на активите, дейностите и услугите за който са определени референтни разходи (приложение № 9) възлиза на 3696, 5 кв. м. Следователно размерът, с който се кандидатства за финансиране от 5500 кв. м, значително надвишава два пъти и половина увеличения размер на разгъната застроена площ на сградите, свързани с допустими дейности - 3696, 50 кв. м и правилно е бил редуциран като площ. Посочените изисквания и условия за допустимост са били публикувани и е следвало да бъдат съобразени от кандидата, но същият е кандидатствал със значително надвишаваща максимално допустимия размер площ.

Освен това, видно от проектното предложение на кандидата - таблица 1 "Предмет на инвестицията, с която се кандидатства за подпомагане по проектното предложение", в таблицата са посочени както конкретните количества за отделните подобекти и съответните мерки (за подобект 2 "Вертикална планировка с площадкови мрежи" количество 3500, мярка кв. метри, съответно за подобект 3 "Озеленяване" количество 2000, мярка кв. м), така са посочени и единичните цени за изпълнение на дейностите. За подобект 2 посочената единична цена е от 125 лева, което е точният размер на определения референтен разход по заповед № 03-РД/135 от 24.01.2018 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. За подобект 3 посочената единична цена е от 11.90 лева, съобразно сключения договор за строителство от 16.05.2018 г. от кандидата с "Централна ремонтна база 2001" ООД, която е значително по-ниска от определената референтна цена. Следователно, корекцията на проектобюджета относно подобект 2 и 3 се дължи единствено на намаляването на максимално допустимата за финансиране площ и не е свързана с референтните цени, от което следва, че необосновано съдът е приел, че е допуснато съществено нарушение на административно производствените правила от административния орган. Съществено е това нарушение, което ако не бе допуснато би довело до постановяването на друг резултат от произнасянето на административния орган, което в разглеждания казус не е налице. В случая, не несъответствието с референтните цени, които обевидно са били известни на кандидата, тъй като е посочена референтна цена от 125 лева а несъответствието с максимално допустимата площ за финансиране е причина за наложените корекции на проектобюджета по т. 2 и т. 3 от Уведомителното писмо. Не е налице приетото от решаващия съд съществено нарушение, което е в състояние за опорочи акта до степен, налагаща неговата отмяна на основание чл. 146, т. 3 от АПК.

Следва да се добави, че в оспореното Уведомително писмо, относно налагането на корекциите в бюджета по т. 2 и 3, предмет на спора понастоящем, като мотив за редукцията на основание т. 16 от раздел 14.3 Недопустими разходи от Условията за кандидатстване, във вр. с чл. 48, §2 д от Регламент (ЕС) № 809/2014 г., поради прилагане на референтни цени като пределни по отношение разходи за СМР е посочено и обстоятелството, че при проверката за съответствие с т. 2 от Приложение № 9 от Условията за кандидатстване са взети предвид и разясненията по въпрос № 157 от 22.04.2018 г. от постъпили въпроси по процесната процедура. Видно от извършена служебно справка на интернет страницата на програмата, въпрос № 157 е зададен от Н. И. ([ел. адрес]) и касае предвиденото в проектното предложение на питащия кандидат аналогично на това на жалбоподателя изграждане на вертикална планировка – 946 м 2 и озеленяване – 1418 м 2. Поискано е разяснение и уточнение относно смисъла на т. 2 и 2.1 от Списъка с наименованията на активите, дейностите и услугите, за които са определени референтни цени, чиито текст е възпроизведен дословно. Питането е как се определя максимално допустимия размер на площта по позиции 5.1, 5.2 и 5.3, за която се изчислява 2.5 (два и половина) пъти размера на разгънатата застроена площ на заявените за подпомагане разходи за СМР - дали всяка една от площите по т. 5.1, 5.2 и 5.3 поотделно се отнасят към разгърнатата застроена площ (в случая на питащия сборът от РЗП-тата на "Цех" и "Навес за съхранение") или първо се определя общ сбор от площта по позиции т. 5.1, 5.2 и 5.3 и след това се сравнява с 2.5 (два и половина) пъти размера на разгънатата застроена площ.

На кандидата е отговорено, че максимално допустимия размер на площта за вертикална планировка, съответно важимо и за озеленяване се определя като първо се изчисли общия сбор от площта по позиции т. 5.1, 5.2 и 5.3 и след това се сравнява с разгънатата застроена площ на сградите, за чиито строително-монтажни работи по изграждане, реконструкция, основен ремонт, текущ ремонт, довършителни работи и др. се кандидатства за подпомагане, увеличена 2.5 (два и половина) пъти.

Посоченото разяснение, съгласно раздел 25, т. 2 от Условията за кандидатстване е публикувано на електронната страница на МЗГХ, РА и на страницата в ИСУН (където е видно и понастоящем) и е задължително за всички кандидати, но не е съобразено от жалбоподателя. С посоченото са изпълнени изискванията за осигуряване на публичност и прозрачност на процесната процедура. Кандидатът не е поискал разяснения по отношение референтните цени или други, нуждаещи се от уточняване въпроси. В този смисъл непубликуването на конкретните референтни стойности не представлява нарушение на принципа за достъпност, публичност и прозрачност по чл. 12 от АПК, тъй като не незнанието на този размер на допустимите разходи е причина за несъобразяването с тях, както неправилно е приел съдът.

