Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от М. Б. от гр. П. против решение № 371/30.09.2020 г. по адм. дело № 320/2020 г. на Административен съд – Перник. С него се отхвърля жалбата му против решение № КПК-21 от 25.03.2020 г. на директора на ТП на НОИ Перник, с което е оставена без уважение жалбата му срещу разпореждане № РВ-3-13-00705817/20.01.2020 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ Перник.

Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Ответникът - директорът на ТП на НОИ - Перник - с писмено становище оспорва касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

При извършената служебна проверка, Върховният административен съд, шесто отделение намира жалбата за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на положителните процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество на основанията, посочени в нея, и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд Перник е отхвърлил жалбата на М. Б. срещу решение № КПК-21 от 25.03.2020 г. на директора на ТП на НОИ - Перник, с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане № РВ-3-13-00705817/20.01.2020 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при същото ТП на НОИ, с което е разпоредено възстановяване от жалбоподателя на получено парично обезщетение поради общо заболяване за периода от 01.10.2018 г. до 29.11.2018 г. в общ размер на 1295, 51 лв. по 4 броя болнични листи.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че към момента на изплащане на паричните обезщетения по издадените болнични листове жалбоподателят не е имал качеството на осигурено лице по смисъла на чл. 4, ал. 1 от КСО, не е упражнявал трудова дейност и изплатеното обезщетение по чл. 40, ал. 1 от КСО се явява неоснователно платено. Решението е правилно.

От фактическа страна е установено, че след извършена проверка по реда на чл. 107 от КСО, са издадени и влезли в сила задължителни предписания за заличаване на подадените по отношение на жалбоподателя данни по чл. 5, ал. 1, т. 1 от КСО от осигурителя „М. 78“ ЕООД. Заличаването е извършено служебно по реда на чл. 3, ал. 13 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г., поради неизпълнение на предписанието от неговия адресат в указания му срок. Заличените данни касаят периода от 01.10.2018 г. до 29.11.2018 г., в който жалбоподателят е ползвал отпуск за временна неработоспособност поради общо заболяване по процесните болнични листове.

От приложената административна преписка е видно, че жалбоподателят е получил обезщетение на основание посочените болнични листи като осигурено лице при осигурител „М. 78“ ЕООД. Едноличен собственик на капитала и управител на „М. 78“ ЕООД е Р. Р., за когото е установено, че води скитнически живот, че е собственик на 14 дружества, а въпросното дружество е дружество-фантом. При извършена проверка от контролни органи на НОИ е констатирано, че осигурителят не отчита и не декларира пред НАП търговска дейност, не е назначавал лица на трудови договори, не разполага с никаква документация на фирмата, не е упълномощавал лица да го представляват в качеството му на управител. Не са предоставени документи или данни и не се установява от търговския регистър при Агенцията по вписванията да има назначен прокурист или търговски пълномощник на управителя на дружеството. Тези обстоятелства са потвърдени от лицето в настоящото производство. Видно от дадените свидетелски показния, правилно кредитирани от съда, Р. Р. не познава жалбоподателя, не го е назначавал на работа и не разполага с документация на търговското дружество, и не познава лицата, които са му продали дружеството. В тази връзка първоинстанционният съд правилно не е кредитирал свидетелските показания на Ю. К. и Г. И., дадени в противоречие на свидетелските показания на Р. Р. и в противоречие с писмените доказателства по делото.

Фактите по спора сочат, че Б. не е осъществявал трудова дейност и следователно не е възникнало осигурително правоотношение, с произтичащите от него права на обезщетение.

Обстоятелството, че труд реално не е полаган по това трудово правоотношение (т. е. не е възникнало осигурително правоотношение) обосновава връщането на неоснователно получените паричните обезщетения за временна неработоспособност, за което точно е била приложена нормата на чл. 114, ал. 2 от КСО.

Разпоредбата на § 1, т. 3 от ДР на КСО предвижда, че осигурено лице е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителните вноски. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за които са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност, ако имат най малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Следователно лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, няма качеството на осигурено лице, независимо дали за него са подавани данни в НАП и са внасяни осигурителни вноски. В този смисъл виж решение № 1574 от 30.01.2020 г. по адм. дело № 5755/2019 г. на Върховния административен съд; решение № 16555 от 04.12.2019 г. по адм. дело № 8906/2019 г. на Върховния административен съд и др..

При анализ на цитираните разпоредби следва извода, че касаторът не е извършвал трудова дейност при осигурителя „М. 78“ ЕООД, за който твърди наличие на трудово правоотношение, не е осигурено лице според законовите разпоредби, тъй като не е доказано упражняването на трудова дейност и поради това не е осигурен за осигурителен риск „временна неработоспособност“. С оглед изложеното не му се дължи и обезщетение за такъв осигурителен риск и полученото парично обезщетение е недобросъвестно получено, и подлежи на възстановяване.

По тези съображения настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 371/30.09.2020 г., постановено по адм. дело № 320/2020 г. на Административен съд – Перник Решението не подлежи на обжалване.