Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Г. лично и като ЕТ „До-Ре-Си – С. Д.“ – гр. С. чрез процесуалния си представител адв. В. Т. срещу решение № 4685/23.07.2020 г., постановено по адм. дело № 4000/2016 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу РА № Р-22220614002902-091-001/23.12.2015 г., изменен с решение № 562/05.04.2016 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. С. при ЦУ на НАП за установените задължение по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 5 669, 29 лв. и лихви 3 868 лв.; за 2009 г. в размер на 1 487, 32 лв. и лихви – 460, 51 лв. и за 2012 г. в размер на 992, 46 лв. и лихви – 267 лв. (допусната е грешка в касационната жалба като вместо 2012 г. е посочена 2013 г., която не е ревизирана година, както и такава грешка е допусната и в решението на дирекция „ОДОП“ - София). Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател съдът е постановил решението си при неправилна и непълна преценка на събрания доказателствен материал, довела до погрешна фактическа обстановка, а също и до необоснованост на съдебния акт и до неправилно прилагане на материалния закон. Твърди, че съдебният състав е допуснал и съществено нарушение на съдопроизводствените правила предвид неправилно приетото от съда, че разполагаемата парична сума на жалбоподателя към 01.01.2008 г. е 252, 88 лв.. Сочи, че до този неправилен и необоснован извод съдът е стигнал, след като безкритично се е доверил...