Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на „Дроксик“ ООД – гр. С. чрез процесуалния си представител адв. Е. Д. срещу решение № 1680/09.03.2020 г., постановено по адм. дело № 9455/2019 г. по описа на Административен съд, София-.град, с което е отхвърлена жалбата против РА № Р-22221718005444-091-001/11.04.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с решение № 1159/04.07.2019 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София при ЦУ на НАП за установени задължения за ДДС в размер на 15 281, 41 лв. поради непризнато право на данъчен кредит за данъчни периоди от месец май 2018 г. до месец октомври 2018 г. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения на материалния данъчен закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационният жалбоподател не е съгласен с изводите на съда, че за всички процесни доставки на дружеството е отказано упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит с мотива, че не са налице реални доставки на услуги по смисъла на чл. 9 ЗДДС, като не е възникнало данъчно събитие по смисъла на чл. 25 ЗДДС, т. е. с издадените фактури са отчитани привидни доставки, водещи до отклонение от данъчно облагане за ревизираното лице и неправомерно е приспаднат данъчен кредит. Твърди, че от ревизионния доклад е разбрал, че доставчикът ни е ползвал подизпълнители, за които в хода на ревизията не са събрани данни, че имат капацитет да изпълнят възложените им поръчки. В голяма част от касационната жалба са изложени оплаквания срещу констатациите в ревизионния доклад. Позовава се на съдебна практика на СЕС по дела С-80/11 и С-142/11 и С-18/13. Излагат се доводи, че във връзка с с изпълнението на процесните договори...