Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.
Образувано е по касационна жалба на „Елмашекспорт - Инженеринг“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. П.,чрез адв. З. срещу Решение № 944/ 08.06.2020, постановено по адм. д. № 748/2019 г. на Административен съд - Пловдив. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение– отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК, като се излагат доводи за конкретните налични документи по спорните доставки и тяхната удостоверителна сила за реалност на доставките.Претендира се отмяна на решението със законните последици.
Ответникът директор на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” НАП-Пловдив, чрез процесуалния си представител, излага доводи за неоснователност на касационната жалба и моли за потвърждаване на решението.Претендира разноски.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се потвърди решението като обосновано и правилно.
Върховният административен съд, осмо отделение намира касационната жалба, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна, по следните съображения:
С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор против Ревизионен акт /РА/ № Р-1б001618002390-091-001 от 08.11.2018г., издаден от Й. М. на длъжност главен инспектор по приходите - възложил ревизията и Д. И. на длъжност главен инспектор по приходите-ръководител на ревизията при ТД на НАП-Пловдив, с който не е признат данъчен кредит в размер на 82 405.72лв., допълнително е начислен ДДС в размер на 27 477.30лв. и са начислени съответните прилежащи лихви в размер на 8 240.30лв. Прието е, че от заключението на съдебно-счетоводна експертиза и писмените доказателства по преписката се установява по категоричен начин липсата на осъществени реални доставки по процесните фактури по смисъла на чл. 6, ал. 1, чл. 25, ал. 2 и ал. 6, чл. 68, т. 1 и чл. 69, ал. 2 от ЗДДС във връзка с приложимите общностни норми - чл. 62, чл. 63, чл. 167 и чл. 168 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета, както и т. 31 от Решение от 06.12.2012 г. по дело С-285/11 на СЕС. С оглед родовата определеност на предмета на доставките /различни видове патешки продукти/ и нормата на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД е отчетено обстоятелството, че не е установено предаването и индивидуализирането на стоките в склад на ревизираното лице. Прието е също, че няма данни за фактическото съхранение на стоките и такива за насрещни счетоводни разходи, а също и за произхода на процесните стоки във връзка с изискването за маркиране по чл. 58 от ЗВМД.Уена е и липса на доказателства за транспортиране на стоките - фактури, договори за превоз, товарителници, експедиционни бележки и други, както и такива за извършени товаро-разтоварни дейности. По отношение извършеното последващо бракуване на стоки с протоколи за брак с първоинстанционното решение е прието, че не са оборени констатациите на приходния орган относно нарушаване изискванията на чл. 79 от ЗДДС от жалбоподателя, който не е извършил корекция на ползвания при придобиването данъчен кредит при последващото бракуване на стоките. Също така не е съставил протокол за определяне размера на дължимия данък и не го е отразил в дневника за продажбите и справка-декларацията по ЗДДС за съответния данъчен период.
Така постановеното решение е правилно, законосъобразно и съответно на изяснената по делото фактическа обстановка.
Безспорно е, че стоките, предмет на доставка по процесните фактури / различни видове патешки продукти/ са "родово определени вещи",поради което за прехвърляне правото на собственост върху тях е необходимо индивидуализирането им по съгласие на страните или чрез предаване /чл. 24, ал. 2 от ЗЗД/. В случая освен процесните фактури не са налице никакви документи удостоверяващи надлежно предаването, съответно - прехвърляне на правото на собственост върху стоките. Плащането по фактурите и редовното им осчетоводяване не са достатъчни доказателства за реалност на доставките. За да бъде признато право на приспадане на данъчен кредит, ревизираното лице следва да докаже при условията на пълно насрещно доказване, че са налице законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право, а именно, че е осъществена облагаема доставка на стоките по всяка една от фактурите, по която е упражнил право на данъчен кредит. За установяването им са допустими множество различни доказателства, каквито по делото не са ангажирани, а приетата без оспорване съдебно-счетоводна експертиза е потвърдила крайните констатации по РА. Както правилно е прието от първоинстанционният съд, в практиката на СЕС е трайно възприето разбирането, че не е възможно приспадането на данък, който е дължим единствено поради вписване във фактурата, тъй като упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци /Решение от 13 декември 1989г., Genius Holding /C-342/87, Recueil, стр. 04227/ и Решение от 19 септември 2000 г. Schmeink & Cofreth AG & Co. KG срещу Finanzamt Borken и Manfred Strobel срещу Finanzamt Esslingen /C - 454/98, Сборник 2000, стр. I-06973/. В този смисъл е и решението по дело С-152/02 на СЕО и т. 49 от решението по дело С-285/09 на СЕС. Също така позоваването на практиката на СЕО и СЕС не освобождава съда от задължението да прецени доказателствата за наличие на предпоставките за признаване на данъчния кредит по ЗДДС, първата от които е реалното осъществяване на доставките по спорните фактури. От изложеното следва, че по отношение на непризнатото право на данъчен кредит по процесните фактури, не са оборени с доказателства по чл. 154, ал. 1 ГПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК, констатациите по РА за липса на реални доставки. В тази връзка се явяват неоснователни доводите по касационната жалба за налично плащане по фактурите и редовното им осчетоводяване, тъй като тези обстоятелства не да достатъчни за приемане реалността на доставките. Следователно изводът на органа по приходите и административният съд за недължимост на данъчния кредит по процесните фактури е обоснован и съобразен с цитираната по-горе практика на СЕС.
По отношение на допълнително начислен ДДС в общ размер от 27 477.30лв. не са изложени конкретни касационни оплаквания, но при служебна проверка на решението касационната инстанция намира същото за правилно и законосъобразно и в тази му част поради доказано нарушаване изискванията на чл. 79 от ЗДДС от жалбоподателя.
С оглед на изложеното, обжалваното решение като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна по чл. 209 АПК,следва да се остави в сила.
Предвид изхода на делото и своевременно заявената претенция за разноски от ответника, касаторът дължи разноски в размер на 3711.23лв. /три хиляди седемстотин и единадесет лева. 23 стотинки/ – юрк. в.ие за настоящата инстанция.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК Върховният административен съд, осмо отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 944/ 08.06.2020, постановено по адм. д. № 748/2019 г. на Административен съд - Пловдив.
ОСЪЖДА ЕЛМАШЕКСПОРТ-ИНЖЕНЕРИНГ ЕООД, с ЕИК[ЕИК], с адрес по чл. 8 от ДОПК: гр. П., [адрес], представлявано от управителя П. З. да заплати в полза на Национална агенция за приходите сумата в размер на 3711.23лв. /три хиляди седемстотин и единадесет лева. 23 стотинки/, разноски за касационната инстанция. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.