Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС (ЗАКОН ЗА Д. В. Д СТОЙНОСТ) (ЗДДС).
Делото е образувано по касационна жалба на началника на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив при ЦУ на НАП, подадена чрез процесуалния представител юрисконсулт Р. П., срещу решение № 323/03.08.2020 г. на Старозагорския административен съд, поставено по административно дело № 382/2020 г., с което е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № ФК – 154-0042644/18.02.2020 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив при ЦУ на НАП. Касаторът оспорва първоинстанционното решение като постановено в нарушение на материалния закон и поддържа, че същото е необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3, пр. първо и трето предложение от АПК. Посочва, че Заповедта, с която е наложена процесната ПАМ, е правилна и законосъобразна, като е издадена от компетентен орган. Отправеното към съда искане е за отмяна на първоинстанционното решение, с което Заповедта за налагане на ПАМ е отменена и за отхвърляне жалбата срещу административния акт. Моли за присъждане на разноски.
Ответникът „Профилактика, рехабилитация и отдих“ (ПРО) ЕАД, в представен писмен отговор, чрез упълномощения процесуален представител гл. юрисконсулт М. Т., оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид изложените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на съдебен контрол в производството пред Старозагорския административен съд е заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК – 154-0042644/18.02.2020 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив при ЦУ на НАП, с която на „Профилактика, рехабилитация и отдих“ (ПРО) ЕАД, с [ЕИК], е наложена принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект“ – бар „Оазис“, находящ се в гр. П. баня, [улица], стопанисван от дружеството, и забрана за достъп до него за срок от четиринадесет дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, за нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18/2006 г.), във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.
С решението си, предмет на настоящото касационно производство, първоинстанционният съд е приел, че заповедта за налагане на ПАМ е издадена при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила поради липса на мотиви относно продължителността на мярката, както и в нарушение принципа на съразмерност, регламентиран в чл. 6, ал. 5 АПК. От фактическа страна административният съд е установил, че на 13.02.2020 г. в 14:53 ч. в търговския обект, стопанисван от „ПРО“ ЕАД, е извършена контролна покупка на 2 броя кафе, на 2 броя минерални води и на 1 брой сметана, която покупка е на обща стойност 5 лева, платена в брой на сервитьор от проверяващия преди легитимацията му. За контролната покупка не е издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство с ИН на ФУ DT 557997 и ИН на ФП 02557997. Не е издадена и ръчна касова бележка от кочан, което е едно от изискванията на Наредба № Н-18/13.12.2006 година. Доказателство за извършено нарушение е и отчетената разлика между наличните парични средства, които са 176, 60 лв., и тези според фискалното устройство, които са 153, 10 лева. Извършената проверка, контролната покупка, за която не е издадена на момента фискална касова бележка, и установената разлика в касовата наличност са отразени в Протокол за извършена проверка № 0042644 от 13.02.2020 година. В протокола e вписан крайният час – 16, 33ч., както и часът на контролната покупка – 14:53 ч. и няма възражения.
Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение счита, че първоинстанционният съд е изяснил релевантните за спора факти въз основа на събраните по делото доказателства. Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на дистанционна връзка с НАП са определени с Наредба № Н-18/2006 година. Текстът на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. задължава всяко лице да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на ЗПУПС (ЗАКОН ЗА ПЛАТЕЖНИТЕ УСЛУГИ И ПЛАТЕЖНИТЕ СИСТЕМИ), или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на ЗПУ (ЗАКОН ЗА ПОЩЕНСКИТЕ УСЛУГИ).
В конкретния случай е установено, че „ПРО“ ЕАД не е изпълнило задължението за регистриране на извършена продажба чрез издаване на касова бележка от работещото в обекта фискално устройство, което съгласно законовите изисквания следва да бъде извършено едновременно с покупката. Твърдението на процесуалния представител на [Фирма 1] за техническо недоразумение при издаване на касовия бон с номер 4040 е неоснователно, т. к. е видно от една страна, че този бон не е бил връчен при заплащането на сумата, а от друга - в констативния протокол не е отбелязано никакво възражение.
