Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от директор на дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ („ОДОП“) Варна при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) против решение № 122/31.07.2020 г. по адм дело № 213/2020 г. по описа на Административен съд - Шумен, в частта, с която е отменен Ревизионен акт № Р-03002719004606-091-001/21.01.2020г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, в частта му, с която на К. Д., регистрирана като ЕТ „К. – К. Д. – Шумен"“, с[ЕИК], са определени задължения за внасяне в общ размер на 8669, 47 лева, от които ДДС в общ размер на 7666, 19 лева и лихви за забава в общ размер на 1003, 28 лева, както следва:

- за данъчни периоди от м. 04.2018г. до м. 10.2018г. (включително), ДДС в общ размер на 5389, 21 лева и лихви за забава в общ размер на 790, 60 лева;

- за данъчен период м. 11.2018г. – ДДС за сумата над 44, 71 лева до 658, 12 лева и лихва за сумата над 5, 01 лева до 73, 68 лева;

- за данъчни периоди от м. 01.2019г. до м. 02.2019г. (включително) ДДС в общ размер на 1317, 49 лева и лихви за забава в общ размер на 119, 78 лева;

- за данъчен период м. 04.2019г. – ДДС в размер на 346, 08лева и лихва за забава в размер на 24, 23 лева.

В жалбата се сочи касационно основание, регламентирано в чл. 209, т. 3 АПК, съставляващо неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния, процесуалния закон и необоснованост. Счита, че съдът неправилно е приел за законосъобразен използвания подход от вещото лице във вариант Б от...