Не е налице и приетото от съда нарушение, изразяващо се в липса на мотиви, както и на фактически и правни основания за издаване на акта. В писмото подробно са посочени претендираните за подпомагане по спорните подобекти разходи, основанието за редуцирането им, както от фактическа страна, така и относно приложимите правни норми. С. У за кандидатстване, надопустими разходи са активи или дейности в частта им, която надвишава определените референтни разходи. Съгласно чл. 48, параграф 2, б. "д" от Регламент (ЕС) 809/2014 г. административните проверки на заявленията за подпомагате, гарантират съответствието на операцията с приложимите задължения, установени от правото на Съюза или националното право и съответната програма, като същите следва да удостоверят съгласно чл. 67, параграф 1, б. "а" от Регламент (ЕС) № 1303/2013 г. основателността на разходите. За тази преценка е допустимо да се определи подходяща система за оценка, като например референтни разходи, сравняване на различни оферти или комисия за оценка, В случая е използван методът на референтни цени, което изрично е посочено в мотивите на акта, като фактическо и правно основание. Освен това конкретно, точно и ясно е посочено като причина за редукцията на разходите, обстоятелството, че размерът на площта, заявена за финансиране за двата подобекта, предмет на писмото, попадащи под посочените референтни номера, надхвърля определения максимално допустим размер на площта, който не трябва да надвишава 2, 5 пъти размера на разгърнатата застроена площ на предвидените "Производствено-складова база с климатизация" и "Административно-битова сграда". Актът е мотивиран, като не се препятства възможността за проверка на неговата законосъобразност, както и не са нарушени правата на жалбоподателя. Впрочем видно от изложеното в първоначалната жалба, възраженията се градят на твърдението, че не е ясно колко е допустимата площ за "вертикална планировка" и "озеленяване", което възражение не намира опора в данните по делото. Изискванията за максимално допустима площ са публикувани, при спазване на всички законови норми, но не са съобразени от настоящия ответник по касация. Що се касае до определените референтни цени, същите в случая, съвпадат с посочените от кандидата в проектното му предложение, като корекциите в бюджета по спорните две позиции, както се посочи, се дължат само на неспазеното условие за максимално допустима площ според приложение № 9 от Условията за кандидатстване.

По тези съображения решението като неправилно - необосновано и постановено при неправилно приложение на материалния закон, следва да бъде отменено.

След отмяната му, настоящата касационна инстанция следва да се произнесе по спора по същество, тъй като делото е изяснено от фактическа страна. Следва да бъде отхвърлена жалбата против обжалваното уведомително писмо, тъй като същото не страда от пороци по чл. 146 от АПК, които да налагат отмяната му.

С оглед изхода на спора е основателна претенцията на касатора, своевременно заявена, за присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Същите възлизат на 170 лева общо, от които 70 лв., заплатени за държавна такса и 100 лева за юрисконсулстско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ.

Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 4564 от 11.08.2020 г., постановено по адм. дело № 13402/2019 г. на Административен съд - София-град (АССГ), Трето отделение, 61 състав, в частта, с която е отменено, Уведомително писмо № 76 подмярка 4.2, с изх. № 01-2600/5650 от 30.09.2019 г., в частта му по раздел II, с който е отказано финансиране и са приети за недопустими част от разходите по проектно предложение с идентификационен № BG06RDNP001-4.001-0456 по процедура за подбор № BG06RDNP001-4.001 по подмярка 4.2 "Инвестиции в преработка/маркетинг за селскостопански продукти" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г., относно определените за недопустими разходи по раздел II, т. 2 (разходи за строително-монтажни дейности за изграждане на подобект 2 "Вертикална планировка с площадкови мрежи" в размер на 143 460.23 лева и по т. 3 разходи за СМР за изграждане на подобект 3 "Озеленяване" в размер на 7 669.82 лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на "М. А" ООД, представлявано от управител Р. Д., ЕИК [номер], гр. Н. И, против Уведомително писмо № 76 подмярка 4.2, с изх. № 01-2600/5650 от 30.09.2019 г., в частта му по раздел II, с който е отказано финансиране и са приети за недопустими част от разходите по проектно предложение с идентификационен № BG06RDNP001-4.001-0456 по процедура за подбор № BG06RDNP001-4.001 по подмярка 4.2 "Инвестиции в преработка/маркетинг за селскостопански продукти" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г., относно определените за недопустими разходи по раздел II, т. 2 (разходи за строително-монтажни дейности за изграждане на подобект 2 "Вертикална планировка с площадкови мрежи" в размер на 143 460.23 лева и по т. 3 разходи за СМР за изграждане на подобект 3 "Озеленяване" в размер на 7 669.82 лева.

ОСЪЖДА "М. А" ООД, представлявано от управител Р. Д., ЕИК [номер] да заплати на Държавен фонд "Земеделие" сумата от 170 лева, направени разноски за касационното производство за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...