Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ.

Образувано е по касационна жалба на Е.Д против Решение № 1675/09.03.2020 г., постановено по административно дело № 6519/2019 г. по описа на Административен съд – София град, което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № РА-30-128/23.04.2019 г. на Директора на дирекция „Общински строителен контрол“ при Столична община, нареждаща премахване на незаконен строеж „Бетонова площадка и едноетажна жилищна постройка“, находящ се в УПИ XVIII – 8, кв. 16 по плана на [населено място], м. кв. Г. Б, административен адрес : [улица], район „Овча купел“ - СО.

В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. По същество се излагат доводи за неправилна квалификация на обекта като строеж, тъй като същият представлявал преместваем обект по смисъла на § 5, т. 80 ДР ЗУТ, поради което се иска отмяна на решението и отмяна на процесната заповед.

Ответната страна – Директор на дирекция „Общински строителен контрол“ при Столична община се представлява от юрисконсулт Личев, който посредством писмен отговор оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – София град е заповед, нареждаща на оспорващия да премахване строеж, представляващ бетонова площадка, върху която е изградена едноетажна жилищна постройка – тип бунгало, с метална конструкция и двускатен покрив с покритие от трапецовидна ламарина, с ПВЦ прозорци и алуминиева врата, квалифициран като незаконен по смисъла на 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ – изграден без необходимите строителни книжа.

Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът правилно е установил относимите факти, въз основа на което е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорената заповед, след което е приел, че е издадена от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на административно-производствените правила и в съответствие с материалния закон. Възприетите от съда правни изводи се споделят от настоящата съдебна инстанция, тъй като са обосновани и законосъобразни.

Релевантните за спора факти, свързани с вида, характеристиките, предназначението, местонахождението на строежа, времето на извършването му, както и обстоятелството, че е изграден без строителни книжа, не са били опровергани от страна на жалбоподателя в хода на съдебното производство.

Предвид установите вид, характеристики и предназначение на обекта, правилно същият е квалифициран от административния орган и от съда като строеж по смисъла на закона. Процесният обект не отговаря на изискванията за преместваем обект по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗУТ, във връзка с § 5, т. 80 ДР ЗУТ. За да се квалифицира като преместваем даден обект, следва да е с предназначение за увеселителни, административни, търговски или други обслужващи дейности, както и за временно обитаване при бедствия, тоест да задоволява обществена нужда, а не частен интерес, както е в случая. В този смисъл, без значение е обстоятелството дали обектът може да бъде преместен или не в цялост на друго място, както и дали е трайно прикрепен към терена, след като не е с изискуемото по чл. 56, ал. 1 ЗУТ предназначение. В конкретния случай е установено и изграждането на бетонова площадка, върху която е поставено бунгалото, посредством която се променя трайно субстанцията и начина на ползване на земята, тоест обектът не може да бъде квалифициран като преместваем и с оглед на конструктивната му особеност, съгласно § 5, т. 80 ДР ЗУТ.

Правилен е изводът на съда за това, че се касае за временен строеж по смисъла на чл. 54 ЗУТ, с цел обслужване на организацията на строителството на разрешена в имота жилищна сграда, за който строеж е необходимо издаването на строителни книжа, каквито в случая липсват.

Периодът, в който е бил извършен строежът – през 2018 г. изключват неговата търпимост съгласно § 16 ПР ЗУТ и § 127 ПЗР ЗИДЗУТ.

Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател за неправилност на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Съдебното решение е постановено при правилно приложение и тълкуване на относимите материално-правни норми. Съдът е съобразил всички доказателства, анализирал ги е правилно и е постановил мотивиран съдебен акт, съобразен с изискванията на чл. 172а АПК. Решението е обосновано, като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи.

По изложените мотиви и като съобрази, че оспореното решение е валидно, допустимо и правилно, същото следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора в полза на Столична община следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1675/09.03.2020 г., постановено по административно дело № 6519/2019 г. по описа на Административен съд – София град.

ОСЪЖДА Е.Д, ЕГН : [ЕГН], да заплати в полза на Столична община, съдебно-деловодни разноски в размер на 100 лева. Решението не подлежи на обжалване.