Съгласно чл. 22 от ЗАНН, ПАМ се налага за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Според нормата на чл. 186, ал. 1 ЗДДС административният орган, при установяване на административно нарушение неиздаване на фискален документ, действа в условията на обвързана компетентност, като е длъжен да наложи ПАМ. Колкото до срока – органът действа в условия на оперативна самостоятелност, което следва от текста на разпоредбата „до 30 дни“. В процесният казус е видно, че оспорената заповед съдържа бланкетни и общи мотиви относно продължителността на срока - "...Тежестта на извършеното нарушение и последиците от същото, доколкото неиздаването на фискален бон води до неотчитане на приходи. В индивидуалния административен акт е отбелязано, че следва да се вземат под внимание големината, местоположението и вида на търговския обект - питейно заведение/бар, с капацитет 20 места на закрито, в курортно населено място, с голяма посещаемост, с постоянно търсене на предлагани стоки и широк ценови диапазон, продължителното работно време без почивен ден от 7, 00 ч. до 19.00 часа. Обобщено е, "че е наложително прилагането на ПАМ, за да се осигури защита на държавния интерес, като се предотврати възможността за нови нарушения, да бъде превъзпитан нарушителят...". Издателят на заповедта, обаче не е посочил конкретни обстоятелства, свързани с контролната покупка и необходимостта от налагането на ПАМ. Неиздаването на фискален бон е за първи път и на ниска стойност - 5 лева. Не е изяснена касовата разлика в размер на 23, 50 лева, каквито доводи се съдържат в писмения отговор на [Фирма 1]. Дружеството е с капитал - държавна собственост, то обслужва работници и служители по програма на НОИ за възстановяване и рехабилитация, респ. с налагането на ПАМ за срок от 14 дни, на [Фирма 1] и косвено на ползвателите на възстановително - рехабилитационните процедури ще се нанесат вреди в по - голяма степен от целяната от приходните органи превенция по чл. 22 ЗАНН. Правилно е посочено в първоинстанционното решение, че мотивите за деяние в курортно място с голяма посещаемост, не се подкрепят от данните за реализиран търговски оборот общо в размер на 176, 60 лева, достигнат след 8 часов работен ден на търговски обект, в който отделните поръчки са били на стойност не повече от 5 лева. Касационната инстанция споделя останалите мотиви на административния съд, на основание чл. 221, ал. 1, предложение последно АПК.
Разноски: В писмените бележки на процесуалния представител на [Фирма 1] се твърди, че административният съд е трябвало да присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лева, вследствие противоречието с Конституцията на РБ, на изменението в ГПК на чл. 78, ал. 8, ДВ, бр. 8/2017 година. Според гл. юрк. Т. стойността на труда на юрисконсултите по Наредба за заплащане на правната помощ е силно дискриминационна спрямо оценката на аналогично положения труд от адвокати по действащата Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С първоинстанционното решение в полза на [Фирма 1] са присъдени разноски в размер на 50 лева - държавна такса и 80 лв. - за юрисконсултско възнаграждение. Процесуалният представител на дружеството не е поискал изменение на съдебното решение в частта за разноските, поради което и с касационното решение не следва да бъде изменяно решението на Старозагорския административен съд в тази му част. В касационното производство [Фирма 1] е подало писмен отговор и е представлявано в с. з. от гл. юрк. Т., като дружеството е направило искане за присъждане на разноски за тази инстанция. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ в полза на [Фирма 1] следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. за производството пред ВАС, Осмо отделение.
Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 323/03.08.2020 г., постановено по административно дело № 382/2020 на Старозагорския административен съд.
ОСЪЖДА Националната агенция по приходите - София да заплати на „Профилактика, Рехабилитация и Отдих“ ЕАД, с [ЕИК], гр. С., [адрес], сумата в размер на 200 лева - юрисконсултско възнаграждение за производството пред ВАС, Осмо отделение. Решението е окончателно