Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. П., чрез процесуален представител срещу решение № 657 от 30.10.2020 г., постановено по административно дело № 682/2020 г. от Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № ЧР- 50/24.07.2020 г. на Кмета на О. Х. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложения на закона се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което отмени оспорената от нея заповед и й присъди направените деловодни разноски.

Ответникът по касационната жалба – Кметът на О. Х в представен писмен отговор излага подробни съображения за неоснователност на жалбата и моли съда да я отхвърлени като претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо, но разгледано по същество е неправилно.

Предмет на проверка за законосъобразност пред АС Хасково е била заповед № ЧР - 50/24.07.2020 г. на Кмета на О. Х, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 9 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл) – поради назначаване на длъжността „главен архитект на О. Х“ без провеждането на конкурс, при наличие на изрична законова разпоредба, която изисква назначаването да се извърши след конкурс е прекратено служебното правоотношение на Д. П..

Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния...